Антон Генов: Никога не съм приемал подкуп

Днес един от най-големите ни съдии - Антон Генов, ще сложи край на карие­рата си.Това ще стане в осминафинала за Купата на България Етър – Левски. Разговаряме с него по-малко от 24 часа пре­ди двубоя. Ето какво сподели той с нас за ма­ча, както и за много други събития, белязали близо 25-годишния му път като съдия.

-Господин Генов, мачът Етър - Левски е пос­ледният в кари­ерата ви. С какви чув­ства се разделяте със съдийството?

- С такива, с каквито започнах преди повече от 20 години - хубави. Е, разбира се, че и малко ми е мъчно, за това, че повече няма да бъда съдия, но ви­наги идва и такъв мо­мент.

- Може ли да га­рантирате, че всичко от съдийска гледна точка ще бъде нор­мално в последния ви мач?

- Аз мога да гаран­тирам, че ще дам всич­ко от себе си и от това, което съм научил за те­зи 25 години, нещата да преминат нормално. Между другото, изклю­чително доволен съм, че ми се падна да за­върша точно във Велико Търново - много бли­зо до мястото, откъдето тръгна моят път като съдия. Очаквам много мои приятели от Габро­во и Велико Търново да дойдат и да ме гледат в последния ми мач. В първите години на ка­риерата ми ръководех много мачове от селс­ките групи в този реги­он - Габрово, Велико Търново, Плевен. Ина­че съвсем в началото започнах в Стара Заго­ра. Нямаше къде дру­гаде, защото бях сту­дент по ветеринарна медицина, а такова об­разование тогава мо­жеше да се завърши само там.

- Казвате ли нещо на футболистите пре­ди мач?

- Да, винаги.

- Какво?

- Зависи кои са фут­болистите.

- На тези от Етър и Левски утре (б. а. днес) какво ще им ка­жете?

- Още не съм ре­шил. Тази нощ (б. а. -снощи) ще мисля.

- Спомняте ли си първия си мач в „А" група и как премина той?

- Да, много добре си спомням. Беше есента на 1996-а, а мачът бе между Спартак (Пл) и Добруджа. Домакините победиха с 2:1. Много добре помня един диа­лог между мен и Пла­мен Гетов. Отсъдих фал за Спартак (Пл) на око­ло 25 метра от вратата. Тогава Пламен Гетов ми каза: „Само те мо­ля, направи стената поне на 9 метра, защо­то ще вкарвам". Аз то­гава, млад и зелен, му говорех на „Вие" и ка­зах: „Разбира се, гос­подин Гетов, ще я нап­равя и на 10 метра". Отмерих законните метри и секунди по-късно Гетов вкара гола, с който реши мача в полза на Спартак (Плевен).

- Как се насочихте към съдийството?

- Тренирах футбол в Янтра (Габрово) и след като разорах, че от мен няма как да стане добър футболист, беше логично да се насоча към нещо, което ще ме държи близо до футбо­ла - това беше съдийс­твото.

- От кой съдия сте се учили?

- Първият ми учител е Милко Ников. Негова­та жена и моята майка работеха заедно в об­щината в Габрово, бях­ме семейни приятели. Той пък свиреше мачо­ве в „А" група. Ников ми е първият учител. Разбира се, много бла­годарен съм на покой­ния вече Гочо Русев-Мотора, който е родом от Севлиево.

- Кой е най-прият­ният и кой - най-неп­риятният ви спомен от футбола?

- Най-приятно ми бе, когато стигнах до Топ 50 на съдиите в Ев­ропа. Най-тежко ми бе­ше,  когато заведоха дисциплинарно дело  срещу мен за мача Македония - Канада. Неприятно ми беше не защо­то  се притес­нявах от изхода на дело­то, а защото се хвърляше черно петно върху мен. Както се видя, след това, се дока­за, че съм неви­нен. За съжаление заради за­почналото дело не можах да ръ­ководя мача от Шампионската лига Динамо (Ки­ев) - Барселона.

- Кои е най-го­лемият мач, кой­то сте ръководе­ли?

- Имам над 60 международни ма­ча. Ръководил съм на големи отбори като Нюкасъл, Еспаньол,  Атлетик Билбао... Може би големият ми мач е Брага - Волфсбург в Лига Евро­па. Германците спечелиха с 3:2 с дузпа.  Веднъж свирих и Грасхопърс - Севиля. Мисля, че свърши 0:4, а треньор на Грасхопърс беше Краси Балъков. Най-посетеният мач, който съм ръководил, е Франция - Тунис - 85 000 души. Беше по повод 10-годишнината на „Стад дьо Франс".

- Съжалявате ли за нещо в кариера­та си?

- Съжалявам за отношението на ня­кои съдийски ръководители, които в нача­лото не ми даваха дос­татъчно шансове за изява. Иначе съм горд с рекорда ми от 254 мача в „А" група. Поже­лавам на всички съдии да завършат кариерата си, както си му е редът - с навършването на 45 години, а не по други причини.

- Да ви задам и най-болния въпрос за всеки съдия -предлагали ли са ви облаги, за да помага­те на някого?

- Най-радостното за мен е, че и да са се опитвали да правят та­кова нещо, не са го постигали. Аз съм чист пред съвестта си. Имал съм лоши моменти и слаби мачове. Грешил съм. Но винаги съм гледал напред и съм се старал да забра­вям лошото.

- Посегателството на хората от Черно море след мача с Локо (Сф) миналия сезон единственото в кариерата ли ви е?

- Категорично да. Най-хубавото след цялата история е това, че вече съм убеден, че такова нещо ни­кога повече ня­ма да стане на стадион „Васил Левски". Тогава държах да се разбере за случая не за­щото е станало нещо фрапира­що, а за да не се дава такъв пример и да не постра­дат по-мла­дите съдии.

- Коя е най-голямата измислица, коя­то сте чули за себе си?

- Може би това, кое­то четох наскоро - че съм човек на Бекали. Той искал да прецаква ЦСКА и да ги спре да се класират в Лига Ев­ропа. Аз пък съм бил проводникът, който трябва да осъществи тези негови интереси.

- А имали ли сте някога футболни пристрастия?

- Имал съм, но няма да ги кажа. Най-радос­тното за мен е, че за толкова години никой от тези, които ме обви­няваха, така и не мо­жаха да разберат от кой отбор съм.

- Оттук нататък с какво ще се занима­вате?

- Знаете, че си имам професия, която много обичам, и ще продъл­жа да си я практику­вам. А и не се знае, мо­же да продължа да ра­ботя за футбола под някаква форма.

Здравко Гюров, "Меридиан мач"