Още с встъпването в длъжност правителството на Бойко Борисов преобразува агенцията за младежта и спорта в министерство, а за негов шеф покани Свилен Нейков. Преди това бившият ас по гребане беше известен повече като треньор и съпруг на олимпийската шампионка Руми Нейкова. Роденият на 14 декември 1964 във Варна министър е дългогодишен преподавател в НСА, за кратко и кондиционен треньор във футболния ЦСКА. Свилен и Румяна Нейкови имат двама сина - Емил и Марио. За Олимпиадата в Лондон, спортната база и децата разговаряме министърът говори специално за "Стандарт".
- Г-н министър, колко пари са отделени за подготовка преди Олимпиадата в Лондон и колко са нужни да сме на световно ниво?
- За олимпийска подготовка може да разпределим по федерациите около 20 милиона лева. Това задоволява частично спортистите. Но това, което си остава ахилесова пета, е базата. Вижда се желанието на правителството и лично на премиера за подобрение в тази посока. Ето, многофункционалната зала ще бъде прекрасно съоръжение. Реновираме Белмекен, "Спорт палас", залата по гимнастика на ст. "Раковски", Дианабад. Ясно е, парите никога не достигат. На критичния минимум е осигуряването на лагеродни в България. И след всичко изброено трябва да се приравним на световен стандарт и да се състезаваме с Германия, Франция, Англия, на всичко отгоре да бъдем и медалисти. Нещата са несравними. Русия има 3 милиарда бюджет за спорт. Естествено, при над 600 милиарда за въоръжение. Ние правим оптимизиране на спортовете, на средствата за федерациите. Тези, които носят медали и престиж на България, са по-сериозно подпомагани. Любителските остават на по-заден план. Определено има положителни резултати, вярвам че през 2011 г. ще сме на по-високо ниво.
- Оптимистично звучи, споделихте, че очаквате в Лондон 4-5 медалисти?
- Очаквам повече медали в сравнение с Пекин. Да покажем, че излизаме от дъното. Лошото е, че малко са спортовете, които могат да ги вземат, тъй като повечето федерации развиват детско-юношески спорт. Не успяхме да запазим състезатели при мъже и жени.
- Къде ни е мястото като нация на предстоящата Олимпиада?
- Отговорът е същият като на въпроса къде се намираме икономически, каква материална база имаме! Ние надскачаме себе си! Това даже не е реално. Спортът е битка. При една война всичко се определя от техниката. В България има много кадърни състезатели и треньори, но сме притиснати. Допълнително нямаме хора в съдийските комисии, в МОК. Слаби са ни позициите в международен аспект. Другото е натискът, който се упражнява чрез антидопинговите структури.
- Повлия ли в тази връзка скандала с Иван Славков и изхвърлянето му от МОК?
- Абсолютно. Иван Славков ще остане голямо име в българския спорт, той направи много за авторитета на страната ни в МОК. Аз лично му го оценявам.
- Хитруват ли шефовете на федерациите в исканията за бюджети?
- Има опити за пазарлъци. Най-трудни са нещата при домакинства на състезания. И на практика недоказуеми. Представят се планове, проекти, които държавата подпомага. В крайна сметка не може да получим отговор какъв е приходът. Няма как да осъществим контрол върху печалбата. Много от федерациите имат спонсорство, подпомагане от международни структури, пари от телевизии и реклама. Дочуваме, че за някои събития нещата не са представени коректно, но няма доказателства.
- Пресякохте ли отчитането на фалшиви състезания и мъртви души?
- Да, имаше такива. Състезанията без протокол спряха да бъдат финансирани. Проблемът сега е с участието на голям брой състезатели в международния календар, но и него ще решим.
- В състояние ли са федерациите да правят елитен спорт, а не просто да усвояват пари?
- Резултатите са единственият критерий.
- Може ли за година и половина работа да назовете отличниците в това отношение?
- Да, федерацията по борба има много добра структура, всичко е подредено. Затова имат и резултати. Подем имаме във волейбола, изключвам малшанса тази година. Разчитам на спортната стрелба. В гребните спортове обновяваме поколенията. След Румяна Нейкова, Петър Марков, Бухалов идват млади хора, на които им трябва време. Вярвам, ще стигнат финали на Олимпиадата, но за медали съм резервиран.
