Аз съм Вутов от Мездра

Звездата на Антонио Вутов грейна в начало­то на годината. Тогава невръстният юноша бе повикан от треньора на Левски Николай Костов за лагера в Кипър. Още в първия си мач сре­щу местния Агиа Напа талантът отбеляза гол от дузпа и записа две асистенции и хората започнаха да говорят за него. Сините привър­женици отдавна искат в първия състав на от­бора да намират място именно родни кадри, а не скъпоплатени наемници. Но поради една или дру­га причина след Мъри Стоилов сините така и не успяват да наложат футболист от собстве­ната си школа в първия състав.

 

Антонио Вутов е ро­ден на 6 юни 1996 г. в Мездра. Още на 6-годишна възраст започва да тренира в школата на Локомотив, а неговият първи треньор е Вален­тин Пешунов. Въпреки невръстната си възраст Вутов показва голям талант и постепенно започва да играе в детския отбор на Железничарите, въпреки че е с 3 години по-малък от останалите. Постепен­но русокосият талант се утвърждава в селекцията на мездренчани и заслуже­но получава капитанската лента.

 

- Определено Антонио има шанс да стане най-младият национал. Още от първия му досег с топката пролича, че тя сякаш се залепва за краката му... Антонио живее за футбо­ла, идваше час преди всяка тренировка и си тръгваше последен. Има много силен ляв крак, а също така много добре ''чете" играта - спо­деля първият треньор на Вутов в Локомотив Мездра Валентин Пешунов.

 

Талантът от Мездра е роден победител. Още на 12-годишна възраст Вутов печели и няколко индиви­дуални приза за голмайстор на различни турнири. През 2009-а година той е селек­тиран от Асоциацията на българските футболисти като най-добър млад играч в националната програма „Децата и футболът". На регионалния турнир във Враца освен за най-добър футболист Вутов печели и приза за голмайстор. Анто­нио демонстрира уникална поливалентност, когато е на терена. Той може еднакво добре да играе както като външен, така и като вътре­шен халф, та дори се справя чудесно и като опорен полу­защитник. Предимството му е, че силният му крак е левият, но умело работи и с десния

 

- Антонио е много скро­мен. Радвам се, че и до днес е запазил това качество, въпреки че вече играе в Левски. След като спечели наградата за най-добър млад играч в националната про­грама „Децата и футболът", Антонио не отиде да си вземе наградата, а дойде на стадиона, защото в същия ден имахме мач - спомня си Пешунов.

 

През май 2009 година директорът на ДЮШ на Левски Георги Милев се свързва с Валентин Пешу­нов да пусне Антонио да изиграе един приятелски мач с екипа на сините сре­щу Работнички Скопие. Тони дебютира за Левски в турнир за деца (родени през 1996 година) в Твърдица. Талантът от Мездра не само изиграва първите си мачове за детския тим на сините, но оставя голяма следа. С гол в последните минути на бившата десетка на Локо Мездра левскарите печелят финала срещу традиционния победител Ботев 2002 и за първи път вдигат купата. Много бързо Антонио се превръща в неизменен капитан и лидер на тима, като най-логичното продължение на всичко това е, че получава и капитанска­та лента.

 

- Мисля, че Левски не е неговият таван. Преди да го вземат в София, имаше и сериозен интерес от Литекс. Но вече се бяхме разбрали със сините, а на Герена го приеха като тяхно дете. Иначе Антонио е роден победител - казва още пър­вият му треньор Валентин Пешунов.

 

Младата надежда на Лев­ски показа не само фут­болни умения, но и нес­пецифична зрялост. Тони показа умерено поведение и толерантност към децата от „вечния съперник" ЦСКА. За никого в Мездра обаче не е тайна, че като малък Антонио симпатизираше именно на армейците. Но още от първите си дни на Герена отдаде сърцето си на Левски.

 

Няма как да не направим съпоставка и с най-име­нития футболист, който е роден в Мездра - Цветан Генков. Цецо тръгна мал­ко по-късно към големия футбол. Първоначално той тренираше лека атле­тика, а едва на 17-годишна възраст започна да играе футбол в Локомотив Ме­здра. Три години по-късно пък бе взет в Локомотив София от Иво Тонев, който в момента е изпълнителен директор в Левски. Все пак в Мездра почти всички са на мнение, че Антонио е по-талантливият от два­мата.

 

Антонио Вутов вече вле­зе в историята като най-младия футболист, който е дебютирал за Левски в "А" група. Той го направи на 15 години 10 месеца и 2 дни при равенството 1:1 с Локомотив София. По този начин той задмина клубната легенда на сините Георги Соколов-Соколето.

 

- Признавам си, че в на­чалото не знаех много за Георги Соколов. Едва, ко­гато започнаха да пишат, че мога да подобря рекорда му, се заинтересувах повече за него - споделя скромният Вутов.

 

Младокът се възхищава от играта на германския национал Месут Йозил, а освен това е и запален фен на Реал Мадрид. През пролетта на тази година Вутов се превърна в герой за си­ните на международния тур­нир Металург 2011, който набор'96 на Левски спечели благодарение най-вече на фамозните изпълнения на Антонио. Не случайно след края на надпреварата Вутов е избран и за най-добър иг­рач на състезанието. Малко след това от чудесната фор­ма на момчето пострадаха и неговите връстници от ЦСКА. Републиканските шампиони загубиха с 1:3, а хеттрик за победителите заби именно... Антонио Вутов.

 

- В неговия свят има само футбол. За първи път го за­ведохме на стадиона, когато бе на 6 години. Вкъщи беше като малко торнадо. Постоянно риташе из стаите, щеше да изпочупи всичко. Първите уроци по фут­бол му предаде вуйчо му -Павлин Георгиев - разказва с гордост майката на Анто­нио, Ваня Маркова.

 

Като всяка майка и тя се притеснява за детето си, но е спокойна, че той ще ус­тои на изкушенията, които предлага София. Скром­ният Антонио използва свободните си дни, за да хване влака и да се прибере в Мездра, за да види роди­телите и приятелите си.

 

- Тони не пие, не пуши, не излиза по дискотеки, спазва стриктно хранителен режим. Вероятно не е лесно да е толкова безупречен, за­щото София предлага много изкушения. Но съм спокой­на - Антонио никога не ми е създавал проблеми. А и той има цел - да бъде като големите звезди. Харесва Иозил, дано да го настигне - споделя още майка му.

 

През настоящия сезон на Вутов ще му е много трудно да се пребори за място на терена, тъй като конкуренцията в момента е изключително силна. Но благодарение на упори­тостта и трудолюбието си звездният миг на Антонио неминуемо ще дойде.