Преди дни в съвместен порядък структурите, които ръководят руския футбол, се решиха на драстична стъпка - определяне на твърди нива на долара и еврото към сега действащите договори на футболистите в професионалните отбори. Курсът, към който ще бъдат изчислени сегашните заплати, е 45 рубли за долар и 55 рубли за евро. Практически това означава, че футболистите ще загубят сериозна част от своите пари, ако рублата продължи да девалвира. Дори към този момент това означава, че те ще получат с около 20 процента по-малко от договореното, защото еврото вече наближава 70 рубли. А спиралата нагоре едва ли ще спре, прогнозите са за 200 рубли за евро до месеци.
Оттук нататък идват последствията. Играчите са изправени пред труден избор - да приемат условията означава да си намалят доходите в пъти. Техните мениджъри трескаво се опитват да намерят някакъв изход, който обаче да изключва така закованите нива. Ясно е, че за футболистите е по-добре дори да си намалят доброволно заплатите с 25 процента, но да останат на твърда валута, като избегнат превъртането през рублата. Клубовете обаче се нуждаят от солидарност, за да оцелеят.
Руският футбол противно на създадената представа е изключително уязвим. И това е извод на хората, които го управляват. Те го наричат дотиран поради причината, че във футбола се изливат много пари, а реална възвращаемост няма никаква. При големите отбори дотацията идва по линия на собствениците, при по-малките и тези от дълбоката провинция разходите се поемат от губернаторите. Така например Уфа разполага със закован бюджет от 600 милиона рубли, които преди инфлацията се равняваха на около 18 милиона долара. Изключително много пари за отбор, който се бори да оцелее във Висшата лига на Русия и няма никакви шансове да стигне до участие в европейските турнири. Много скоро обаче този бюджет ще намалее наполовина, а футболисти като Марсиньо, който обличаше фланелката на ЦСКА София, едва ли ще искат да вземат два пъти по-малко. И то при положение че се представя на отлично ниво.
ФК Уфа ще бъде оставен на течението, ако не им се реши проблемът със заплатите, които съставляват 80 процента от разходите. Проблемът е, че приходната част е съставена почти изцяло от едно перо - дотацията. Пак шефовете на руския футбол са тези, които констатират, че клубовете не могат да си осигурят собствени приходи. Макар и да е смятана за първенство от Топ 10 в Европа, руската Висша лига има телевизионен договор само за 27 милиона долара годишно. Изключително авторитетният Валерий Газаев, с когото ЦСКА Москва спечели Купата на УЕФА, намира това състояние на телевизионния пазар за бедствено. Според него правата трябва да се разхвърлят поне на 4 телевизии и така сумите да нараснат в пъти. Това обаче скоро няма да се случи.
Ситуацията е блатиста
и това се вижда от резултатите от клубовете в европейските турнири. Сред руските специалисти все повече се чуват мнения, че огромните разходи на водещите отбори не съответстват на техните постижения. Не е нормално ЦСКА Москва да се представя на нивото на българския Лудогорец, а четвъртото място в групата да не се приема за провал само защото армейците са победили Манчестър Сити на "Етихад". Долу-горе сходна е ситуацията при Зенит, който остана трети в групата. За двата хегемона в руския футбол тези постижения изглеждат твърде недостатъчни. И това положение не е от вчера. От големите успехи на ЦСКА и Зенит в Европа минаха вече достатъчно години, за да се разбере, че нещо не е наред.
Местните виждат проблемите в няколко основни направления. Както може да се очаква, стрелите попадат върху доскоро добре платения чуждестранен легион. През Русия минаха големи имена в треньорството, които не постигнаха абсолютно нищо на европейската сцена. Капацитети като Спалети, Хуанде Рамос, Унай Емери така и не изпратиха руския футбол в ново, по-високо измерение. Сега същото се случва с Вияш-Боаш и Якин. Този подход не работи. Единственият, който успя, е холандецът Дик Адвокаат, но той го направи благодарение на руските футболисти в Зенит. Връщайки се назад, е видимо, че успехите са били преди всичко заслуга на руските футболисти.