- Какви облаги носи президентският пост в една федерация, та се получават такива свирепи битки?
- Дава престиж. Има бизнесмени, които не са особено популярни, но когато идат да наградят успял спортист, името им се чува. Това гъделичка тяхното его. Иначе президентският пост не означава да награждаваш, а действително да живееш с определен спорт. Тук ще дам за пример джудото, чийто президент Иван Михалев има сериозни контакти в международните структури. В момента се бори за изграждането на световен център по джудо в София. Има собствени терен. Такива хора трябват на спорта.
- Защитени ли са правата на състезатели във федерациите? Най-ярък пример е с Детелин Далаклиев, който още чака премия за световната титла в бокса?
- Детелин е получил от държавата всичко. Сега правим друго, за да защитим интересите на доказаните състезатели. Те се "въртят" в голямата машина на федерациите. С треньорите им опитваме да ги освободим от "голямата мелачка". Там често има интриги, лични конфликти, не им дават заплати, спират пари за подготовка. Искаме медалистите да получават всичко пак през федерацията, но на отделен договор. Проблемите на Детелин с федерацията са следните: управителният съвет на бокса гласува награда, но тя трябва да бъде осигурена от допълнителни приходи. Например, всички в борда на директорите събират обещаните 30 000 лева. Там обаче е записано, че сумата ще бъде платена при осигуряването й. До момента това не се случва.
- Това е лош имидж на федерацията?
- Така е. Подчертавам, че поетото като ангажимент от държавата е изпълнено. Още с идването ние подобрихме премиите при класиране, заплатите. Отделно в края на годината всички медалисти от световни и европейски първенства са допълнително стимулирани. В момента един състезател е много добре осигурен. Толкова, че ако спечели медал от олимпийските игри, ще вземе общо от всички институции около 500 000 лева. Един човек в обществото трудно ще ги изкара! Някои скачат, че са много пари. За тях винаги казвам - пазя по един резервен екип, да дойдат, да победят света, да чуят химна, пък да вземат парите.
- Колко взима един треньор в България?
- Личен треньор в национален отбор получава на 100% от това, което взима състезателя. Допълнително е осигурен в клуба. Други пък взимат заплати от училището или общината, в която работят, и допълват с пари от клуба. Старши треньор на национален отбор без никакви резултати получава минимум 1500 лева. Все пак трябва да привлечем кадърни хора. А работата не е лесна - всички треньори са срещу теб, жива система е с вероятностно поведение. Който може да направи над тези 1500 лева, нека ги направи.
- Може ли да храни семейство, ако е треньор на юноши?
- Само ако съчетава клубната работа с тази в училището или към общината. Иначе трудно. При футбола, баскетбола, волейбола, бойните спортове родителите сами отиват при треньора и заплащат такси. Има и тежки примери като при гребането. Кой води детето си на Панчарево, да пътува два часа с автобус, да го вали дъжда и да не го знае къде е! Треньорът трябва да отиде и да убеди родителите, като е абсурд да поиска пари.
- Има ли въобще желаещи за "тежките" спортове, как съществуват?
- На критичния минимум, с много жертви на треньорите. Има отлив, едва към 9-и, 10-и клас се запалват. Ако завъртим спортните училища, ще е плюс за по-тежките спортове.
- Отворихте тема за националния стадион, има ли идея къде да бъде построен той?
- Разговаряме с премиера, с главния архитект на София Петър Диков. Две са местата. Вероятно ще е във Враждебна, точно зад летището. Планът е да се пусне една тангента от "Т"-образното кръстовище до хотела на ЦСКА към летището, съответно стадиона. Знаете, метрото също ще стига до там. Другият вариант е, ако "Метро" се изнесе от парцела на "Цариградско шосе", разбрах, че имат такива намерения. Мястото е над 60 декара. Има метро, "Цариградско", Околовръстния път, т.е. достъпът е отличен.
- Финансиране на стадиона?
- Имам подкрепата на Симеон Дянков за стадиона, но за догодина след август месец. Зависи как върви бюджетът.
