Пристигането на Павел Недвед от Спарта Прага беше преди 12 години в които той изигра 5 сезона Лацио и 7 в Ювентус. Има над 300 мача в Серия "А"(137 за Лацио и 190 за Ювентус). Преди да се откаже от националния отбор на Чехия той изигра 91 мача.
–Павел, защо останахте още един сезон в Ювентус?
–След дву годишно прекъсване беше много приятно отново да играя в Шампиоснаката лига. Новата генерация започна да навлиза, но нямаопит. Джованико и Марчисио са млади и това е първото им участие. Никога не е лесно в началото, защото е важно да поддържаш висок ритъм. Клубът ми отправи предложение и аз реших да приема.
–Това е осмата ти година в Торино, кой е най - яркия ти спомен?
–Сезон 2002/2003 определено беше най - продуктивния, спечелихме Скудетото и стигнахме финал в Шампионската лига. Полуфинала срещу Реал Мадрид остава незабравим с чудесната игра, която показахме.
–Имаше и трудни моменти като пращането ви в Серия "Б"
–Беше много трудно. След всичко, което клубът направи за мен бях длъжен да помогна. Беше естествено да остана.
–какво направи Ювентус за теб и какво направи ти за Ювентус?
–Ювентус ми даде всичко. Манталитета си на победител го изградих тук, всеки мач е битка. научих как да се овладявам и да преодолявам трудностите. дадох цялото си време и всичко от мен за тима. Надявам се, че ще ги напусна с нещо позитивно.
–Преди да играеш в "Старата госпожа" ти игра за Лацио, какво мислиш за тима от столицата?
–Като погледна назад не виждам друг избор. Ще запазя много добри спомени. Открих нова страна, научих нов език. Прекарах известно време с добри треньори и спечели много титли, какво повече мога да искам?
–искал ли си някога да играеш в друга държава?
–Това е лично решение, което съм взел със семейството. Дали съм в Рим или Торино няма значение. Тук са родени децата ми и не виждам защо бих се изместил? Имаше оферти към мен от Премиър лигата. От както се помня съм фен на Манчестър Юнайтед.
–трудно ли се отказа от националния отбор?
–На 34 години бях участвал на 3 Европейски първенства и едно Световно и мисля, че е нормално да се откажа. Младите трябва да навлизат във футбола, за да могат да играят мачове на най - високо ниво и така да стават по добри.
–Как виждаш бъдещето на националния отбор?
–Отборът е в период на трансформация. Старите играчи отстъпват мястото си на новите. Играчи като Барош, Янкуовски и Григера имат ролята да помогнат на новите да се адаптират. След 3 или 4 години ще бъдем много комплектован състав. Смятам, че ще се класираме за Мондиала.
–Планираш ли отказване в края на сезона?
–На моята възраст играя ден за ден. Ювентус имат планове за мен, но още нищо не е решено. Със сигурност ще започна нов живот след като спра с футбола, но това няма да е никак лесно след 20 години игра.
–Би ли станал треньор на Чехия или Ювентус?
–Не се става треньор за една вечер без опит. Прави се стъпка по стъпка. Най - добре е да се почне от юношите и след това да се преминава на по високо ниво. Ако за в бъдеще искам да водя някой отбор ще искам то да е успешно. Има много път, а Ювентус специално е труден клуб за трениране. Има постоянен натиск, много работа, манталитет за победа и само най - добрите треньори успяват.
–Ти си работил с някои от тези треньори, кои са най - добрите?
–Дино Дзоф, Свен-Горан Ериксон, Дидие Дешан, не мога да изброя всички. Единственият, който е повече за мен от останалите е Марчело Липи, който ме постави зад нападателите и ми даде повече свобода.
–Накрая, каква е разликата между началото, когато започваше да играеш футбол и сега?
–Дали си на 20 или 36 няма значение, чувствам се по един и същи начин. Споделям радостта с отбора и се наслаждавам на играта, печеля трофеи. Правя това и за сина си, който също тренира футбол.
(Интервюто е взето от FIFA.com)
