Министърът на спорта Свилен Нейков окачестви легендарния борец Боян Радев като сър на българския спорт. Двукратният олимпийски шампион, който тази година получи уникалните награди Златната огърлица на ФИЛА и медала на МОК "Пиер дьо Кубертен", бе награден с картина на художника Тодор Панайотов. Колекционерът върна жеста, като остави в Музея на спорта свой барелеф, дело на скулптора Георги Чапкънов. "Малко ми е тъжно за барелефа, той е много сантиментален спомен. Все пак ще го оставя тук да му радва цяла България", заяви Радев.
- Как приемате това отличие?
- Стои ли ми? Това е една приказка с щастлив край. Не очаквах такова нещо от министъра, очите ми се напълниха За мен е огромна чест да бъда признат за сър, като си спомня откъде съм тръгнал. Едно време газех кал и гумените ми ботуши оставаха в нея. Сега съм сър. Не знам как ще ме посрещнат в Перник с това. Там са особени хора, едва ли знаят какво е сър. Не ми трябва да съм англичанин, чувствам се достатъчно голям като българин. Истината е, че вече не желая награди. Благодаря на всички за всичко, но вече съм получил това, което имах да получавам. Може да ме канят да наградя някой друг, но не искам повече отличия за себе си. За мен най-ценното днес беше отношението на спортистите ветерани. Това са кристално чисти хора, които просто поискаха да се снимат с мен за спомен.
- Били сте три пъти спортист на годината. Как приемате сегашната класация?
- Бил съм четири пъти - избраха ме и за спортист на 25-летието. Едно време бяхме само олимпийски и световни шампиони в десетката. За мен тази година трябва да е боксьорът Моите уважения към Детелин Далаклиев, той успя да се справи с конкурентите си в толкова свиреп спорт. Това просто е моето мнение, може и да бъркам.
- Едно време имаше много шампиони, сега са доста по-малко. На какво се дължи според вас?
- С времето ще стават още по-малко. Много ще ни е трудно да влизаме в шестицата на олимпийски игри, камо ли да мислим за шампиони. Самият начин на живот, който живеят... много трудно могат да са всеотдайни в спорта. Да бъдат пълни аскети, роби на спорта и на олимпийското движение. Голямото в спорта не се прави в заведенията. Трябва да си отшелник, общ работник. До 2012 г. има още три години. Има хора в борбата, които могат да спечелят медали. За други спортове не мога да давам преценка. Смятам, че българската борба ще направи това, което винаги е правила.
- Може ли да се каже, че спортист и шампион са две различни професии?
- Да. Спортисти много. Шампиони малко. Не е важно да станеш един път европейски или световен шампион. Един път стигнал до някъде, трябва да умееш да останеш там. Голямото е на олимпийските игри. Противниците да те вдигнат на ръце да чуеш химна, да те посрещнат като герой в родината. Когато станах за първи път олимпийски шампион, слязох от тепиха, влязох в залата и започнах да плача. За един час целият ми живот мина като на лента - ТКЗС-то, каруците, общ работник, мините.
- Сега класиците отказват да се качат на Белмекен, искат Братан Ценов да остане треньор. Как стояха нещата по ваше време?
- Не е толкова важно кой ти е треньор. Има всякакви треньори, някои и една хватка не знаят. Важното е какво искаш ти. Аз съм оставал сам на Белмекен, газил съм сняг до кръста. Дрехите ми замръзваха. Додйдоха националите по футбол, нагоре по баира ги отказах всичките. После два дни се възстановяваха, а за мен това беше обикновена физзарядка. И на 100 метра ги късах, колко пари съм им взел на вързано.
- Нормално ли е в България да искаме шампиони на световно равнище, при положение че страната не е на първо място в света по нито един друг показател?
- И преди беше така. Единствено борците и няколко оперни певци бяха лицето на България пред света. Ние сме яки хора, българинът е силен и инат. Ако не по друг начин, може да спечелиш на инат. Да, там им дават много пари, а тук за две олимпийски титли ми дават 300 евро - по 150 евро на титла.
- Напоследък промениха възнагражденията за олимпийските шампиони, интeресувате ли се от това?
- В България се дават трохи. Това, което получаваме, е обидно за олимпийските шампиони. Затова шампионите намаляват, те нямат стимул да блъскат осем години. За треньорите също няма. Аз утре, ако умра, жена ми няма да получи нищо Има олимпийски шампиони, които починаха и оставиха жени и деца без един лев.
- България има много по-големи успехи в индивидуалните спортове, отколкото в колективните. Това въпрос на манталитет ли е, българинът индивидуалист ли е?
- Да, българинът е индивидуалист. Трудно се получава няколко души да правят заедно нещо, както трябва. Щом стигнат донякъде, все един ще върне назад. Българинът иска само той да е шампион, а не заедно с още десет души. Ние сме влюбени в себе си и не искаме друг да е като нас, а това не може да стане.
Боян Радев: Не искам повече награди
Как ще ме приемат като сър в Перник, чуди се великият борец
