Обръщение на президента на БФХГ Илиана Раева до момичетата от националния ансамбъл по художествена гимнастика, които спечелиха бронзов медал на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Четири от тях - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова, ще прекратят спортната си кариера.
„Отбор епоха! "Златните момичета" на България, на Ина, на всички, които бяха част от екипа, имали щастието да работят с тях ... моите момичета. Те изминаха дълъг път, в който преживяха всичко! Влязоха в залата преди осем години, искащи много, с очи изпълнени с надежда. Те знаеха да искат! И получиха всичко! 80 медала! Световна титла, златни медали от световни, европейски първенства и световни купи! Мечтаният медал от Олимпийски игри!
Получиха огромната любов на българите, на хората по света, получиха признание и обожание. И за да е още по-истинска и красива вълшебната приказка, в която бяха главните героини, съдбата щедро им показа пълната палитра на живота и успеха - запозна ги с обратната страна на щастието, а именно страданието!
Трябваше не само да преживеят ужаса и страха, болката и обидата, Адът стоварил се върху нежните им рамене, но и да излязат от него по-силни, по-вярващи, по-искащи от всякога! "Госпожо, много искаме да играем и да спечелим медал". Това ми каза Михаела, след седмото място в квалификациите на олимпиадата, седяща в публиката заедно с другите момичета, мен и Ина, за да подкрепяме Неви, която се бореше в многобоя. Плачеха неудържимо и петте. Не ги интересуваше, че всички ги гледаха и страдаха с тях. Сърцето ми спря да тупти, душата ми се сгърчи, хиляди костеливи ръце ме потопиха в казана. Аз и отговорих: Разбира се, че ще играете, Мише! И ще спечелите медал! Днес беше само квалификация! Утре е вашият ден! Но искам да се усмихнете! Усмихнете се! Толкова сте силни! Знаеш, че сте силни! Ще го направим, но искам да се усмихнете! Няма логика да не спечелите и да не играете. Направихме всичко! Всичко, както трябва! Ще видиш. Другите плачеха неудържимо и ме слушаха.
„Отбор епоха! "Златните момичета" на България, на Ина, на всички, които бяха част от екипа, имали щастието да работят с тях ... моите момичета. Те изминаха дълъг път, в който преживяха всичко! Влязоха в залата преди осем години, искащи много, с очи изпълнени с надежда. Те знаеха да искат! И получиха всичко! 80 медала! Световна титла, златни медали от световни, европейски първенства и световни купи! Мечтаният медал от Олимпийски игри!
Получиха огромната любов на българите, на хората по света, получиха признание и обожание. И за да е още по-истинска и красива вълшебната приказка, в която бяха главните героини, съдбата щедро им показа пълната палитра на живота и успеха - запозна ги с обратната страна на щастието, а именно страданието!
Трябваше не само да преживеят ужаса и страха, болката и обидата, Адът стоварил се върху нежните им рамене, но и да излязат от него по-силни, по-вярващи, по-искащи от всякога! "Госпожо, много искаме да играем и да спечелим медал". Това ми каза Михаела, след седмото място в квалификациите на олимпиадата, седяща в публиката заедно с другите момичета, мен и Ина, за да подкрепяме Неви, която се бореше в многобоя. Плачеха неудържимо и петте. Не ги интересуваше, че всички ги гледаха и страдаха с тях. Сърцето ми спря да тупти, душата ми се сгърчи, хиляди костеливи ръце ме потопиха в казана. Аз и отговорих: Разбира се, че ще играете, Мише! И ще спечелите медал! Днес беше само квалификация! Утре е вашият ден! Но искам да се усмихнете! Усмихнете се! Толкова сте силни! Знаеш, че сте силни! Ще го направим, но искам да се усмихнете! Няма логика да не спечелите и да не играете. Направихме всичко! Всичко, както трябва! Ще видиш. Другите плачеха неудържимо и ме слушаха.
Виждах страха, желанието, болката. Всичко имаше в тези красиви, пълни със сълзи очи. После, после имаше и други неща, красиви, истински, до качването им на подиума за първото изиграване на другия ден. Но най- важното - на лицата им имаше искрени усмивки! Знаех, вярвах, исках, молих се всяка секунда да го направят, защото те заслужаваха много, по дяволите! Знам, че не бях сама в молбите си, знаех, че в пъти, в пъти хората, които се молеха за тях бяха повече, отколкото другите (защото все пак злото го имаше)! И тази любов и молби стигнаха до тях, до нас и те се усмихнаха истински! И се качиха на подиума! И вдигнаха глави! И го направиха и успяха!
Михаела, Ренета, Цветелина Найденова, Християна, Любомира, Цветелина Стоянова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, ОБИЧАМ ВИ! ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ! Желая ви живот, изпълнен със спечелени битки!"
Михаела, Ренета, Цветелина Найденова, Християна, Любомира, Цветелина Стоянова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, ОБИЧАМ ВИ! ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ! Желая ви живот, изпълнен със спечелени битки!"
