Българските щанги имат невероятното свойство да са дяволски добри в своето саморазрушение. И не толкова в своето възпроизвеждане. Но тази мазохистична практика трябва най-после да спре веднъж завинаги след поредната сеч с ятагана на допинга. 11 момчета и момичета изгоряха без да имат никаква вина. Защото те приемат това, което им дават треньорите със знанието на тези над тях - ръководителите.
Същите тези, които не се научиха толкова години как да се предпазват, какво да правят, че да ограничат до минимум риска от приемането на замърсени хранителни добавки, витамини, аминокиселини или каквото още там се дава на състезателите. На всички е ясно, че без медикаменти в този спорт няма как да успееш. Но когато не си подготвен да играеш тази мръсна игра, по-добре не се захващай. Не съсипвай десетки човешки съдби. Не лепи петно след петно по името на България.
Не може всеки път по един и същи левашки начин да се хвърля кал по родния спорт. Да се слага кръст на човешки съдби, на големи спортни кариери... Като тези на европейските ни шампиони и медалисти от световни първенства Иван Марков, Ивайло Филев и Милка Манева.
Защото те най-много го отнасят. В сайта на Международната федерация и по медиите из цял свят стоят техните имена, а не тези на треньорите и шефовете, които са истинските виновници за случилото се. Говорим за големи шампиони - олимпийски и световни, като Иван Иванов, Борислав Гидиков и Неделчо Колев, които вече са достатъчно дискредитирани.
Всъщност много малко останаха истински чистите хора в родните щанги, неизцапани от черното петно на допинга.
Наистина най-после трябва да има сериозни наказания, за да не гледаме всеки път един и същи филм. Най-логичното решение е - с цялото ми уважение към стотиците големи шампиони на България в миналото, щангите у нас да бъдат закрити.
Но ако държавата все пак реши този спорт да го има, нека направи така, че да държи по-здраво юздите на самозабравилите се управници.
Георги Пехливанов, в-к „Меридиан мач”