1. Novsport
  2. Европейски футбол
  3. Гигс: Избрах Юнайтед заради Фъргюсън

Гигс: Избрах Юнайтед заради Фъргюсън

Има срещи, които са белязани от съдбата. Срещи, които в началото не можеш да оцениш, но с време­то всичко става ясно. Една такава среща по Коледа през 1986 г. свърза съдбата на Алекс Фъргюсън с тази на Райън Гигс, за да запишат двамата най-славните страници в историята на Манчестър Юнайтед.

Гигс: Избрах Юнайтед заради Фъргюсън
Има срещи, които са белязани от съдбата. Срещи, които в началото не можеш да оцениш, но с време­то всичко става ясно. Една такава среща по Коледа през 1986 г. свърза съдбата на Алекс Фъргюсън с тази на Райън Гигс, за да запишат двамата най-славните страници в историята на Манчестър Юнайтед. 13-годишното момче от Уелс напуска Кардиф, за да се установи в Салфорд, градче край Манчестър.

Райън се записва при децата на Сити. В същото време младият треньор Алекс Фъргюсън, на когото никой не предрича бляскаво бъдеще, извежда тима до 15 г. на червените дяволи срещу този на съграждани­те. Гигс се развихря с хеттрик, а Алекс е пленен от него. Около година шотландецът ухажва семейство­то на Гигс, докато успее да го привлече в своя отбор. Когато Алекс идва в къщата на Райън и подписват първия договор, започва приказката. Двамата спечелиха 12 шампионски титли, по 4 ФА Къп и на Лигата, 8 Къмюнити Шийлд, 2 Шампионски лиги, по една Суперкупа на Европа междуконтинентална купа и световна клубна купа. Наскоро Гигс получи поредното си признание, след като бе отличен с "Голдън Фут"  за  2011   г. Крилото даде по този повод интервю за италианското сп. „Туерин спортиво".

Когато Вu наблюдава човек отстрани, остава с чувството, че понякога правите всичко възмож­но, за да не ядосате Фъргюсън. Тол­кова ли е трудно да се работи с не­го?
- Абсолютно! Той винаги изисква много от всеки играч. Хубавото при него е, че е справедлив. Това, което изисква от играчите, го изисква и от себе си. Държи футболистите винаги да дават максимума си. Имах голямо щастие да го срещна, не съм тренирал при по-добър мениджър.

Не е обаче само негова заслуга­та на 38 г. все още да сте важен играч за Юнайтед?
- Така е, но моят късмет е комп­лексен. Не всички са имали щастие­то да играят с фантастични футболисти като Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо и сега Уейн Рууни. Изминах пътя от най-малкия до най-възрастния в отбора, който в момента е пълен с играчи на по 18-19 г. Причината е в моето дълголетие, но да не забравяме и йо­гата. Практикувам от 7-8 г. и ми по­мага да се възстановявам по-бързо.

На вашата възраст е несериоз­но да се говори за бъдеще и карие­ра, но как се виждате, след като приключите състезателната си дейност?
- Изобщо не мисля по този въп­рос. Моето бъдеще е следващият мач, на това ме е научил Фъргюсън. Естествено, когато окача обувки­те на пирона, животът ми няма да свърши.
Засега обаче не се виждам в нито една роля около футбола, защото все още самата игра ме забавлява.

Фъргюсън заяви, че целта е да се надмине Барселона, това въз­можно ли е?
- Във футбола няма непобедими отбори, в това число и Барселона. Победиха ни в 2 финала за Шампио­нската лига и показаха прекрасен футбол. Но изборът, който направи Фъргюсън, ще се изплати след време - с играчи като Том Клевърли в средата на терена ще дойдат и резултатите. Ако не този сезон, другия.

Говорим за успехи, вие никога не сте се оплаквали. Не сте играли обаче на световно първенство - не съжалявате ли?
- Не ми е приятно. Целта на всеки футболист е да играе на световно първенство. Това бе детската ми мечта, когато бях на 9 г. и гледах Мондиал'82, спечелен от Италия. Ня­ма обаче за какво да съжалявам. Кога­то един ден се откажа и погледна назад, виждам една фантастична ка­риера. Не я заменям с ничия друга!

В Алеята на шампионите в Мон­те Карло компания Ви правят все велики футболисти. Кой от тях ви е впечатлил най-много?
- Диего Армандо Марадона. Пом­ня, какво направи на Мондиал'86, той винаги е бил пример за мен. Израствах, като копирах негови­те финтове, които си останаха за­пазената му марка във футболната история. От останалите легенди, срещу които съм се изправял, ще отлича Зинедин Зидан - един от най-добрите за последните 20 г. Не мо­га да пропусна и Джордж Бест - не-достижимата легенда в историята на Юнайтед.

Как виждате в момента итали­анския футбол и коя ще е личност­та през идните години?
- Италианският футбол заслужава уважение заради изключителната си тактическа интелигентност и че е подарил на света личност като Паоло Малдини - един пример за всички. А също и незабравимия Милан на Ариго Саки. Милан и Интер отново са силни, но на мен много ми хареса Наполи, който гледах при гостува­нето на Сити. А футболистът, кой­то според мен ще напише най-важ­ните бъдещи страници, го познавам много добре - Джузепе Роси. Дойде в Манчестър на 17 г. и страшно израс­на, за да стане един от най-силните нападатели.

Сега имате друг млад италианец за съотборник - Федерико Македа. Вярно ли е, че Фъргюсън Ви е пратил да го посрещнете на летището В Манчестър?
- Не е Вярно. Но пък иска от мен да държа под око всички млади играчи от отбо­ра и аз се опитвам да им обясня какво означава да си футболист на Юнайтeд.

И онази история, когато Фъргюсън е дошъл у дома ви, не е вярна?
- Напротив - точ­но така беше. Той се появи на врата­та ни и за кратко време успя да пре­одолее   съмнения­та на семейство­то ми, което се колебаеше да подпиша с чер­вените дяво­ли. С мен проблеми  ня­маше, аз вече му бях фен.