Сър Алекс Фъргюсън даде интервю пред немския сайт на "Евроспорт ", в което говори за 25-годишната си служба на „Олд Трафорд", за идолите и звездите си.
- Сър Алекс, вече повече от 25 години вие водите Манчестър Юнайтед. Какво се е променило от първите ви дни досега?
- Футболът е значително по-интензивен и смятам, че това има нещо общо и с културната промяна в обществото ни днес. В архивите на Юнайтед има една снимка от 60-те години, на която играчи на Лийдс и Манчестър Юн са се нахвърлили един върху друг в средата на терена. На заден план се вижда публиката, която не показва никакви емоции. Днес феновете са толкова фанатични, че редовно можеш да видиш хора с изпъкнали по шията вени, които крещят по трибуните.
- Играчите днес са подложени на по-голям обществен натиск - как се отразява това на начина ви на работа?
- Играчите трябва да разберат, че могат да изгубят звездния си статут за броени минути. Те трябва да могат да се справят с това и аз като треньор трябва да им разясня тази опасност. Медиите следят всяка твоя стъпка и чакат да се издъниш. Ето защо трябва да им помогна да не се превъзнасят много. Винаги им казвам: "Сигурен съм, че майките ви не биха искали да се променяте към по-лошо". Ние също не искаме това да се случи.
- През тези 25 години на пейката на Юнайтед вие сте привлекли много играчи. Кой бихте определили от днешна гледна точка като най-големият ви трансфер?
- Невъзможно е да се определи. Погледнете само трансферните суми: за Петер Шмайхел платихме 600 000 евро, за Брайън Маклеър - 950 000 евро, а Рой Кийн ни струваше почти 4,5 милиона евро. Сравнете тези пари със сумите, които се плащат днес за играчи. Уейн Рууни ни струваше 31 милиона евро, а Кристиано Роналдо - "само" 12 милиона. Как бихме могли да ги сравним?! И аз винаги си задавам въпроса колко дълго е играл съответният играч за Манчестър Юнайтед и колко успешен е бил отборът през този период?
- Кой е най-талантливият играч, с когото някога сте работили?
- Ох, толкова са много! Още в Абърдийн имаше много таланти. Манчестър Юнайтед имаше много късмет. За 25 години при нас са играли и играят много големи футболисти, като Кантона, Роналдо, Гигс, Рууни, Скоулс, Бекъм и много други. Едно невероятно многообразие от таланти. Разбира се, имаше и много фантастични защитници, но в спомените остават играчите, които могат да спечелят мачовете и да забавляват публиката с шоуто, което правят.
- Кой беше героят на вашето детство?
- Моят герой е Денис Лоу, като играч обичах Денис Лоу, въпреки че е само няколко години по-голям от мен. Той въплъщаваше всичко, което характеризира един шотландец: вяра, изключителна смелост и динамика. Когато по-късно станах фен на Рейнджърс, и там имаше някои много големи играчи. Но Денис беше най-добрият шотландски футболист.
- Извън футбола кой е човекът, на когото се възхищавате най-много и защо?
- Що се отнася до спорта, най-много се възхищавам на Мохамед Али. Всеки път, когато се биеше, аз ходех да го гледам в киното в Глазгоу или в Абърдийн, в 3 или 4 часа сутринта. Беше огромна атракция. Имах даже честта да го срещна веднъж. Имаше Паркинсон и му беше трудно да говори. Но това по никакъв начин не промени очарованието, което притежава.
- А други идоли имате ли?
- Може би и Нелсън Мандела. Преди много години чух една негова реч. Когато приключи, всички станаха на крака, беше фантастично! Възхищавам му се за това, което е направил през живота си. Той е много важен за света. Същото важи и за Джон Ф. Кенеди. За трите години, в които беше президент, той трябваше да реши много проблеми. И беше изключително харизматичен.
