Никак не е лесно да си фен на Милан в днешно време. Великите „росонери” малко по малко се превърнаха в един потъващ кораб. След фиаското миналия сезон и срамното за отбор като Милан 5-о място, Галиани и компания трябваше да вдигнат отбора на крака. Приоритет за клуба стана Скудетото, а Купата на УЕФА остана на втори план. Това бяха думите на всички, така трябваше да стане. Да, ама не! Милан продължи да тъпче на едно и също място и лека полека бе разкрит от отборчета като Болоня, Лече и Каляри, но промяна няма. Треньорът си е все същия, играчите са същите, тактиката не се променя за нито един мач, без значение дали срещу теб е Интер или Киево. Стигна се обаче до дербито с Ювентус, мачът на истината, в който Милан бе прегазен и показа, че няма сили за Скудетото. Причини много…
Трансферна политика – нулев ефект
Изненадващо или не, Милан бе отборът който привлече най-много играчи и похарчи най-много пари през лятото. Цели 10 нови попълнения пристигнаха на „Сан Сиро” с идеята да се изгради суперотбор, който да мачка наред. Резултат обаче няма и докато Ювентус, който има в редиците си голмайстор номер 1 и номер 2 на Серия „А” за изминалия сезон – Дел Пиеро (21) и Трезеге (20), похарчи цели 26 милиона евро за Амаури само и само да има подобрение и то е на лице. Манчини изведе Интер до три последователни титли, но бе сменен с по-добър треньор - подобрението е на лице. В Милан обаче решиха да си заложат на „тяхната” си „политика”. Един спорен нападател като Марко Бориело, който има едва 50 гола в своята кариера, бе избран за водещ нападател на тима. 32-годишният Дзамброта изглеждаше, че е създаден за Милан, но няма и помен от играта му в Ювентус. Матьо Фламини бе взет без пари от Арсенал и това изглеждаше като сделката на сделките. Французинът обаче получава твърде малко шанс за изява и в малкото мачове, в които играе, с нищо не
показва, че заслужава да носи червено-черната фланелка. В отбора бе върнат и Андрий Шевченко. Господ за едни, предател за други, Шева няма нищо общо с този футболист, който преди години носеше отбора на гърба си и вкарваше на поразия. Нито той спаси Милан, нито Милан спаси него – провал, срам, тъга, разочарование.. Най-спорният трансфер обаче бе този на Сендерос. Една резерва в Арсенал изведнъж се оказа нужен в Милан? Притиснати от края на трансферния прозорец и от контузията на Алесандро Неста, ръководството на Милан реши просто да замаже очите на феновете и привлече швейцареца, който още търси своето място на терена. Лука Антонини се върна от Емполи, за да остане просто резерва. Двамата млади уругвайци Кардасио и Вюдес може и да са наистина големи таланти, но едва ли скоро ще разберем, като се има в предвид на колко по-възрастни футболисти залага Анчелоти. Все пак двама от 10-те нови доказаха, че не е сбъркано с тях. Роналдиньо бе мега трансфера за „росонерите” и напълно оправда това определение. Диньо измъкна няколко мача на Милан с прекрасни голове, но само той не стига. Завърналият се от Атлетико вратар Кристиан Абиати прави чудеса от храброст, подобно на Икер Касияс в Реал (Мадрид), но рехавата защита пред него може да му докара болки в кръста от навеждане за поредното вадене на топката от мрежата. Януарските трансфери на Милан също не вдъхват много надежда в сърцата на червено-черните фенове. Бекъм ще дойде за 3 месеца и дори и да се приспособи към играта на тима и да започне да дава своя принос, пак ще трябва да се върне в ЛА Галакси, от което Милан няма как да спечели. Тиаго Силва е бразилски национал на 24 години, избран за футболист номер 1 в Бразилия за миналата година. Предпоставки да стане голям защитник и може би така ще стане, но той ще може да играе чак следващия сезон, а това не е в интерес на отбора. Няма кой да играе и вместо да се вземе някой, който може веднага да пасне на отбора, ще се чака до юли..
Треньорът – 7 години възх
од и падение, и падение, и падение…
Карло Анчелоти е любимец на всички в ръководството на Милан, но работата му в последните 2 сезона не отговаря на това, което се изисква от един треньор на Милан. Карлето не сменя тактиката никога – няма значение дали играе с Интер или с Киево, винаги има 5 халфа, които да мачкат топката по 90 минути, а самотният нападател, било то Бориело, Пато или Индзаги, почти не се среща с нея, но за Анчелоти това е приемливо. Играта в защита на тима е повече от плачевна, а Карлето все повече губи способността си да води мачове, в които не върви, ако изобщо някога е имал тази способност. Не се вижда как Карло ще промени нещо, а от промяна има нужда, очевидно е! Карлето не рискува, не променя. Той си знае едно и си държи на него. Дали трябва да напусне, или да изчака да бъде уволнен? Негова воля.
