Йовов: Атака, атака, "сините" в атака, ще съм на стадиона като фен

 

- Следващият въп­рос.

 

- По същия начин, както ако не бях нака­зан. Преливам от спортна злоба. Надя­вам се да успея да пренеса настроението си на съотборниците ми, макар че едва ли ще има нужда. Всички в съблекалнята са пределно мобилизирани за сблъсъка.

 

- Треньорите се справят достатъчно добре в последно вре­ме с мотивирането. Няма да е по-различ­но и сега. Всички футболисти оценяват важността на мача и съм сигурен, че ще бъдат на 100 процента готови за него.

 

- Съперникът запа­зи гръбнака си от предишната година. Съперникът играе до­бър футбол. Мачът с Лудогорец няма да опира само да качествата на играчите, желанието за победа   ще е много важно, а и публиката, коя­то ще покаже какво представлява Лев­ски за хора­та.

 

На тере­на. Чисто фут­болно нямам представа, как ще играе Лудогорец. Левски ще бъде в ата­ка от първата минута.

 

- Ще коментирам като фен, защото предвид наказанието ще бъда именно такъв утре (б.р. -днес). Ще отида на стадиона от първата до последна­та минута, за да подк­репям Левски. Скан­дирам отсега „Атака, атака, „сините" в ата­ка!" Агитката ни пока­за в Ловеч как може да вдигне отбора за обрат дори и с 10 чо­века.

 

- Все още не съм решил, но е малко ве­роятно в сектор „Б", защото искам да съм близо до отбора.

 

- Нямам представа. Футболът е колектив­на игра. Не може да се разчита само на един футболист  дa реши даден мач. Когато колективът е силен, всеки мач звездата е различна. Няма да имам нищо против срещу Лудогорец ге­роят да бъде разли­чен от Гари Родригес.

 

- Не. Двамата имат различен стил, игра­ят в различен пери­од на „Герена". Гарра направи много за Левски. Гари Родригес има още какво да показва, за да настигне Дембеле.

 

- Георги Йорданов показа, че може да се справя в трудни мачове. Демонстри­ра добро ниво в дер­бито с ЦСКА. Дори след срещата се из­ненадах, че и от два­та лагера нямаше нападки към съдия­та, въпреки че Левски победи. Още ми е трудно да си го предста­вя, предвид дълго­годишната традиция (смее се). Надявам се съдията да е спо­коен, нищо повече. Смятам, че ще се справи. 

 

- Много, не искам да казвам изцяло. Досега нямах възможност, но искам да благодаря от страниците на „Мери­диан Мач" на съотбор­ниците ми за това, ко­ето направиха до края на мача с човек по-малко. Само липсата на шанс при дузпите попречи до покажем докрай на всички, които не обичат Левски, защо всички останали обичат Левски. На полувремето в Ловеч имаше серио­зен разговор в събле­калнята, след който показахме,   че сме голям ко­лектив.

 

- Да ти кажа честно, не знам. Бях много из­нервен в този момент. Като че ли бях изнервен през целия мач и това се отрази на иг­рата ми. Да, наруше­нието ми може би бе­ше за жълт картон, но според мен в подобен двубой съдията не трябваше да ми го по­казва. Така де факто предреши мача. Спо­ред мен в подобни си­туации

трябва да изпъкват човешките качества, а не да бъдеш кон с капаци.

 

- Чувствах се доста зле. Дори и да бяхме спечелили купата, щях да се радвам по-отстрани. Нямаше да бъда част от успеха, а по-скоро в ущърб на отбора.

 

- Трудно е. Преди то­ва за 120 минути си бил подложен на ог­ромно физическо и психическо напреже­ние. Това го има във футбола. Спомням си, че и аз изпуснах важна дузпа преди време в сблъсъка със Спар­так (Търнава) в Евро­па. Гадно е. Съветвам съотборниците ми да не се връщат в мина­лото. Трябва да се взе­мат поуки от загубата и толкова.