И ЦСКА, и Зенит спечелиха европейска купа с гръбнак от силни местни играчи. Които пък заведоха Сборная до третото място в Европа на първенството през 2008 г. в Австрия и Швейцария. Това време безвъзвратно отмина, а нито ЦСКА, нито Зенит, още по-малко останалите създадоха нови силни футболисти. Присъда за руския футбол е случилото се със златния юношески отбор от 2006 година, ръководен тогава от Игор Коливанов. Нито един от тогавашните му футболисти днес не е фактор в руския футбол. Повечето от тях живуркат във втора дивизия, а вече са на 24-25 години. Явно някъде нишката е прекъсната. Констатира се нулево поколение.
И отново възниква въпросът за принципите. Русия не е страна от ЕС и това дава възможност на федерацията да определя както си иска лимита на чужденци. Сега това правило е за 10 чужденци и 15 местни. Президентът на Локомотив Москва Олга Смородская обаче е на мнение, че това правило не работи добре за руския футбол. Според нея местните играчи, особено младите, се възползват от преференцията безотговорно. Сигурното място в състава ги лишава от амбицията да се развиват. Нещо, което при западните отбори е непознато. Там младоците дават всичко от себе си, за да получат шанс.
Кризата обаче си има и добри страни
На това силно се надяват в Русия. Влошеното финансово състояние на клубовете поставя ребром въпроса с професионалния статут на клубовете. В момента в Руската федерация те са над 130. Тази цифра е стряскаща, тя надвишава в няколко пъти държави като Португалия, Франция и Германия. Вече изглежда доста нереалистично отборите от петте дивизии в третото ниво на руския футбол да са съставени изцяло от професионалисти. Там реформата е повече от належаща.
В Русия все повече се налага мнението, че е необходимо да се погледне към миналото. Отново да се възстанови авторитетът на треньорите, които бяха сред най-добрите в света. Това може да се случи, ако отново бъде въведено двегодишното обучение. Точно за подобен подход се чуват гласове. Предстои и световно първенство по футбол, в организацията на което ще бъдат хвърлени между 10 и 15 милиарда долара. Отсега обаче е ясно, че Русия няма как да бъде фактор на домашния си турнир просто защото не разполага с изпълнители и отбор.
Критериите са толкова занижени, че се стигна дотам Фабио Капело да бъде оставен на поста национален селекционер само защото е класирал страната на световно след 12-годишно отсъствие. А там записа две равенства и една загуба! Самият Капело обаче е решен да остане до световното, когато ще е на 73 години. И причината е, че просто няма кой да го замени. Единственият достатъчно авторитетен кандидат е Леонид Слуцки, но той не би напуснал ЦСКА за нищо на света!
Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"
Оттук нататък идват последствията. Играчите са изправени пред труден избор - да приемат условията означава да си намалят доходите в пъти. Техните мениджъри трескаво се опитват да намерят някакъв изход, който обаче да изключва така закованите нива. Ясно е, че за футболистите е по-добре дори да си намалят доброволно заплатите с 25 процента, но да останат на твърда валута, като избегнат превъртането през рублата. Клубовете обаче се нуждаят от солидарност, за да оцелеят.
Руският футбол противно на създадената представа е изключително уязвим. И това е извод на хората, които го управляват. Те го наричат дотиран поради причината, че във футбола се изливат много пари, а реална възвращаемост няма никаква. При големите отбори дотацията идва по линия на собствениците, при по-малките и тези от дълбоката провинция разходите се поемат от губернаторите. Така например Уфа разполага със закован бюджет от 600 милиона рубли, които преди инфлацията се равняваха на около 18 милиона долара. Изключително много пари за отбор, който се бори да оцелее във Висшата лига на Русия и няма никакви шансове да стигне до участие в европейските турнири. Много скоро обаче този бюджет ще намалее наполовина, а футболисти като Марсиньо, който обличаше фланелката на ЦСКА София, едва ли ще искат да вземат два пъти по-малко. И то при положение че се представя на отлично ниво.
ФК Уфа ще бъде оставен на течението, ако не им се реши проблемът със заплатите, които съставляват 80 процента от разходите. Проблемът е, че приходната част е съставена почти изцяло от едно перо - дотацията. Пак шефовете на руския футбол са тези, които констатират, че клубовете не могат да си осигурят собствени приходи. Макар и да е смятана за първенство от Топ 10 в Европа, руската Висша лига има телевизионен договор само за 27 милиона долара годишно. Изключително авторитетният Валерий Газаев, с когото ЦСКА Москва спечели Купата на УЕФА, намира това състояние на телевизионния пазар за бедствено. Според него правата трябва да се разхвърлят поне на 4 телевизии и така сумите да нараснат в пъти. Това обаче скоро няма да се случи.
