- Дидие, чувствахте ли, че ще трябва да се доказвате като по-добър, когато Анелка подписа с Челси?
- Не. Жозе Моуриньо си тръгна няколко седмици по-рано, а Аврам Грант ни каза, че ще промени стила ни на игра. Помислих си, че най-накрая ще почнем да играем с двама напред. Имах нужда от това, тъй като бях почнал да се уморявам да съм самотник в атаката. Грант ме попита дали Никола е добър избор за нас и аз му казах "Разбира се". Това, което не знаех обаче, бе, че само един от двамата ще е на терена.
Анелка: Знаех, че мога да играя заедно с Дрогба. Дойдох в Челси не за да бележа голове, а за да му давам пасове, които да оползотворява.
- Как се почувствахте, когато разбрахте, че няма да сте заедно на терена и как това повлия на отношенията ви?
Дрогба: Така и не разбрахме защо не ни пускаха заедно. Не сме воювали за това едничко място на терена. Правехме всичко възможно да убедим треньора да наложи партньорството ни.
Анелка: Винаги, когато сме били заедно, сме правили всичко възможно да покажем, че сме добър екип. Имахме нужда да покажем, че сме полезни заедно.
Дрогба: Гуус Хидинк първоначално видя, че можем да му вършим работа като титулярна двойка нападатели, но бързо се върна към 4-3-3 и слагаше Никола предимно по дясното крило.
- Какво промени Карло Анчелоти?
Дрогба: Анчелоти е първият, който ни има доверие и ни пуска заедно на терена. Дори не бе нужно да го убеждаваме. При него единствено ротациите в състава понякога ни пречат да сме на терена по едно и също време. Бързо разбрахме, че партньорството ни ще е важно за отбора.
Анелка: Достатъчно е да се види играта на Дидие, за да стане ясно, че двамата можем да играем заедно. Той има страхотна физика и от мен се изисква само да се движа около него. Винаги съм се чувствал по-удобно като втори нападател. Когато бях в Ливърпул играех точно на този пост. Въпреки че в Манчестър Сити и Болтън бях по-скоро таран, винаги съм предпочитал поддържащата роля от малко по-задна позиция.
- Как развивате разбирателството си?
Дрогба: Всичко, което правим, става предимно инстинктивно. Интелигентността ни отличава от другите. Имаме едно и също разбиране за футбола, на терена мислим еднакво. С Нико сме сработени отлично, а знаете, че има и играчи, с които мога да играя с часове и да не вкарам гол.
Анелка: Понякога сменяме позициите си и може да се разбираме само с поглед. Когато владея топката, винаги поглеждам къде е Дидие, който вече е в най-точната позиция, за да я получи. Подобно разбирателство имах и с Денис Бергкамп в Арсенал. Там можехме да се намираме със затворени очи. Така беше и с Шон Гоутър в Сити, както и с Хески или Майкъл Оуен в Ливърпул. Лесно е да играеш с такива страхотни играчи.
- Дидие, играл си с много нападатели в Челси, но с никого не сте създавали подобно партньорство, както с Анелка. Защо?Дрогба: Защото в Челси все играя сам напред. Винаги съм казвал, че предпочитам да сме двама нападатели. Чувствам се далеч по-добре, когато Нико е до мен. Хвърлям по-малко сили и не съм чак толкова уморен след мачовете.
Анелка: А аз все казвам, че съм нападател от задна позиция или атакуващ халф. Но треньорите ме забиват напред, тъй като в Арсенал бележех много. Какво мога да направя? По-удобно ми е да излизам от дълбочина, както беше Бергкамп в Арсенал. Естествено, мога да играя и като чист нападател, но ако съм малко по-назад, ще съм по-ефективен.
Дрогба: Вярно е, че когато те видя с топката в крака, винаги ти я искам, защото знам, че ще ми я дадеш бързо. Всичко е усет. Странно е, но рядко се случва двамата да сме по едно и също време в наказателното поле.
Анелка: Идеалният партньор в атака е този, на когото желаеш от сърце да успее. Когато вкара гол, ти си щастлив, радваш се за него. Ако няма такава сплотеност и доверие в един дует, нещата не вървят добре. Трудно е да дадеш на някого да вкара гол, знаейки, че след това той няма да ти върне жеста, тъй като мисли само за себе си. Може би съм изпадал в подобна ситуация в кариерата си и това ме накара да почна да работя върху отношенията и разбирателството ми с останалите на самия терен. Ако човек започне да мисли по време на мач - "Няма да му подам на този, защото ми писна само той да вкарва", тогава нещата стават сложни.
Дрогба: Също е грешка, когато хората си изграждат мнението за един нападател само според статистиката му. Перфектният нападател не е някой, който е на терена само да бележи голове.
Анелка: Има нападатели, които мислят само за себе си и се радват, когато вкарат, дори и да не са направили нищо друго за 90 минути на терена. Мисля, че аз и Дидие не сме сред тях.
Дрогба: Нито Анелка, нито аз сме се определяли някога като съперници за място. Винаги сме били партньори. Може би това е тайната на успехите ни.
- Какви грешки намирате у другия?
Дрогба: Ммм... не играе добре с глава. Понякога дразни, създавайки впечатление, че нещата са твърде лесни. Като знае, че е много бърз, в някои случаи почти спира, преди отново да ускори.
Анелка: Понякога е много нервен и лесно се пали. Това е разбираемо, тъй като за всяко нещо се обръщаме към него.
в. "Сън". Ентъни Кастринакис
Дрогба: Аз и Нико сме най-интелигентните
Грешката на Дидие е, че се пали твърде лесно, отчита Анелка