 

- Понякога не тряб­ва да се прави кой знае каква промяна, за да тръгне отборът. Ето сега футболистите са същите, но има тласък напред. При подобни треньорски рокади в разгара на сезона може да стане по-зле, но в случая е по-добре, назначение­то на Ники Митов ся­каш промени нагласа­та и настроението в съблекалнята. Не трябва обаче да заб­равяме, че Илиан Илиев има сериозна заслуга за настоящия Левски. Все пак той изгради този отбор.

 

- Никога не съм за­давал въпрос защо не играя и каква е причи­ната. Когато подписах нов договор преди го­дина, се разбрахме да помагам на терена, когато се налага и из­вън него. Явно Илиан Илиев е преценил, че кариерата ми е към своя край и може би е искал да гради отбор за следващия сезон без мен. Искал е да помагам повече извън терена.

 

- Да, живот и здра­ве. Надявам се да има големи празненства. Това ще бъде краят на една шарена кариера. Надявам се много тя да завърши щаст­ливо и след дербито със Славия да имаме повод за радост.

 

- Не, не, спирам. Приключвам. Със си­гурност ще го напра­вя. Ще дам прескон­ференция, на която предполагам, че ще има и представители на ръководството. То­гава ще стане ясно, какъв пост ще взимам в клуба. Трябва всичко да стане по европейс­ки, както приляга на Левски.

 

- И аз още не знам.

 

- Не нещо като, а направо са ми шефо­ве (смее се). Какво по-хубаво от това да ра­ботиш това, което ти доставя удоволствие, и то с най-добрите си приятели. Само ми е странно как да се обръщам към Иванков и Христов...

 

- Много се смяхме веднъж по този въпрос. Говорих с Дими­тър Иванков и няколко пъти му казах Митко. Той в един момент се обърна и ми каза да му викам г-н Иванков, защото хората се сър­дят (смее се).

 

- Това е процес, кой­то неизбежно щеше да дойде, но има още какво да се желае. Сигурен съм, че дока­то първенството в ели­та не стане от 12 отбо­ра, ще има колебания относно качеството. Така оцеляването ще бъде много трудно и в елита няма да има място за отбори, кои­то си правят някакви други сметки. В мо­мента има 5-6 клуба, които разполагат с добри финансови въз­можности и качестве­ни футболисти. Тоест могат да имат претен­ции за титлата. Зара­ди това цел №1 за всички футболни хора

е първенството да бъ­де съставено от 12 от­бор. Това със сигурност ще вдигне интереса към футбола, защото мачовете ще бъдат по-завързани. Стадио­ните ще са пълни, футболът ще е на по-ви­соко ниво, ще има ка­то цяло повече пари във футбола ни.

 

- Иска ми се феърплеят да победи. От­борите ще заблудят сами себе си, ако не играят честно. Същото важи и за битката за титлата, но там неща­та вече опират само до един мач.

 

- Нещата са 50 на 50. Всички фаворизи­рат Байерн, но Дортмунд показват опасен стил на игра. Уж обик­новено са аутсайде­ри, а до момента имат само една загуба от Реал в Мадрид. Това беше мач, в който Дортмунд спокойно можеше и да победи. Заради всичко това съм склонен да смя­там, че момчетата на Юрген Клоп имат повече шансове за тро­фея.

 

- Защо не. Германс­кият колос показа, че моделът, по който ра­боти, е най-добрият. Каквото и да правят в Мюнхен, винаги са на печалба. Левски тряб­ва да тръгне по пътя на Байерн, за да има големи успехи. Клубът вече прави стъпки в тази посока със строежа на новия стадион. Така ще имаме пове­че фенове по трибуни­те. Трябва обаче да се засили работата в ДЮШ. Школата тряб­ва да дава гръбнака на отбора, а в допълнение трябва да се купуват двама-трима много класни чужденци. Повтарям - много класни, а не средни! Такава е в момента философия­та на Байерн, такава трябва да бъде и фи­лософията на Левс­ки.