Ситуацията е блатиста
и това се вижда от резултатите от клубовете в европейските турнири. Сред руските специалисти все повече се чуват мнения, че огромните разходи на водещите отбори не съответстват на техните постижения. Не е нормално ЦСКА Москва да се представя на нивото на българския Лудогорец, а четвъртото място в групата да не се приема за провал само защото армейците са победили Манчестър Сити на "Етихад". Долу-горе сходна е ситуацията при Зенит, който остана трети в групата. За двата хегемона в руския футбол тези постижения изглеждат твърде недостатъчни. И това положение не е от вчера. От големите успехи на ЦСКА и Зенит в Европа минаха вече достатъчно години, за да се разбере, че нещо не е наред.
Местните виждат проблемите в няколко основни направления. Както може да се очаква, стрелите попадат върху доскоро добре платения чуждестранен легион. През Русия минаха големи имена в треньорството, които не постигнаха абсолютно нищо на европейската сцена. Капацитети като Спалети, Хуанде Рамос, Унай Емери така и не изпратиха руския футбол в ново, по-високо измерение. Сега същото се случва с Вияш-Боаш и Якин. Този подход не работи. Единственият, който успя, е холандецът Дик Адвокаат, но той го направи благодарение на руските футболисти в Зенит. Връщайки се назад, е видимо, че успехите са били преди всичко заслуга на руските футболисти.
И ЦСКА, и Зенит спечелиха европейска купа с гръбнак от силни местни играчи. Които пък заведоха Сборная до третото място в Европа на първенството през 2008 г. в Австрия и Швейцария. Това време безвъзвратно отмина, а нито ЦСКА, нито Зенит, още по-малко останалите създадоха нови силни футболисти. Присъда за руския футбол е случилото се със златния юношески отбор от 2006 година, ръководен тогава от Игор Коливанов. Нито един от тогавашните му футболисти днес не е фактор в руския футбол. Повечето от тях живуркат във втора дивизия, а вече са на 24-25 години. Явно някъде нишката е прекъсната. Констатира се нулево поколение.
И отново възниква въпросът за принципите. Русия не е страна от ЕС и това дава възможност на федерацията да определя както си иска лимита на чужденци. Сега това правило е за 10 чужденци и 15 местни. Президентът на Локомотив Москва Олга Смородская обаче е на мнение, че това правило не работи добре за руския футбол. Според нея местните играчи, особено младите, се възползват от преференцията безотговорно. Сигурното място в състава ги лишава от амбицията да се развиват. Нещо, което при западните отбори е непознато. Там младоците дават всичко от себе си, за да получат шанс.
Кризата обаче си има и добри страни
На това силно се надяват в Русия. Влошеното финансово състояние на клубовете поставя ребром въпроса с професионалния статут на клубовете. В момента в Руската федерация те са над 130. Тази цифра е стряскаща, тя надвишава в няколко пъти държави като Португалия, Франция и Германия. Вече изглежда доста нереалистично отборите от петте дивизии в третото ниво на руския футбол да са съставени изцяло от професионалисти. Там реформата е повече от належаща.
В Русия все повече се налага мнението, че е необходимо да се погледне към миналото. Отново да се възстанови авторитетът на треньорите, които бяха сред най-добрите в света. Това може да се случи, ако отново бъде въведено двегодишното обучение. Точно за подобен подход се чуват гласове. Предстои и световно първенство по футбол, в организацията на което ще бъдат хвърлени между 10 и 15 милиарда долара. Отсега обаче е ясно, че Русия няма как да бъде фактор на домашния си турнир просто защото не разполага с изпълнители и отбор.
Критериите са толкова занижени, че се стигна дотам Фабио Капело да бъде оставен на поста национален селекционер само защото е класирал страната на световно след 12-годишно отсъствие. А там записа две равенства и една загуба! Самият Капело обаче е решен да остане до световното, когато ще е на 73 години. И причината е, че просто няма кой да го замени. Единственият достатъчно авторитетен кандидат е Леонид Слуцки, но той не би напуснал ЦСКА за нищо на света!
Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"