Нешка Робева: В България всеки прави това, което не му е работа

- На първо място добротата на ръководството на Албена, което ни направи жест. Дадоха ни възможност 12 деца от клуб Левски, една голяма част от които са в националния отбор - девойки, да дойдем тук безвъзмездно на лагер. Понеже моите треньорки са в отпуска, аз се правя на треньор сега.

- Защо се правите? Вие сте един от най-титулуваните треньори в България за всички времена. Точно това искам да ви попитам - защо днес специалист като вас не е начело на националния отбор?
- Като се поогледате в България, ще видите, че всеки прави това, което не му е работата.

- А вие имате ли желание отново да водите националните ни гимнастички?
- Всяко нещо с времето си. Когато човек прекъсне за 10 години треньорска дейност... Аз лично не бих се върнала, защото имам една коренна промяна в мисленето и може би не бих имала същия хъс, който съм имах. Мисля, че човек трябва да бъде фанатично убеден в това, което върши, а аз вече съм извън сферата на фанатизма.

- Какво представлява едно занимание на гимнастичките?
- Днес сутринта например имахме дихателни упражнения. Искам гимнастичките да се доближат до паневритмията. Първо, това са дихателни упражнения, и второ - запознават се с една нова система - акумулиране на енергия. Това е система с упражнения на Петър Дънов. Дават убеденост на човека, че може. След това правим силова подготовка и двигателни игрички в морето. Тренираме по цял ден, а вечерта изнасяме програми.

- С какво се различават днешните малки момиченца, които започват да тренират гимнастика, от онези от златните ни години в този спорт?
- По много работи. Друго е времето, друг е манталитетът, други са условията, други са треньорите, обществото. Всичко е различно.

- Много са вашите златни моменти като състезател и треньор, но все пак кажете кой е най-ценният?
- Винаги сегашният момент. Например сега съм страшно радостна за тези деца, които тренирам. Те излъчват доброта, красота и желание да учат. Може би едва с тях така усещам радостта от това да преподавам, да съм спокойна и да не ме гони мисълта за класации. Искам да им дам това, което за съжаление образованието в момента не им дава, да им дам самочувствие, че могат. Искам да ги науча да бъдат устойчиви, да вярват в себе си и да имат търпение, защото в нашия спорт търпението е преди всичко.

- Ще напишете ли книга за художествената гимнастика, за вашия живот като състезателка и като треньорка? Има какво да кажете на българите, а и не само на нас.
- Ако и това пророчество на леля Ванга се сбъдне, значи ще пиша книга. Аз въобще не се виждам да пиша. Не знам, Божа работа.

- В разговорите ви с леля Ванга ставало ли е дума, че българската гимнастика ще има такова голямо отстъпление от позициите, които е заемала?
- С леля Ванга не съм говорила за това какво ще бъде в гимнастиката, защото тя беше човек, който имаше големи познания и можеше да каже по-интересни неща извън гимнастиката.

"7 дни спорт"