Левски записа една от най-ужасните, тъжни и трагични страници в историята си. При това само ден, след като стана на 99 години. Отборът допусна безпрецедентен срам не само в историята си, но извърши нещо непостигано, откакто има „А" група - да изпусне първото място в последния кръг на собствения си стадион, при това от отбор, който по никакъв начин не е замесен в борбата за челните места.
Какви са причините за фиаското дори не е чак толкова важно. Ако играчите са подходили високомерно, защото са си мислили, че Славия сам ще се бие - лошо и жалко. Достатъчно много предупреждения и сигнали имаше, че няма да е така. Ако толкова си могат, както каза Тодор Батков след мача -още по-жалко. Ако са си били глътнали езиците от страх (или напрежение, както е модерно да му казват) - пак страшно жалко. Ако не им е достигнал манталитет -значи не стават за Левски.
Последните виновници за всичко, което стана, са играчите на Славия. И камиони със злато да им бяха изсипали хората от Разград, Левски трябваше да ги победи. А и който е гледал мача, е видял, че „белите" въобще не бяха толкова агресивни. Първият им точен удар във вратата бе в 90-ата минута, а голът им падна след „синя" комбинация. Парите трудно биха могли да превърнат мишка в лъв. Така че Славия по никакъв начин няма вина за „синия" крах.
Всички „сини" бездушници, които взеха участие в съботната трагедия, трябва да бъдат сочени с пръст, презрени от своите и осмивани от чуждите. Трябва да се засрамят и никога да не казват, че са играли в този мач. Но дали ще го направят? И кога? Дават ли си изобщо сметка какво извършиха?
Съсипаха прощалния мач на един легендарен и заслужил за клуба футболист като Христо Иовов. Вместо през триумфална арка, тръгна покрусен от футбола.
За малко не умориха друг дългогодишен ръководител като Константин Баждеков, който също истински обича Левски. Подиграха се с близо 15 хиляди души, които дойдоха на стадиона. И въпреки задаващата се трагедия хората по трибуните не спряха да пеят и окуражават Левски до самия край. И един парадокс. От играчите най-искрени изглеждаха сълзите в очите на... Гари Родригес. Това момче, дошло от другия край на Европа, най-много преживяваше всичко, което стана. Но и той е на път да потъне в блатото на посредствеността и бездушието, което го заобикаля. За съжаление с каквито се събереш, такъв ставаш.
Оттук нататък на дневен ред е очистването от многото некачествена стока в Левски. За да се предотврати нов резил в Европа в сезона на 100-годишния юбилей. Бездушниците от миналогодишната катастрофа в Сараево трябва да бъдат намалени до минимум. Може би не изцяло, защото е трудно да се изгонят наведнъж толкова много хора. Част от тях си тръгнаха веднага след онзи срам, други по-късно, някои още са в отбора.
Би било добре занапред да не се взимат играчи от Берое. Вижда се, че стават специалисти по автоголове, кой от кой по-фатални. Между другото малко встрани от вниманието остана и фактът, че един от най-ключовите мачове за развръзката в първенството и на дъното, и на върха бе този между Берое и ЦСКА.
Късният гол на „червените" за 1:0 промени всичко. При всякакво друго развитие още Ботев (Пд) в 29-ия кръг можеше да се хвърли в Разград и да направи Левски шампион, а ЦСКА поради близостта на „канарчетата" нямаше с лека ръка да тръгне да спасява Локо (Сф).
При всички положения с този до болка тъжен сценарий Левски си плати за много грехове. Точно тук се крие и малката доза оптимизъм за левскарите след тези събития. Със сигурност е по-добре това, което се случи, да бе станало сега, отколкото навръх юбилея догодина. За това е много по-вероятно оттук нататък за Левски да дойдат добрите дни, а лошите да застигнат тези, които сега са на седмото небе. Левскарите страдаха премного в последните 4 нулеви години. Няма как да не дойде ред и на останалите, а щастието да се върне на „Герена". Полагащото им се ще си вземат и тези болни мозъци, включително и сред журналистите, които само говореха за директиви и обясняваха как по-скоро земята ще спре да се върти, отколкото Славия да спре Левски за титлата. Няма как, когато говориш глупости, живееш, дишаш и се храниш със злоба и омраза, възмездието да не застигне както теб самия, така и любимия ти отбор. Така че тези, които сега се чувстват победители, съвсем скоро ще усетят удара на бумеранга.
Ботев (Bp) мина леко през „Овча купел" и въпреки това си замина от „А" група. Комедийните спектакли Литекс -Локо (Сф) и Локо (Сф) -ЦСКА също няма как да не си получат заслуженото наказание. И то вероятно ще дойде още през следващия сезон.
Затова в Левски имат поводи и за оптимизъм за близкото бъдеще.
ЦСКА при управлението на „Титан", ще продължи да бъде карикатура. Лудогорец е много вероятно да последва другото явление в родния футбол - Литекс, и след две взети титли да си даде почивка при печеленето на златните медали. Шансът това да се случи ще стане много по-голям при нов провал в Европа. Но и без него се вижда, че Лудогорец върви надолу с всеки изминал ден. Христо Стоичков се прави на морален стожер, но след мач като Литекс -Локо Сф едва ли има право на това. Извън този контекст чисто спортно-технически клубът от Ловеч едва ли ще бъде претендент за титлата догодина. Остава само Ботев (Пд). Друг позитив за Левски е, че въпреки многото хули срещу него поне не участва в мачове като Славия -Ботев (Bp), Литекс -Локо (Сф), Локо (Сф) -ЦСКА. И това не е малко. Много е важно за бъдещето на клуба в него да останат истински левскари като Мариян Христов, Елин Топузаков, Даниел Боримиров. А не чужди тела като тези, които сега ще си заминат.
И накрая голямо браво и за истински мъже и левскари като Антони Здравков-Сухия и Георги Иванов-Гонзо. Може да не са най-големите треньори, но поне показаха, че имат достойнство. За съжаление в България то май никога не е било предимство. А в днешно време достойнството е все по-голяма рядкост.
Здравко Гюров, "Меридиан мач"