Световният шампион Магнус Карлсен: Не мога да губя, това ме вбесява

Той е новото лице на спорта шахмат. В минало­то Боби Фишер бе трудно­достъпен, а Анатолий Карпов и Гари Каспаров все пак бяха представители на свят зад желязна завеса. А днес норвежкият ас е зао­биколен от армия мени­джъри, сподвижници, имиджмейкъри...
На 25 години той вече не е „Вундеркинда на шаха", а неговата най-ярка фигу­ра. Шампион, световен №1 и повелител на рекор­ди, които се смятаха за недостижими. Казват, че медиите в Западна Европа и САЩ засилват популяр­ността му, защото е пър­вият голям шампион извън Източния блок от десети­летия. Може и така да е -снима се в реклама на автомобили, технологии, модни колекции... Участва и в най-популярните ток-шоута. И този статут на мегазвезда е причина пре­говорите за ексклузивно интервю да са дълги и без гаранция за успех.

Дочакваме момента за интервю със световния шам­пион Магнус Карлсен в полу­нощ. Близо 10 часа норвежкото чудо на шахмата пре­следваше титлата си на „Класик" турнира в Лондон. Световният №1 надигра всич­ки в зала „Олимпия", като трябваше да мине през тайбрек, за да триумфира. Победата му над французина Максим Вашие-Лаграф беше краят на убийствен маратон от партии.

В полунощ идват награжда­ването, светкавиците, достойният финал на един безкраен маратон край дъската. Дори Гари Каспаров не издържа толкова и около 22 ч напусна залата преди развръзката.

След това вече уговорката с пратеника на „Труд" и каме­рата на „Код спорт" не може да бъде отлагана и нещата се случват - разговорът започва. Под строгото наблюдение „отблизо" на PR звеното на Магнус, разбира се. Като секундант неговият личен агент следи и засича минутите и думите. Не бива да се пресрочва отделеното време. Шампионът е уморен. Ние също, но договорката си е договорка и той твърдо, по скандинавски, удържа на обе­щанието си.

Как трябва да е подгот­вен един шахматист кондиционно и психически? Със­тезанието в този последен ден на Гран Чес в Лондон продължи 10 часа...
- Не е обичайно да имаме чак толкова дълъг маратон. За мое щастие имах малка пауза и време да почина и да хапна, защото жребият определи да чакам съперника си от другия плейоф. Успях да се освежа и да презаредя батериите. Така че бях в добро състояние в края на турнира. В нашия спорт се случва да играеш дълги партии и надпревари, трябва да си готов за всичко.

Имате ли програма и за физическа подготовка освен шахматната?
- Разбира се, без това не може. В дни като днешния тази подготовка оказва голя­мо влияние и прави разликата в дългия маратон от партии.

Знаем, че сте запален и по други спортове. Защо избрахте шахмата като дете, казвали сте, че играете добре футбол, а и не само... Кога разбрахте, че призва­нието и талантът ви са точно в този спорт?
- Много рано. Имах огромни интереси към шахмата, исто­рията, големите играчи. Кога­то започнах да побеждавам съперници на моята възраст, а и доста по-големи от мен, вече усещах, че съм добър. Но и до днес не спирам да се изненадвам, че нещата се развиха чак толкова добре.

И все пак... футболът е любовта на всяко момче. Не ви ли се иска да играете за любимия ви „Реал" (Мад­рид)?
- Не, не... реалист съм и знам кое в живота е възможно и кое не. Но да, определено имам самочувствието, че играя добре футбол. Но всъщност никога не съм имал дилема -шахматът е единственото нещо, което мога да правя професионално. Това е реал­ността и тя ми харесва.

Деветнайсетият световен шампион Веселин Топалов едруго голямо име в шахмата за новия век. Както и ваш голям съперник през годините. Какво е мнението ви за него?
- Да, познаваме се отдавна. И мисля, че се разбираме отлично. Добри колеги сме, когато става дума за спорта. Имали сме страхотни битки, много от тях с решително значение за отделни турнири или на световни първенства. Мисля, че ме е побеждавал четири пъти досега. А може и да са повече дори... Сега съм уморен и числата ми бягат (смее се). Но в това, че аз съм печелил повече партии, съм сигурен. Тук в Лондон имах предимство, но срещу него никога не е лесно да победиш и направихме реми. Топалов е един от най-интересните игра­чи в шахматния елит. Винаги се бори до последно и никога не играе за реми. Търси побе­дата. Винаги е интересно срещу него.

Една от първите ви памет­ни победи, когато бяхте съвсем млад, дойде точно срещу Топалов в София през 2008-а на турнира МТЕЛ Мастърс. Помните ли онзи мач, както и целия турнир, който сякаш ви изстреля наголямата сцена?
- Да, тогава наистина побе­дих Топалов, но после загубих финала от Алексей Широв. А щом не съм спечелил турнира, за мен това е разочарование. Но имате право и за важност­та на победата ми над Весе­лин. Тогава той бе номер едно в света, а аз съвсем млад и много гладен за победи.

Вие бяхте наричан детето-чудо, а днес сте вече номер едно в света. Но кол­ко от потенциала ви сте изпълнили и какво още можете да постигнете?
- Мисля, че мога да науча много неща и да се подобря сериозно. Ако трябва да съм честен с вас, в последните месеци, а може би и през цялата година нивото ми не бе особено добро. Щастливсъм, че в края на годината в Лондон си върнах донякъде формата и успях да победя. И, естествено, това е добра основа да поема по победния път и през следващата годи­на.

Чувствате ли се суперз­везда? Снимате реклами, като последната ви е с Моха­мед Али и Мария Шарапова. Може ли да се каже, че вие днес сте лицето на шаха?
- Аз обичам спорта. И побе­дите. Това е основното. Оста­налото са неща, които вървят успоредно с успеха в модер­ния свят. И честно - не раз­мишлявам сериозно над тях. Концентрацията ми е нужна за партиите срещу съперници­те.

Какво ви прави щастлив? Какво ви кара да се усмих­вате? И какво ви ядосва в живота?
- Семейството ми дава най-вече спокойствието. Когато съм с тях, аз съм добре и усмихнат. Те са невероятна подкрепа за мен от ранна възраст. Какво ме ядосва и изнервя? Бесен съм, когато загубя. На каквото и да е, не говоря само за двубоите по шах. Не обичам и не приемам да бъда побеждаван.

Трудно ли е да имате нормално детство и мла­дост, когато сте шахматен суперталант, спортна звезда и световен шампион още от ранна възраст?
- Когато съм си у дома, всич­ко е наред. Като дете не съм бил встрани от игрите и съби­ранията на другите в кварта­ла. Никой не ме е приемал за странен заради това, че игра­ех шах. Реално приемам рекламата и медийните изяви като абсолютно нормални в настоящия ми живот. Но интервю в полунощ не е нор­мално (смее се).

Разбираме ви и ви благо­дарим за изключението. Последен въпрос - ще ви видим ли скоро в София?
- С удоволствие ще дойда, стига да има пак добър турнир на най-високо ниво. Когато бях във вашата столица, ми харе­са да се разхождам по улици­те и да разглеждам. Имам приятни спомени и съм убеден, че те са само нещо като „пър­ва партия".