Ашли Йънг, 16-годишен и за 11-а година в римокатолическото средно училище "Джон Хенри Нюман" в Стивънидж, графство Хертфорд, седи в кабинета на училищния съветник. Тя го пита с какво иска да се занимава. Той отговаря - футболист. Тя изглежда скептична, но той е непоколебим, напълно убеден в намерението си.
Училищният съветник разгръща някакви документи, разглежда дипломата му за средно образование, след което повтаря въпроса си, предупреждавайки, че може и да не се реализира в избраната от него професия. Пита го дали има някакво друго желание. Тийнейджърът остава непреклонен. Той има мечта и настоява да я изпълни.
Съветничката все пак иска от него да й посочи алтернатива и Йънг казва, че би могъл да се занимава и със спортни науки. Това й прозвучава по-реално и тя продължава да разпитва с какво по-точно...
"Казах, че не съм мислил за това, тъй като ще стана футболист", обяснява Йънг 10 години по-късно, вече като една от големите звезди на Манчестър Ю и Англия. "После тя отново ми зададе същия въпрос за четвърти път. Изглежда не бе доволна, особено след като реших да напусна стаята. "Попита ме: Тръгваш ли си? Отговорих: "Ами да." Станах и си тръгнах, след което постоях малко в класната си стая.
Движехме се в кръг. Тя не искаше да приеме думите ми, а аз не приемах критика относно кариерата си и така завърши срещата ни. Имах петица в дипломата, но вече бях решил с какво ще се занимавам. Бях поел по своя път и това бе всичко, от което се интересувах. Какъв би бил смисълът да гледам друга посока?"
Настойчивостта на Йънг е още по-видна от друга една среща, случила се преди това - с четирима треньори от академията на Уотфорд. Те провеждат личен разговор с Йънг. Тогава той разбира, че няма да му бъде предложен професионален контракт. За него това е краят на света...
Как се почувствахте в онзи момент?
- Тогава не играех най-добрия си сезон, но Уотфорд бе моят отбор, откакто бях на 10. Познавах всеки сантиметър от базата. Това беше истински удар за мен. Прибрах се вкъщи и просто седях на един стол, гледайки втренчено.
Защо не потърсихте реализация на друго място?
- Това бе най-голямата ми битка. Имаше и други места, където бих могъл да отида, но от Уотфорд казаха, че никога няма да бъда достатъчно добър за първия отбор. Бях решил да им докажа, че грешат.
Как нещата потръгнаха нагоре за вас?
- Основният проблем бе ръстът ми. Не бях много висок, а по това време се налагаха големи, физически здрави играчи. Времената се промениха, но тогава такива бяха приоритетите. Можех да спра с футбола или да потърся развитие другаде, но помолих да остана на временен договор. Започнах специализирана подготовка три дни седмично и играех с юношеския отбор без заплащане, за да опитам да се наложа. Тогава осъзнах колко трябва да се трудя, ако искам да постигна нещо. Децата ме питат какво трябва да правят, за да успеят. Аз им казвам, че просто не бива да се самозабравят и да работят много упорито.
Какво се случи след това?
- Продължих с временния договор и ме преместиха при младежите под 18 г. Казаха ми да покажа какво мога срещу тези момчета. Изведнъж всичко около мен стана по-голямо и нещата сега зависеха от мен самия. Беше стъпка напред. Може би точно от това се нуждаех. Работех върху всичко, което можеше да подобря в играта си, и никога не поглеждах назад. Започнах с младежите до 18 г., а след месец вече бях в резервния отбор. Година по-късно ми предложиха и професионален контракт.
Баща ви също е бил футболист, но е прекратил заради травма в коляното. Сега се завръща в игра всяка година за мача на Ветераните на Олд Актонианс във финалния ден от ФА къп...
- Да, той стои в центъра, опитвайки се да събори някого, и след около 10 минути излиза. Слушал съм много истории за това колко добър е бил, но никога не съм виждал доказателство за това.
Явно Йънг-старши е бил отличен пример за вас и братята ви. Все пак, Уил Йънг е професионалист и играе за Нортхемптън, най-малкият брат Кайл, на 15г., е в академията на Арсенал...
- Кайл, може би е най-добрият от всички ни. Въпреки това, не бих му го казал лично, защото той и без това сам го прави достатъчно често.
Променили ли сте се през годините и как?
- Сега се приспособявам много по-бързо. Притесненията вече ги няма. Те просто изчезнаха един ден, докато бях в Уотфорд. В момента изпитвам единствено тръпка от играта. Не се интересувам от заплащането, от това в колко голям отбор играя или от повода. Не беше така дори и във Вила, когато се обръщаше много Внимание на парите, защото моят трансфер бе рекорден за клуба. Това за мен не бе от значение, защото бях уверен в собствените си възможности.
Как се чувствате като футболист на Манчестър Ю?
- По същия начин. След като подписах, просто исках да изляза на терена и да покажа на всички на какво съм способен. Сър Алекс Фъргюсън ме предупреди, че е голямо предизвикателство да се играе за Манчестър Ю, но аз бях подготвен за това. Това, което прави този отбор специален, е фактът, че тук от всеки се очаква да бъде лидер, независимо че има само един капитан. Когато играчи като Райън Гигс говорят, всички ги слушаме. Но в съблекалнята и по-възрастните и опитни също изслушват другите. Винаги усещаш, че имаш думата, и мисля, че това ще ни помогне да преодоляваме трудностите.
Споменахте трудности. Какво беше настроението след мача с Ман Сити?
- Беше много тихо. След загубата от Сити хората бяха много разстроени, а обичайно в нашата съблекалня не е така. Следваше двубой с Евертън, което винаги е трудно, но се подготвихме както трябва. Работихме правилно цяла седмица и резултатът дойде. Сега, гледайки назад, си мислим: "Мачът с Ман Сити ли? Загубихме го. Огромно разочарование, но продължаваме напред. Толкова за това.”
А какво мислите за европейския и световен шампион Испания?
- Не мисля, че сме далеч от тяхната класа. Все пак ще видим това на европейското първенство през лятото. Те са страхотен отбор и притежават невероятни играчи, но, разбира се, не са непобедими. Когато имаме ден, можем да победим всеки, това сме го доказали. Наскоро сменихме схемата и трябва да продължаваме да работим по нея, за да сме готови за турнира. В предсезонната подготовка с Манчестър Ю победихме Барса. Не е като на финал на Шампионската лига и ние го знаем, но някои от нещата, които използвахме срещу тях, наистина проработиха, така че можем да започнем да градим именно оттам. Кой знае докъде ще стигнем след шест или осем месеца?
Мартин Самюъл, в-к „Дейли Мейл”
Ашли Йънг: В Уотфорд ме бяха отписали от футбола
Бях много дребен, а преди се налагаха само здрави момчета, спомня си звездата на Манчестър Ю
