Бергоми: Бейл ме впечатли най-много

Джузепе Бергоми и 6 мо­мента излъчва същия респект, както по времето, ко­гато бе на терена. Легенда и капитан на Интер с общо 758 мача (28 гола) за нерадзурите, чийто екип единствено е носил. С миланския гранд е шампион (1989), носител на купата (1982) и Суперкупата (1989). Бе привилегирован да вдигне първи 3 пъти Купата на УЕфА (1991, 1994, 1998), ко­ето е рекорд за Италия. За скуадра адзура има 81 срещи и 6 гола, а на 18 г. е титуляр във финала срещу фРГ (3:1) на Мондиал '82. 52-годишният бивш защитник е на Евро 2016 като коментатор на SKY. Изпънат като каиш, ви­димо почти не качил килогра­ми, със синия си костюм, очи­лата и каменна физиономия, Бергоми има по-скоро излъч­ване на строг учител по хи­мия, отколкото на ексфутболист.

- Бергоми, какъв е коментарът ви за представянето на Италия на Евро 2016?

- Очакванията не бяха голе­ми, но с показаното в първи­те два мача и особено в 1/8-финала срещу Испания се по­явиха надежди, че може да стигне далече.

- Защо не се получи?

- Защото Италия изневери на стила, който показа в ма­човете, за които стана дума. Нямаше и помен от агресия­та, която отборът демон­стрира.

- Може би респектът, че отсреща е световният шам­пион Германия, е оказал влия­ние?

- Това са глупости! Италия има самочувствието да играе като с равен с който е да е съ­перник. А пък и преди това не спечелихме ли срещу европей­ския шампион, който преди 4 г. на финала ни победи с 4:0. Та срещу Испания нямахме успех повече от 20 г. на голямо пър­венство.

- Вие обаче не трепнахте срещу Германия на финала през 1982 г., а те тогава бяха континентални шампиони?

- Нека не сравняваме различ­ните поколения. Отборите са други, ситуациите също. Само ще кажа, че ние тогава не ча­кахме съперника, а го атаку­вахме.

- Но преди 3 месеца Бундестимът спечели категорич­но с 4:1 в Мюнхен, споменът явно бе още пресен?

- Контролите нямат никак­во значение. В крайна сметка как завърши мачът в Бордо -1:1 след 120 минути.

- Настроението в италиан­ските медии е за достойно отпадане...

- Какво значение има? Аз лично съм разочарован от по­казаното от Италия, а и от мача като цяло. Не си спомням в мач между двата съперника да са били толкова респекти­рани един от друг. По-добре направо да бяха започнали да си бият дузпите. За 120 мину­ти Италия нямаше чисто го­лово положение, а изравнява­нето дойде от дузпа, отсъде­на за непохватна игра с ръка на Боатенг. В същото време Германия отправи 5 точни удара! Това може да се приеме като техния лимит за едно полувреме, не за 120 минути

- Похвалите обаче сега са за Льов и неговата тактика.

- И каква беше тя - да изкопира играта на Италия в дефанзивен план. На теория бе с трима защит­ници, но на терена бяха пети­ма. Не го намирам за гениално. От това страда и играта на Томас Мюлер, който на крило­то изобщо не е ефективен. Ако Льов не направи промяна, то скоро няма да вкара гол на европейско първенство. Кон­тузията на Гомес сякаш идва по поръчка Мюлер да застане на върха на атаката.

- Като бивш защитник как бихте определили предста­вянето на дефанса?

- За пореден път бе най-сил­ното място на скуадрата. Към Киелини, Бонучи и Бардзали, а и към вратаря Буфон не може да има никакви претен­ции. Лошото е, че поне двама от тях скоро ще се откажат, а не виждам готови заместни­ци. От младите Романьоли (Милан) има бъдеще. Колкото и да е парадоксално, в страна като Италия имаме проблеми с качествени защитници. Осо­бено видима е липсата на крайни бранители, които в съ­временния футбол имат ре­шаваща роля. Във всичките ни отбори, които ще участват в евротурнирите, бековете са чужденци! Тук не броя Флоренци, когото в Рома преква­лифицираха от крило. Може би точно заради това от него тръгна грешката за гола на Йозил. Искам обаче да споделя приятната си изненада от Де Шилио - след слабия сезон в Ми­лан смятах, че Конте бърка в избора си, а Матия от мач на мач надмина очакванията. Може би отдясно повече ра­бота щеше да свърши съот­борникът му Абате.

- Селекционерът Конте си тръгва, за да поеме Челси, ка­то преобладават положи­телните оценки.

- На Мондиал 2014 отпад­нахме в групата и бе провал. Сега стигнахме до 1/4-финал, което също не е близо до вър­ха. Нима трябва да го броим за успех? Във футбола важни са резултатите и спечелени­те трофеи. Другото са праз­ни приказки. Италия не е печелила европейската титла от 1968-а.

- За да приключим темата за скуадра адзура, как бихте коментирали изпълненията на дузпите?