Играчите – големи шампиони без мотивация и алтернатива
На хартия Милан разполага с най-добрият състав в света. 3 „Златни топки”, 4-ма рекордьори, цял отбор италианци и бразилци – световни шампиони от последните 2 първенства, легенди, обещаващи таланти и поливалентни и качествени състезатели. Къде заради липса на мотивация, къде заради грешни треньорски указания – играта на Милан грам не върви, топката буквално се мачка и къса нервите на привърженици, ръководство и безпристрастни зрител. Ако евентуално Кака или Роналдиньо изригнат, става нещо, печелят се точки. Отбор няма, а само куп от индивидуалности, и ако през 2007 година тези индивидуалности отнесоха Байерн, Манчестър Юнайтед и Ливърпул, за да донесат Шампионската лига на Милан, сега те се мъчат срещу сгъстените отбрани на отбори като Каляри, Катания, Лече, Болоня, Дженоа, Торино.. Дори в Европа, където „росонерите” по принцип играят много силно, един малък, но надъхан отбор на Портсмут бе на път да унижи Милан и само геният на Роналдиньо и големият опит на Пипо Индзаги предотвратиха една от най-срамните загуби на отбора в европейските клубни турнири.
Контузиите и лошият късмет – оправдание или наказание
Да, в Милан контузиите просто нямат край. Анчелоти не може да разчита на титулярните си 11 вече втора година. Алесандро Неста не е играл от началото на сезона и май повече няма да играе. Марко Бориело, от когото се очакваше твърде много, вече на 3 пъти се контузи от началото на сезона. Андреа Пирло пропусна 2 месеца. Двамата с Рино Гатузо безспорно са един от най-добрите тандеми в съвременния футбол, донесоха много успехи на Милан, както и Световната титла за Италия. През този сезон обаче двамата са изиграли едва 2 мача заедно, а няма и изгледи те да станат повече, след като Гатузо скъса връзки и ще пропусне остатъка от сезона. Звездата на тима Кака непрестанно е измъчван от различни контузии и пропусна дербито с Юве, Даниеле Бонера се оперира от херния и съвсем осакати и без това не толкова стабилната отбрана на Милан. Вечният Пипо Индзаги вече не може да изиграе 3 мача поред, а щом и исполин като Кларънс Зеедорф започна да се контузва честичко, значи работата на „Милан Лаб” не е толкова добра, както се говори в легендите за нея. Факт е обаче, че „росонерите” нямат късмет през този сезон. Спорни дузпи в тяхна вреда и голове в последните секунди отнеха много точки на тима. Едва ли това обаче е оправдание за Анчелоти и компания, а може би е и наказание.
Жестоката истина…
Равносметката за Милан е доста горчива – 9 точки зад Интер, никаква игра, никакъв отбор и съвсем, ама съвсем малък шанс на Скудетото, който най-вероятно напълно ще изчезне след мачовете с Рома и Фиорентина. Плановете на Берлускони и Галиани станаха на пух у прах и май турнира за Купата на УЕФА, който уж трябваше да е на втори план, ще се превърне в приоритет за „росонерите”. В Серия „А” отново ще се преследва до болка познатото четвърто място, което също може да се изплъзн
е на Милан, ако нещата продължават по същия начин. Галиани обаче продължава да тръби наляво и надясно как Милан е голям отбор и има много време. Да, време има, но за какво? Щом сега точките са 9, как може да се мисли, че с тази игра „росонерите” ще преборят солидния тим на Интер, който по ирония на съдбата има едва една загуба и тя е именно от Милан? Тежки и черни дни предстоят за отбора на Милан. Много от феновете на тима вече 3-4 години искат смяната на Анчелоти, но едва ли ще я получат. Дори Милан да смени Карлето, каква е гаранцията, че отборът ще тръгне нагоре? Истината е, че „росонерите” чакат само на стари лаври, но вече никой не ги бръсне за нищо. Регресът е на лице, а светлина в тунела не се вижда. За великия отбор на Милан има една много вярна поговорка – от високо най-лесно се пада! Тя важи на 100% за „росонерите” – истината боли, но трябва да се приеме от Галиани и компания. Трябват промени, действия и всеотдайност. Ветерани като Малдини, Фавали, Каладзе, Шевченко и Индзаги по-добре да се откажат докато е време, за да не загубят уважението и мястото в сърцата на феновете, а новите и по-млади играчи като Пато, Фламини и Бонера, трябва да се стягат и да се раздават до край за свещенната червено-черна фланелка. Милан си е Милан и рано или късно отново ще е на върха, но докога феновете на тима ще чакат този момент, все още не е ясно. Ясно е само едно – не е лесно да си фен на Милан в днешно време!
