Днес той трябваше да празнува своя имен ден. Днес трябваше да излезе празничното му интервю. Всички знаят, че Трифон Иванов не обичаше да говори много пред медии. Правеше го рядко и пред приятели. Като Владимир Памуков и Красимир Минев. За вестник "Труд" и за "КОД Спорт". Всички помнят Трифон с едно. Винаги се смееше, шегуваше. Беше душата на компанията. Душата на четвъртите в света. Така планираше да празнува и Трифон Зарезан. На маса и с приятели. Съдбата реши да направи партито горе, на небето. Затова и последното интервю на Трифон Иванов е посмъртно. Ето първата част от него, в утрешния брой очаквайте останалите весели отговори на Туньо. Такъв, какъвто всички ще го помним завинаги.
- Защо винаги си бил голям критик на медиите?
- От време на време трябва да се казва. Аз съм си страдал много пъти. Казвам истината. А покрай майтапа се казва и истината. Хуморът ми е малко хаплив. Не се сърдя и мен, като ме ухапят някой път.
- Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?
- Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?
- Ха-ха! Да се върнем в началото. Зад всеки успял мъж стои една жена. Познавам ви отдавна. И зад вас има жени, които диктуват нещата. Отвръщам на удара с удар.
- Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?
- Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?
- С работа. Рядко давам интервюта, не обичам шумотевица, да съм на пангара, да съм по вестниците и телевизиите. Нека по-спокойно.
- Чувстваш ли се улегнал на 50?
- Чувстваш ли се улегнал на 50?
- Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равностметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.
- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?
- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?
- Няма такъв. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем... Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: "Оставете го сега!" И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает.
- Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру ви взе в "Оксер" и каза: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."
- Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру ви взе в "Оксер" и каза: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."
- За да отида в "Бетис", ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: "Муха, тръгваш, а не ми помагаш!" Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в "Бетис". Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал.
