Лий Диксън 20 години след назначаването на Венгер: Караше ни непрекъснато да ядем броколи

Днес - 1 октомври, се на­вършват точно 20 години от встъпването в длъж­ност на Арсен Венгер в Арсенал. Бившият защитник на топчиите Лий Диксън (1988-2002), който днес ра­боти като консултант и отговорник в танцова тру­па, разказва за първите стъпки на легендарния френски мениджър в Северен Лондон.

Каква бе вашата реакция, когато научихте, че Арсен Венгер ще стане треньор на Арсенал?
- Помислих си, че е шега. Ни­кога не бях чувал да се говори за него. Да си представиш, че човек, който се казва Арсен, може да ръководи Арсенал, зву­чеше твърде нереално, за да бъде истина.

Какво си помислихте пър­вия път, когато го видяхте на тренировъчната база на клуба преди 20 години?
- С другите играчи си казах­ме, че той прилича на учител по история в университета със своя сериозен поглед, кръ­гли очила и палто с кожени нашивки на ръкавите... До онзи момент бях виждал всичките ми треньори да се обличат по-спортно. Честно казано, в от­бора се страхувахме, че няма да го разбираме заради неговия по-странен акцент, но всъщност английският му беше много добър. Каза ни, че пред отбора ще говори само на английски. И винаги спазва­ше това правило. Дори когато се обръщаше към французите в състава - Виейра и Гриманди (пристигнали през 1996 и 1997), той пак им обясняваше на ан­глийски. Това бе символичен на­чин да покаже, че уважава идентичността на клуба.

Въпреки това той бе ини­циатор на много промени...
- Да, на всички нива. Той искаше да се разтягаме през цялото време - преди, по време и след тренировките. Плюс то­ва настоя да подобрим начина си на хранене. Караше ни да ядем броколи непрекъснато, дори и на закуска. До такава степен, че днес, когато ми сер­вират броколи, винаги се се­щам за Арсен. Спря ни и газира­ната вода, тъй като смяташе, че съдържа твърде много сода. Обръщаше внимание на всеки детайл.

Бдеше ли и за консумация­та на алкохол?
- Преди да пристигне Арсен Венгер, имахме навика да пием студена бира в съблекалнята след мачове, без значение дали сме победили, или загубили... Когато Венгер ни видя, се нало­жи бързо да престанем да пра­вим това. След време, когато имахме един изморителен ла­гер в чужбина, го попитахме дали може да излезем да пием по една бира, за да се разтова­рим. Той ни позволи. Но ни каза: Само по една бира, не повече!

Играчите не се ли бунтува­ха срещу неговите методи?
- Не може да се каже, защо­то Венгер бе достатъчно ин­телигентен, за да приема и компромиси. Бяхме свикнали да се събираме в 10:30 часа за раз­ходка преди гостуване, но той ни наложи среща още в 8 часа сутринта, за да правим стречинг. Няколко седмици по-късно Тони Адамс не издържа и успя да издейства да спим до по-късно в деня на мачовете. Арсен нямаше нищо против.

Представяхте ли си, че Венгер ще продължи да води отбора и 20 години по-късно?
- Нямаше как да си го поми­слим. Това, което ме впечатли най-много, е, че той направи революция не само в Арсенал, но и в целия английски футбол. Когато изгради нов трениро­въчен център, емисари от всички останали клубове дой­доха да видят на какво прили­ча. Освен това той първи въведе диетолозите, което днес вече е нещо често срещано във футбола.

Смятате ли, че Венгер все още е човекът за Арсенал?
- Да, но той трябва да промени философията си на игра. Неговият отбор е мно­го силен, когато притежава топката, но се намира в трудност, когато я загуби. Трябва това да бъде кориги­рано. Нужно е Венгер да раз­даде повече отговорности на бившите играчи. Някои от тях като Тони Адамс, Тиери Анри и Мартин Киоун се завърнаха, след като приклю­чиха кариерите си, но така и не им бе намерено място. То­ва е жалко, защото по този начин Венгер се лишава от техните знания.

Интервю на Пиер-Етиен Минонцио, "L'Equipe"