Трансферна политика – нулев ефект
Изненадващо или не, Милан бе отборът който привлече най-много играчи и похарчи най-много пари през лятото. Цели 10 нови попълнения пристигнаха на „Сан Сиро” с идеята да се изгради суперотбор, който да мачка наред. Резултат обаче няма и докато Ювентус, който има в редиците си голмайстор номер 1 и номер 2 на Серия „А” за изминалия сезон – Дел Пиеро (21) и Трезеге (20), похарчи цели 26 милиона евро за Амаури само и само да има подобрение и то е на лице. Манчини изведе Интер до три последователни титли, но бе сменен с по-добър треньор - подобрението е на лице. В Милан обаче решиха да си заложат на „тяхната” си „политика”. Един спорен нападател като Марко Бориело, който има едва 50 гола в своята кариера, бе избран за водещ нападател на тима. 32-годишният Дзамброта изглеждаше, че е създаден за Милан, но няма и помен от играта му в Ювентус. Матьо Фламини бе взет без пари от Арсенал и това изглеждаше като сделката на сделките. Французинът обаче получава твърде малко шанс за изява и в малкото мачове, в които играе, с нищо не
показва, че заслужава да носи червено-черната фланелка. В отбора бе върнат и Андрий Шевченко. Господ за едни, предател за други, Шева няма нищо общо с този футболист, който преди години носеше отбора на гърба си и вкарваше на поразия. Нито той спаси Милан, нито Милан спаси него – провал, срам, тъга, разочарование.. Най-спорният трансфер обаче бе този на Сендерос. Една резерва в Арсенал изведнъж се оказа нужен в Милан? Притиснати от края на трансферния прозорец и от контузията на Алесандро Неста, ръководството на Милан реши просто да замаже очите на феновете и привлече швейцареца, който още търси своето място на терена. Лука Антонини се върна от Емполи, за да остане просто резерва. Двамата млади уругвайци Кардасио и Вюдес може и да са наистина големи таланти, но едва ли скоро ще разберем, като се има в предвид на колко по-възрастни футболисти залага Анчелоти. Все пак двама от 10-те нови доказаха, че не е сбъркано с тях. Роналдиньо бе мега трансфера за „росонерите” и напълно оправда това определение. Диньо измъкна няколко мача на Милан с прекрасни голове, но само той не стига. Завърналият се от Атлетико вратар Кристиан Абиати прави чудеса от храброст, подобно на Икер Касияс в Реал (Мадрид), но рехавата защита пред него може да му докара болки в кръста от навеждане за поредното вадене на топката от мрежата. Януарските трансфери на Милан също не вдъхват много надежда в сърцата на червено-черните фенове. Бекъм ще дойде за 3 месеца и дори и да се приспособи към играта на тима и да започне да дава своя принос, пак ще трябва да се върне в ЛА Галакси, от което Милан няма как да спечели. Тиаго Силва е бразилски национал на 24 години, избран за футболист номер 1 в Бразилия за миналата година. Предпоставки да стане голям защитник и може би така ще стане, но той ще може да играе чак следващия сезон, а това не е в интерес на отбора. Няма кой да играе и вместо да се вземе някой, който може веднага да пасне на отбора, ще се чака до юли.. Треньорът – 7 години възх
од и падение, и падение, и падение…Карло Анчелоти е любимец на всички в ръководството на Милан, но работата му в последните 2 сезона не отговаря на това, което се изисква от един треньор на Милан. Карлето не сменя тактиката никога – няма значение дали играе с Интер или с Киево, винаги има 5 халфа, които да мачкат топката по 90 минути, а самотният нападател, било то Бориело, Пато или Индзаги, почти не се среща с нея, но за Анчелоти това е приемливо. Играта в защита на тима е повече от плачевна, а Карлето все повече губи способността си да води мачове, в които не върви, ако изобщо някога е имал тази способност. Не се вижда как Карло ще промени нещо, а от промяна има нужда, очевидно е! Карлето не рискува, не променя. Той си знае едно и си държи на него. Дали трябва да напусне, или да изчака да бъде уволнен? Негова воля.
