Стефка Костадинова: Натоварваме спортистите с прекомерни очаквания

- Със смесени. От една страна, имаме безспорни успехи. Имам предвид Григор Димитров и Ку­брат Пулев. Двамата на­караха цял свят да говори за България. А по-добър посланик от спорта няма и няма да се намери. Трудно произнасят име­ната ни, но знаят, че сме българи. Григор постиг­на уникален връх. Също­то се отнася и до Кобра­та. Нищо, че бе нокаутиран. Да стигнеш до такъв мач, само по себе си е успех. Имаме новите злат­ни момичета, световна шампионка по бокс. До­ри във футбола имаме ус­пехи, независимо от ре­зултатите на национал­ния отбор. „Лудогорец" игра в Шампионската ли­га и се представи на до­бро ниво за дебютант. От другата страна са пропуснатите   шансове. За Сани Жекова напри­мер. Която е безспорен герой. Най-вече с държа­нието си. Българинът е свикнал, като не му върви, да обвинява света Тя не продума и дума срещу съперничките си. Това е истински голям спортист и човек.

Не са ли ни малко успе­хите?

- На каква база трябва да са големи? През по­следните години натовар­ваме допълнително спор­тистите с прекомерни очаквания. Все едно сме някаква световна иконо­мическа сила, която е на челните места по иконо­мическо развитие и един­ственото, което липсва, са спортните победи. Си­гурно сме първи по образование, наука, здравео­пазване... Най-важното през го­дината бе, че отново показахме, че имаме уникални таланти. На младежката олим­пиада спечелихме доста злато. Сега най-важното е да опазим тези таланти. Да не ни ги откраднат. Защото съм сигурна, че веднага ще се появят кан­дидати. Дали Азербай­джан, дали Казахстан. Понякога се питам как бих постъпила, ако това се случеше на мен. И ако трябва да бъда честна, и аз бих пуснала детето си, ако знаех, че ще си опра­ви живота. Като предсе­дател на БОК пък имам много ограничени право­мощия. В такива случаи съм като пощенска ку­тия. Идва заявка, аз пи­там федерацията и ако има разрешение, пускам състезателя в друга дър­жава. Другото важно нещо е да съхраним работещите треньори. И да им се по­могне. Защото в Бълга­рия често забравяме тяхната роля. А тя е огром­на. Например, ако бях спечелила титлата в Сеул, много трудно щях да продължа. Защото имах всичко. И след Атланта бе същото. Но първите думи на Николай Петров след златото бяха - ти нарочно ли оста­ви 210 см? Кога смяташ да скочиш като хората? И така продължих.

В България отдавна говорим, че трябва да се направи нещо за хората, които инвестират в спор­та, и нищо не правим. Те останаха една шепа. Осо­бено в сегашната иконо­мическа ситуация. И въ­преки това не им помага­ме. Най-големият спон­сор в спорта е тотото. А какво ще стане, ако него­вите приходи намалеят?

Къде най-често се гу­би връзката с младите?

- Някои от тях очакват да си оправят живота са­мо с един успех. Това ня­ма как да се получи. За­ради това винаги съм им повтаряла, че първо ня­колко години трябва да работят за името си, а след това то ще работи за тях. Не трябва да забравят, че ако искат да до­стигнат върха, трябва да се учат постоянно. Ето, аз вече 10 години съм в администрацията и про­дължавам да се уча. За­щото обстановката е различна. Тогава, когато затвърдят успеха, ще до­йдат и спонсори, и дого­вори. В противен случай оставаш един нереализиран талант. И нищо повече. Такива примери има до­ста в българския спорт.

През годината бе в Лозана при президента на МОК Томас Бах зара­ди 90-ата годишнина на БОК. Как се почувства под 209 см на входа на олимпийския музей?

- Сърцето ми се разтуп­тя. Още ми е тръпка, признавам го. Понякога имам чувството, че мога да обуя шпайковете и от­ново да скачам. Спортът е едно изключително из­живяване. То дава много на човека. Ще се радвам, ако бъдещите поколения разберат това. Опитвам се да ги разбирам и тях. Че са прекалено заети, че имат връзка с цял свят. Ние бяхме други. Но от друга страна, спортните герои са на по­чит по цял свят. Аз съм сигурна, че доброто в българския спорт тепър­ва предстои. Но нека първо оправим нещата вътре в държавата. Да оправим инфраструкту­рата, здравеопазването, полицията. Има много области, които са нарав­но или преди спорта.

Следващата година също е изключително важна. Какви са очаква­нията?

- Наистина 2015 година е много важна. Първо имаме зимен фестивал в Лихтенщайн за млади

спортисти. Там вече на­ближаваме бройката от 30 квоти. За първите европейски игри в Баку надхвърлихме 100. Това няма как да не ни радва. И всичко това е подчинено на квалификациите за Рио де Жанейро. Защото основните са точно през следващата година. През последните годи­ни

класирането на олимпиада се превърна в нещо изключително. Имаш уникално трудни квалификации само за да стигнеш на игрите. И ще става и по-трудно. Зара­ди това всяко едно място за Рио ще е безценно. Особено внимание ще обърнем на игрите в Ба­ку, защото са първи и те­първа ще се развиват. Дано там се представим на ниво.

МОК обяви променив олимпийското движе­ние, които засягат и спортовете и квотите. Какво е твоето мнение за тях?

- Промените са необхо­дими в съвременния свят. Ако трябва да сме честни докрай, някои от спорто­вете не са атрактивни за спонсори и публика. Зна­чи трябва да се предприе­ме нещо. Или те вътреш­но да се променят, или да дадат път на други. На­скоро в София бе прези­дентът на световната фе­дерация по карате. И до­ста се изненадах, че те имат 100 милиона, които тренират този спорт. То­ва е федерацията, която е призната от МОК и има договор за европейските игри в Баку. Томас Бах е изключителен човек, който няма да остави не­щата да се развалят. Спо­ред мен олимпийски ка­нал бе нужен отдавна. Сега с разместването на младежките игри и въ­веждането на континен­талните ще има продукт, който да е постоянен. Което ще увеличи и зри­телите.

МОК реши, че ще по­мага на бъдещите дома­кини на олимпиади дори финансово. Не е ли до­шъл моментът отново да се пробваме?

- Това е въпрос за да­лечното бъдеще. В мо­мента нямаме нищо, с което да привлечем една олимпиада. С дупките по улицата ли ще се покажем? Аз съм против това да се взема домакинство за­ради самото домакин­ство. Каква е ползата от едно състезание, след ка­то никой друг не е пои­скал да го организира? И в тази кризисна ситуация го вземаме и после оти­ваме да извиваме ръцете на държавата. Домакин­ствата са важни, но не на всяка цена. Като поглед­неш Витоша, и ти идва да се разплачеш. И какво да предложим там? Инфра­структура от средата на миналия век. Няма сми­съл. Нека първо нещата в държавата тръгнат на­пред, а това няма как да не се случи, пък след това ще мислим за домакин­ства. Спъпка по стъпка, без да се бърза. Сега по-важното е да върнем младите в спорта, да се опитаме да изградим от­ново системата, която правеше елитните ни спортисти, и тогава. Преди това е рисковано и самоцел.