В Англия сравниха Лудогорец с Манчестър Сити и Пари СЖ

След като жребият за груповата фаза на Шампионска лига отреди българският първенец Лудогорец да играе с Реал (Мадрид), Базел и Ливърпул, в Англия започнаха да обръщат все по-голямо внимание на разградчани. Британското издание „Дейли Мейл” сравни Лудогорец с Манчестър Сити и Пари СЖ, като посочи, че трите клуба са пред конкурентите си във вътрешните първенства, защото харчат повече от останалите.

„Някои биха си помислили, че първото място на Лудогорец в България не е заслужено, защото е дошло след безразборни харчове за нови играчи”, се казва в коментара.

„Става въпрос за малък клуб от град, близък до границата с Румъния. Техният стадион е толкова малък, че трябва да играят мачовете си в Европа на 200 мили разстояние - в столицата София. Този отбор дори не съществуваше до 2001 година, а наследи градският тим и така след 45 години в долните дивизии Разград имаше представител в елита. През 2010-та Крили Домусчиев, човек със сериозни възможности, взе тима и той веднага влезе в „А” група. Още през първия сезон направи златен требъл, а оттогава неизменно е шампион на България. Предишният клуб никога дори не бе влизал в „А” група, а настоящият използва 14 футболисти, за да отстрани Стяуа (Букурещ) в плейофите за влизане в Шампионска лига - само 5 от тях бяха българи”, допълва изданието и пита:

„Тогава какво е Лудогорец? Красива приказка или чудовището Франкенщайн? Честно ли е или успехът просто се купува? Нека го кажем така – по-малко честно ли е, отколкото бе преди? До момента в България има спечелени 88 титли и 57 от тях са за столичните ЦСКА и Левски. Нещо повече, между 1946 и 1997 година тези два клуба спечелиха 45 от 52 възможни трофея. Това се получава, когато правителството и армията управляват един клуб - ЦСКА, а министерството на вътрешните работи държи друг – Левски. Тази система ли бе по-добра или новата, която позволява на един богат човек да купи Лудогорец и да го изведе до невиждани висоти, въпреки че средната посещаемост на мачовете е едва 3 100 души”, завършва очеркът.