Преди няколко седмици Живко Миланов се сбогува емоционално с публиката на Левски и сложи крой на футболната си кариера. Много бързо бившият капитан на „сините“ се завърна в съблекалнята като помощник-треньор.
„Дълги години бях във футбола като играч и исках да остана. Благодарен съм на Наско Сираков и Гошо Тодоров, че ми дадоха шанс да се развивам и уча покрай тях“, отбеляза Живко Миланов.
„Нормално е да работя повече със защитниците, защото и моята позиция във футбола беше такава. Ще бъде доста трудно. Видяхте, че в първия мач бяха четири човека, който на практика са нови. Те дори не се познаваха. Знаем, че ще е трудно, но ние затова сме тук. Имат потенциал, щом сме преценили и са тук, значи виждаме нещо в тях, но както знаете един отбор не се гради за 6 месеца. Понякога е нужно малко повече време. Надявам се обстановката в клуба да се промени, да се нормализира и да има една добра база, на която да се стъпи“, продължи бившият национал на България.
Новият асистент в треньорския щаб на Левски коментира и какво е взел от треньорите, с които е работил в чужбина по време на своята дълга кариера: „Опитвал съм се да попивам всичко, което са ми казвали през годините. Аз съм преценявал как се чувствам при всеки и как функционира отбора. Всеки треньори има свое виждане и съм се опитвал сам да си сглобя мозайката. Искал съм да извлека най-полезното от всеки един. Във всички държави, в които съм играл работих при добри треньори. В Румъния бях при Лопес Каро (бивш треньор на Реал Мадрид, Селта Виго, Леванте, Испания до 21 години и др.) и Аугусто Игнасио (бивш спортен директор и треньор на Спортинг Лисабон). В Русия играх под ръководството на Валери Непомняшчи, който е легенда на руския футбол. В Апоел Никозия пък работих с Томас Кристиансен, който е един млад треньор и много амбициозен. Той е бил много добър футболист и дори е минал през Барселона. Опитах се да взема от всеки един най-доброто“, отбеляза още Миланов в интервю за "Дарик".
Преди години Живко получи фланелката с номер 3 от Станимир Стоилов, който тогава се отказа от футбола. Сега Миланов мечтае да тръгне по стъпките на вече утвърдения треньор.
„Надявам се и аз да имам такава треньорска кариера. Вече говорих за треньорите, които ме формираха в чужбина, но в България най-голямо внимание мога да отделя на него. Много научих от него и един ден бих изисквал същите неща от футболистите, ако съм старши-треньор. Аз бях там от самото начало на неговата треньорска кариера. Голям професионализъм и много амбиция."
Бившият десен бек не скри, че е отворен да ходи по стажове в чужди клубове, за да трупа още знания и опит. „Отдаде ли ми се такава възможно със сигурност ще отида в отбори, които смятам, че се развиват добре и играят силно. Това ще е голям опит за мен, но трябва да го съобразя с програмата на отбора. Имам и контакти, които могат да ми помогнат в това отношение. Всичко зависи от програмата на отбора“.
Живко говори и за физическото си състояние в момента. Той се отказа от футбола, защото призна, че има белодробно заболяване, което не му позволява да продължи с играта.
„Искам да уточня нещо. Нямам желание назовавам името на моя проблем, но подчертавам, че не е онкологично заболяване. Някои медии и журналисти злоупотребяват с живота на хората, за да си продават продукта. Не съм болен от рак. Моето заболяване е доброкачествено. Онзи ден бях на преглед в чужбина и резултатите са добри. Докторите казват, че съм късметлия, защото от всички варианти, които можеха да бъдат, това е най-лекото“, разкри Миланов.
Той още веднъж благодари на Левски и феновете за изпращането в последния му мач. „Избрах този мач, защото исках да завърша на стадиона, на който започна моята кариера. Това значи много за един играч, който е излязъл от школата на клуба. Беше много приятно. За съжаление точно тогава намалиха публиката по стадионите, иначе съм сигурен, че щеше да има още повече наши фенове“, завърши Миланов.
