Станимира Петрова е най-успешната българска боксьорка през последните години. Тя спечели световната титла през 2014-а. Две години по-късно стана европейска шампионка. Националката беше поставяна от специалистите сред фаворитите за медал от олимпийските игри в Рио де Жанейро, но отпадна още в I кръг. 27-годишната асеновградчанка започна по страхотен начин новия сезон. Тя спечели злато на международния турнир "Странджа" в София. Специално за "България Днес" Петрова разкри своите планове за 2018 г.
- Станимира, дебютирахте в нова категория - до 57 кг. Как се чувствате в нея?
- Много е хубаво. За пръв път ми се случва да не свалям килограми, които вече не са част от моите мисли. Оправям теглото с леки ограничения и тренировки. При подготовката в главата ми е само боксът, а не колко ще сваля на заниманието и колко ми остава, за да вляза в лимита. Не си давах почивка заради килограмите. Сега мога 1-2 дни да отдъхна напълно и след това да започна отново.
- Вие бяхте една от най-високите състезателки в предишните категории до 51 и до 54 кг. Сега как се усещате като габарити спрямо вашите противнички?
- Може би има още за наваксване, но реално на турнира "Странджа" нямаше чак толкова голяма разлика в силата и мощта. По-скоро се изненадах, защото в две срещи играх срещу по-високи от мен опонентки. При 51-килограмовите нямаше момичета, които да са на ръст колкото мен.
- Успяхте ли да пренесете качествената игра с крака, която е ваша запазена марка?
- Да, все още мисля, че дори и в новата категория съм по-бърза от останалите. Това ще е най-голямото предимство. Реално взех решението да сменя категорията още на миналогодишната "Странджа". Трудно свалях на 54 кг. Започнах много да се мъча. Прецених, че е по-добре да мисля за бокс, отколкото за килограмите. Категория до 57 кг е проектоолимпийска и вероятно ще я има на игрите в Токио през 2020 г.
- Имате нов личен треньор - Петър Лесов. С какво ви промени?
- Много съм доволна. Всичко ми харесва. Същото е с отношението на моя нов клуб "Ивайло Маринов". Лесов ме мотивира с титлите като състезател и треньор.
- Винаги са ви сравнявали по стил с Ивайло Маринов. Какви съвети получихте от него?
- Много неща сме си говорили. Реално се запознахме през лятото на миналата година. Тогава не знаех, че ще премина към неговия клуб. Редовно се чуваме и виждаме. Опитвам се да използвам всеки негов съвет. Маринов и Лесов са велики боксови личности. Радвам се, че съм до тях. Когато дойдох от таекуондото в бокса, ме сравняваха с Маринов. Вероятно е съдба, че се събрахме.
- Претърпяхте операция на сливиците. Какво я наложи и колко време се възстановявахте?
- Моят проблем е много отдавна. Вероятно от 2005-а. Всеки месец се разболявах, а последната година още по-често. Търсех подходящия момент да направя операцията. Реших, че 2017 е годината, защото нямахме големи състезания. Направихме операцията през ноември. Възстановявах се до края на годината, а след това започнах с подготовката. Направих лагер на Белмекен и постепенно всичко тръгна. Откакто се занимавам със спорт и ходя по състезания, за пръв път ми се събра толкова дълга почивка. Първоначално се чувствах адски странно. После ми повлия добре. Вероятно съм имала нужда точно от това. Върна се желанието за тренировки и развитие.
- Европейското първенство в Полша е след два месеца. Имате и световно първенство по-късно през сезона. Какви са вашите амбиции?
- Всеки гледа златния медал. Искам да се представя добре и да съм доволна от играта. Дори не става въпрос толкова за класиране. Ако това се случи, медалът няма да избяга. Още не познавам основните конкурентки, защото отскоро съм в категорията. Предполагам, че ще се срещам често с италианката Ирма Теста, с която играх на финала на турнира "Странджа". Тя е доста добър състезател.
- Имате сериозна конкурентка и в България - европейската шампионка Деница Елисеева. Само една от вас ще може да се бие на големите първенства в категория до 57 кг. Как ще се отрази конкуренцията?
- Без конкуренция не стават нещата. Радостна съм, защото преди спорих със Стойка Петрова. Сега с Деница Елисеева. Точно това ме развива. Винаги ще запазя добри отношения с Деница. Не мисля, че ще има проблем между нас извън бокса.
- Голямата цел е олимпиадата в Токио. Какви изводи си направихте от игрите в Рио, където не успяхте да се реализирате?
- Изводите са много и продължават да излизат нови неща. С времето започвам да гледам по различен начин. За мен преживяването е урок, който се надявам да ми помогне за следващата олимпиада. Основното е, че не трябва да мисля много напред, а да се концентрирам върху събитията в настоящето. В бокса почваш да смяташ с кого ще играеш полуфинал или финал, а забравяш, че ако загубиш първата среща, няма да има с кой да играеш.
- Какво ви предстои в най-близко време?
- По време на турнира "Странджа" представители от Канада ме поканиха да отидем при тях на тренировъчен лагер в продължение на седмица на техни разноски.