Играчите – големи шампиони без мотивация и алтернатива
На хартия Милан разполага с най-добрият състав в света. 3 „Златни топки”, 4-ма рекордьори, цял отбор италианци и бразилци – световни шампиони от последните 2 първенства, легенди, обещаващи таланти и поливалентни и качествени състезатели. Къде заради липса на мотивация, къде заради грешни треньорски указания – играта на Милан грам не върви, топката буквално се мачка и къса нервите на привърженици, ръководство и безпристрастни зрител. Ако евентуално Кака или Роналдиньо изригнат, става нещо, печелят се точки. Отбор няма, а само куп от индивидуалности, и ако през 2007 година тези индивидуалности отнесоха Байерн, Манчестър Юнайтед и Ливърпул, за да донесат Шампионската лига на Милан, сега те се мъчат срещу сгъстените отбрани на отбори като Каляри, Катания, Лече, Болоня, Дженоа, Торино.. Дори в Европа, където „росонерите” по принцип играят много силно, един малък, но надъхан отбор на Портсмут бе на път да унижи Милан и само геният на Роналдиньо и големият опит на Пипо Индзаги предотвратиха една от най-срамните загуби на отбора в европейските клубни турнири.
Контузиите и лошият късмет – оправдание или наказание
Да, в Милан контузиите просто нямат край. Анчелоти не може да разчита на титулярните си 11 вече втора година. Алесандро Неста не е играл от началото на сезона и май повече няма да играе. Марко Бориело, от когото се очакваше твърде много, вече на 3 пъти се контузи от началото на сезона. Андреа Пирло пропусна 2 месеца. Двамата с Рино Гатузо безспорно са един от най-добрите тандеми в съвременния футбол, донесоха много успехи на Милан, както и Световната титла за Италия. През този сезон обаче двамата са изиграли едва 2 мача заедно, а няма и изгледи те да станат повече, след като Гатузо скъса връзки и ще пропусне остатъка от сезона. Звездата на тима Кака непрестанно е измъчван от различни контузии и пропусна дербито с Юве, Даниеле Бонера се оперира от херния и съвсем осакати и без това не толкова стабилната отбрана на Милан. Вечният Пипо Индзаги вече не може да изиграе 3 мача поред, а щом и исполин като Кларънс Зеедорф започна да се контузва честичко, значи работата на „Милан Лаб” не е толкова добра, както се говори в легендите за нея. Факт е обаче, че „росонерите” нямат късмет през този сезон. Спорни дузпи в тяхна вреда и голове в последните секунди отнеха много точки на тима. Едва ли това обаче е оправдание за Анчелоти и компания, а може би е и наказание.
Жестоката истина…
Равносметката за Милан е доста горчива – 9 точки зад Интер, никаква игра, никакъв отбор и съвсем, ама съвсем малък шанс на Скудетото, който най-вероятно напълно ще изчезне след мачовете с Рома и Фиорентина. Плановете на Берлускони и Галиани станаха на пух у прах и май турнира за Купата на УЕФА, който уж трябваше да е на втори план, ще се превърне в приоритет за „росонерите”. В Серия „А” отново ще се преследва до болка познатото четвърто място, което също може да се изплъзн
е на Милан, ако нещата продължават по същия начин. Галиани обаче продължава да тръби наляво и надясно как Милан е голям отбор и има много време. Да, време има, но за какво? Щом сега точките са 9, как може да се мисли, че с тази игра „росонерите” ще преборят солидния тим на Интер, който по ирония на съдбата има едва една загуба и тя е именно от Милан? Тежки и черни дни предстоят за отбора на Милан. Много от феновете на тима вече 3-4 години искат смяната на Анчелоти, но едва ли ще я получат. Дори Милан да смени Карлето, каква е гаранцията, че отборът ще тръгне нагоре? Истината е, че „росонерите” чакат само на стари лаври, но вече никой не ги бръсне за нищо. Регресът е на лице, а светлина в тунела не се вижда. За великия отбор на Милан има една много вярна поговорка – от високо най-лесно се пада! Тя важи на 100% за „росонерите” – истината боли, но трябва да се приеме от Галиани и компания. Трябват промени, действия и всеотдайност. Ветерани като Малдини, Фавали, Каладзе, Шевченко и Индзаги по-добре да се откажат докато е време, за да не загубят уважението и мястото в сърцата на феновете, а новите и по-млади играчи като Пато, Фламини и Бонера, трябва да се стягат и да се раздават до край за свещенната червено-черна фланелка. Милан си е Милан и рано или късно отново ще е на върха, но докога феновете на тима ще чакат този момент, все още не е ясно. Ясно е само едно – не е лесно да си фен на Милан в днешно време!
