Андрей Желязков: Да играя в един отбор с Кройф, беше сбъдната мечта!

- Първо, искам да изкажа своите съболезнования на близките на Йохан. Той беше един от най-великите футболисти на всички времена. Аз изкарах три години във “Фейенорд”, той дойде за последната. Предния сезон се появи съвсем младият Рууд Гулит от “Харлем”. Беше на 19 години, стажор, както аз им казвам. През третата ми година вече с Тийс Либрегтс станахме шампиони и взехме купата.

- Тогава ли се появи Йохан Кройф?

- За трансфера му във “Фейенорд” аз разбрах, докато бях на море в България. За мен беше като сбъдването на един сън. Когато преди години в България дойде “Аякс”, после и “Барселона”, аз бързах да свърша тренировката си в “Славия”, за да отида на “Васил Левски” и да го гледам как тренира. Исках да го видя, да се доближа до него. Мечтаех да играя с него в един отбор и изведнъж тази мечта се сбъдна. И ако това не е късмет и щастие! На Господ да се молиш за това, сигурно нямаше да го получиш. Така беше с Кройф, така беше с Ван Ханегем.

- Кройф държеше ли се като звезда? Примерно тренираше ли на пълни обороти с всички?

- От тренировка никога не е отсъствал. Треньорът се съобразяваше с него, оставяше го сам да прецени колко и на какви натоварвания може да издържи. Но Кройф пътуваше всеки ден по 140 км насам и 140 обратно за тренировка, това са почти 300 км. Имали сме случаи да играем по посока, където живее, някъде около Грьонинген...

- И минавате да го вземете?

- Няма такова нещо. Ето това е ред и дисциплина. Когато играехме в неговата посока, той идваше до стадиона с кола и се качваше на автобуса с всички. Отиваме, изиграваме мача, после се прибираме до Ротердам, той се качваше на колата и пропътуваше пак всички километри. Не че не е смеел да не го направи, просто не искаше да нарушава реда и дисциплината.

- Изживяваше ли се вече Кройф като треньор тогава?

- Той винаги беше като съветник на треньора. Но аз си мисля, че той абсолютно имаше право. Първо, футболът му беше много ясен и, второ, той е роден победител. Ако някой иска да го оспори, все едно да каже, че Христо Стоичков не е добър футболист. Що се отнася до мен, може да се види колко съм играл тогава - 22 мача и 8 гола само в първенството. Да, имало е случаи, когато съм вкарвал по два гола и в другия мач съм бил резерва. Но в повечето мачове аз и Кройф бяхме заедно на терена.

- Манталитетът на победител на Кройф ли ви помогна след разгрома 2:8 от “Аякс” да триумфирате като шампиони?

- Вероятно да. Той игра и в двата мача - и при загубата, и след това, когато бихме 4:1. Тежко беше да те бият 8:2, но се случва. Преди две години “Фейенорд” падна 10:1. “Байерн” също е падал с 8 гола, като Бекенбауер си е вкарвал 2 автогола. Но действително Кройф допринесе най-много за спечелването на титлата и купата. Когато дойде, публиката го прие много резервирано.

- Логично е, предната година той печели дубъл с “Аякс”.

- Да, но Кройф бързо ги убеди. Когато такъв играч дойде в отбор, който толкова години няма титла и благодарение на него го печели, то няма как да не го обичаш. И когато след спечелването на купата и титлата имаше празненство пред кметството, феновете го носеха на ръце.

- Веднага след това той се отказва.

- Да, замина за Барселона и поживя там. После започна с треньорството. Но се връщам към това, че да играя с Кройф, беше сбъднат сън. Аз научих много неща от него. Например на него му беше разрешено всичко, но той не злоупотребяваше. Даваха му да пуши в съблекалнята и той се затваряше в тоалетната. Преди да излезем да загряваме за мача, влизаше, дърпаше пет-шест пъти, после му чукваха на вратата, че излизаме, и той хвърляше фаса. Излизаше с нас, загряваше, после се връщаше на бегом в тоалетната за още една цигара. След това всички се поздравявахме и излизахме вече за самия мач.

- Като го разказвате така, тръпки ме побиват.

- Ами така е. Пари трябва да даваш, за да играеш с хора като Кройф, а ето, на мен ми се случи.