- А какво ще стане в "Васил Левски"?
- Идеален е за вътрешното първенство по футбол, за лека атлетика, вътре има много зали. Ще направим и допълнителна писта от 200 метра за загряване, за да приемаме международни състезания.
- Стана ли спортът държавна политика?
- Абсолютно. Кажете по какъв начин се финансират федерациите извън държавата! Ако спрем бюджетните средства, няма да остане спорт. Липсват спонсори, дори волейболът изгуби част от тях. Отливът е сериозен.
- Как си обяснявате факта, че най-много медали през годината носят "бойните" спортове. Случайно ли е, че големият ви син Емил тренира таекуондо?
- Говорим предимно за юноши и детски успехи. Това се неолимпийски спортове, изключвам джудото. При самбото и бойното самбо повече преобладава комерсиалната част. Печелят се пари чрез свободни боеве, ММА. Колкото до сина ми Емил, тренира и таекуондо, и волейбол по три пъти седмично. За нас с майка му е важно да спортува. Записахме го плуване, научи се, но не изкласи много. Запали се по таекуондото, защото в училище се питат "Какъв колан имаш?". Така вече трета година, участва по състезания, но не го натискаме за успехи от детска възраст. Тренираме спокойно.
- Какво ще посъветвате един родител - детето му да опита повече спортове или от ранна възраст да наблегне на една дисциплина?
- Никога не трябва да ориентираш детето само в една посока, защото се получа "изкривяване". Натоварванията идват в повече, а те трябва да бъдат разнообразни. Колкото по-голям брой спортове, толкова по-добре. После детето само ще се ориентира или пък специалист ще го забележи и профилира.
- Сеп Блатер каза в София, че всеки долар, даден за спорт, спестява два от здравеопазване?
- Е, малко е казано във въздуха. Вярно, ще имаме здрав народ, ако всеки спортува. Но проблемите са ни затиснали, вечер се прибираме късно мъртвоуморени и какво правим - сядаме със салатите, кой каквото има. На другия ден в 6,00 ч. ставаме за работа.
- Така е, но пък от друга страна - по фитнесите е пълно с хора?
- Да, предимно вечер и повече жени. Гледам през уикенда народът масово се изнася да почива в провинцията. Но е трудно.
- За и против ли сте за чужденците в българския спорт?
- "За" треньори съм и "против" състезатели. Много чужденци в отборите убиват школата. Все едно да имаш сладкарница без цех. За треньорите - защо да не предложим възможности на човек, който си разбира от работата. Във волейбола търсим вината в Пранди. Той е добър треньор, но имаме доста други проблеми, пред които го поставяме. В България всеки разбира. При нас манталитетът е такъв, че всеки е велик. Резултат няма, а той казва "не ми пречете". Дяволи, тарикати отвсякъде, да прецакаме. Сами си пречим.
- Как се оказахме четвърти в света по хванати с допинг на олимпиади и доколко зависи от новата лаборатория да "паднем" в негативната ранглиста?
- Грешката ни в момента не е липсата на контрол. Напротив, той е силен. На практика обаче много от личните треньори рискуват, правят своеволия, не се съобразяват, че има посока, която идват от водещите спортни сили. Те изграждат политиката на антидопинговите правила. Който не се съобразява, ще получи шамар.
Ивайло Йолчев
Семейството
Свилен Нейков се опитва да тренира поне два часа на ден. Сега посещава фитнеса. Играе и футбол, но къса ахилесово сухожилие и ще почива още 1-2 месеца. Рита с Пламен Марков в НСА и на стадион "Академик" три пъти седмично. Във фитнеса задължително изкарва час на кардиоуредите. В гребен ергометър рядко сяда, защото му е омръзнало от дългите години в лодката. Гледа да навакса с личните тренировки през уикенда. Екскурзии сред природата вече прави само покрай служебни мероприятия, за други нямат време с Румяна Нейкова. Дори лятната почивка на децата оставя в ръцете на родителите си. Дори тази година бабата и дядото са завели внуците в Черноморец. През това време министърът се зае да помогне на националния отбор по гребане преди световното първенство.