- Азбучна истина е, че Гер­мания много рядко губи по то­зи начин. Но съдбата ни даде невероятен шанс - не се сещам Германия да е изпускала 3 от 5-те си удара от бялата точ­ка! Като бивш футболист ни­кога няма да кажа нещо лошо срещу играч за пропусната дузпа. Но това, което напра­виха Дзадза и особено Пеле, граничи с идиотщината. Симоне влезе в последния възмо­жен момент, дори ми се стру­ва, че Киелини направи театър уж с травма, за да се из­върши смяната. Вместо да за­ложи на сигурността, се на­прави на клоун. Постъпката на Пеле е недопустима - да дразниш вратаря преди изпъл­нението издава несигурност, липса на възпитание и на фе­ърплей.

- На дневен ред са полуфина­лите - неочакваният Порту­галия - Уелс и логичният Гер­мания - Франция. Кои според вас ще спорят за трофея на 10 юли?

- Нямам обичай да давам прогнози. Португалия с доста мъка стигна дотук, но отбо-рът има потенциал. Може би Роналдо си пази силните мачове за накрая. Уелс сътвори безспорната сен­зацията на турнира. С освобо­дения футбол, който демон­стрират, могат да затруд­нят абсолютно всеки. Герма­ния не е перфектната маши­на, за каквато всички я смя­тат, но си е Германия, Фран­ция ще направи всичко възможно да се възползва от до­макинското си предимство. Съставът на Дешан е каче­ствен, но досега пътят му бе много лек. А Германия е в съ­стояние да го изненада.

- С какво ще запомним Евро 2016?

- Почакайте, първенство­то не е свършило. Аз не съм специалист, но с 24 отбора турнирът се разводнява. Ка­то изключим инцидентите с феновете на Русия и Англия в началото, организацията бе на добро ниво.

- А коя е звездата на пър­венството?

- Обикновено е от победи­теля, значи има още време. Не мога да не изтъкна работата на Гарет Бейл за представяне­то на Уелс. Лично аз го видях в много по-различна светлина от тази в Реал, впечатлен съм. Роналдо засега е малко в сянка, но пък му се удава отли­чен шанс да обере лаврите -на Португалия трудно може да се открие скоро нова въ­зможност за финал на голямо първенство, Франция и Герма­ния нямат един открояващ се играч, а ядро от такива.

- Няма как да избягаме и от темата „Интер".

- Ако говорим за играта, се­зонът може да се раздели та­ка - през първата половина отборът печелеше, без да е привлекателно за окото, след което и победите спряха. За­що - е въпрос към треньора. За мен бе пропуснат още един се­зон и сега тепърва ще се пра­ви нов отбор. През миналия Манчини взе почти всички футболисти, които искаше. Как ще е сега, не мога да гадая. Не разбирам защо толкова държи да вземе 33-годишен играч, макар да се казва Яя Ty­pe.

- Интер вече има китайски собственик, какво е мнение­то ви?

- Всеки, който иска да инве­стира, е добре дошъл. Но фут­болът не е фабрика, предприя­тие или фирма. Той е спорт и страст. Успехите в италиан­ски клубен футбол винаги са били постигани със собствени­ци, запалени по играта. В Ин­тер така бе при бащата и си­на Морати, а също и при Пеле-грини. Не е нужно да припом­ням за ролята на Берлускони в Милан, на Аниели в Ювентус, на ферлаино в Наполи, на Вио­ла в Рома.

- Значи ли това, че сте про­тив собственици от чужби­на?

- Не, но те трябва да са наясно с какво се захващат. Един клуб с историята на Ин­тер не може да бъде играчка или прищявка. Когато през 2013 г. Ерик Тохир купи 70% от Интер, заяви, че клубът не са­мо ще си върне старата сла­ва, а и марката ще попадне в световния Топ 10. Ентусиаз­мът на индонезиеца много бързо се изпари и сега сключи сделката с китайците. Проче­тох, че от това ще спечели 50 млн. евро. Така всичките му изявления колко много обича и държи на Интер олекват. За Тохир сделката със „Сунин" е просто една от многото -чист бизнес. Дано китайците не постъпят като него. Защо­то това може да се окаже с много тежки последици за клу­ба.

- Следващия месец старти­ра Серия А, ще има ли Ювен­тус сериозен конкурент за титлата?

- Към днешна дата няма. При Юве всичко е наред, дока­то останалите имат да ре­шават доста проблеми. Напо­ли трудно ще намери замест­ник на Игуаин, ако той е твърд в решението си да на­пусне. В Рома също не са наяс­но с новите и напускащите, а какво да говорим за Интер и Милан, чийто проблеми са и в управлението.

- На клубно ниво не сте се срещали с български отбори, но два пъти сте се изправяли срещу националния ни от­бор.

- Няма как да забравя от­криването на Мондиал'86 в Мексико - 1:1 на „Ацтека". Же­гата и влажността бяха ужас­ни, имах чувството, че съм залепнал на терена. Другият мач бе контрола при подго­товката ни за Мондиал 1990 г., на което бяхме домакини. Мисля, че спечелихме убеди­телно (б.а. - 4:0 в Чезена през 1989 г.).

- В момента сте комента­тор, но преди това бяхте треньор - бихте ли се върна­ли в професията?

- В действителност съм ра­ботил само с младежки отбо­ри. С треньорството съм приключил, вече е късно.