18-годишният Стилян Гроздев (62 кг) направи страхотен удар на европейското първенство в Букурещ (Рум). Той спечели сребърен медал в двубоя с резултат от 293 кг (135+158 кг). Трите постижения са лични рекорди за тежкоатлета. Талантът грабна злато в първото движение - изхвърляне, и сребро във второто - изтласкване. В своята кариера Гроздев е печелил европейските титли във възрастови групи до 17 и до 20 г. Специално за читателите на „България днес" русенецът разказа за най-големия успех в своята кариера.
- Стиляне, отпразнувахте ли подобаващо триумфа?
- Вече втори ден празнувам, но бързо се завърнах в залата. Няма почивка. Продължавам да се готвя за следващото състезание.
- Последният опит не ви достигна, за да станете абсолютен шампион с три златни медала. Какво се случи в него?
- Свалях килограми непосредствено преди състезанието. Не ми остана сила, защото прекарах много време в сауната. Това, което вдигнах, беше максимумът. В изхвърлянето можех да направя още няколко килограма, с което щях да подобря европейския рекорд в моята възрастова група. Подготовката мина перфектно. Имах малко по-добри резултати в изтласкването, но заради влизането в категорията отслабнах. Реално на тренировката бях 65-66 кг и тогава имах стабилност. Но с падането на силата нямаше как да ги задържа. Бях много добре подготвен. Вярвах в себе си. В залата бяха моите лични треньори Кристина и Радослав Атанасови. Имаше една групичка от България, която ме подкрепяше и надъхваше.
- Как се запалихте по щангите?
- Влязох в залата за пръв път през 2010-а покрай брат ми Кристиян. Той е бивш щангист. Отидох един-два пъти. Все още бях много малък. Стоях и гледах как брат ми тренира. От време на време и аз вдигах лостчето. Изчаках да навърша 11, за да започна тренировки както трябва, а от 14-годишен се занимавам професионално. Миналата година завърших училище, защото бях тръгнал по-рано. Сега продължавам само със спорта.
- Имате световно първенство през тази година. Притеснявате ли се дали България ще участва заради глобата от $250 000, която трябва да бъде платена?
- Това е следващата ми цел. Засега световното трябва да се проведе в Тюркменистан. Изобщо не се притеснявам. Знам, че ще участваме. Пълни глупости са, че няма да вдигаме там. Чуват се подобни работи. Вече две години се говори едно и също. Как ни грози глоба, но виждате, че се състезаваме. Отиваме и вземаме медалите.
- Доколко влияят на вас, състезателите, подобни негативни слухове и новини за спиране на България от състезания или за допинг скандали?
- Вижда се, че може да печелим без допинг. Злобни хора има много. Говорят лоши работи, включително за мен и за треньорите. Правят го, защото завиждат. Нямат друга работа. Стоят пред фейсбука и само плюят. Ние излизаме на подиума и доказваме, че можем. Нека си говорят, а ние действаме. Приказките дори ме мотивират. Знам че трябва да им докажа как бъркат.
- Имате ли идол сред легендарните български щангисти?
- Разбира се. Треньорът на националния отбор Иван Иванов, който е олимпийски шампион от Барселона '92. Всеки път ме мотивира със съвет, че единственото нещо, с което мога да пробия в живота, е спортът. Казва ми да продължавам да натискам и да не се отказвам никога.
- Мислите ли вече за олимпиадата в Токио?
- Живот и здраве, ще съм готов да изненадам всички.
