Страхил Попов само преди 10 дни навърши 32 години и сам си направи подарък за рождения ден с трансфер в четвърти клуб в турската лига. След Касъмпаша, Хатайспор и Ейюпспор, той подписа с новака в Суперлигата Юмраниеспор от Истанбул. Защитник номер 1 на България за 2015-а година говори специално пред БТА за новото предизвикателство, амбициите си на терена, миналото в националния отбор и очакванията за предстоящата кампания.
За представителния отбор на страната има 35 мача, а в първото издание на турнира Лига на Нациите се оказа, че всички български голове са станали след негови асистенции.
- Г-н Попов, трансферът ви в Юмраниеспор стана в последния ден от трансферния период в Турция. Отдавна ли беше планиран, дълги ли бяха преговорите и защо всичко се буквално часове преди затварянето?
- По принцип имах предложение от друг отбор от Суперлигата на Турция, както и от още един от 1-а лига. Сделката с другия отбор от Суперлигата реално си беше пред финализиране, но в последния момент се появиха спънки и всичко приключи. И тогава, 24 часа преди края на трансферния прозорец, дойде предложението от Юмраниеспор, което приех.
- Новият Ви отбор сега влезе в елита, но не стартира никак добре. Нямате ли опасения от труден сезон?
- На първо място си изпълних целта да се върна в Суперлигата. А отборът не е слаб – завърши наравно с Фенербахче и загуби все с по 0:1 от много силни отбори като Трабзонспор, Адана Демирспор и Анталияспор. Аз по принцип гледам всички мачове в Турция. Ако не на живо, то после си ги пускам на запис, така че съм напълно запознат с отборите. Юмраниеспор е амбициозен новак, в който има много качество. А също така е клуб, който тепърва ще се развива. В съблекалнята атмосферата е много позитивна, приятна за работа.
- Каква е истината за появилата се преди повече от месец информация, че са Ви търсили от Левски (София) и този вариант стоеше ли пред Вас?
- Да, имах предложение и от Левски. Ценя изключително високо Станимир Стоилов, който е мой първи треньор в мъжкия отбор на Литекс. Искам да му благодаря за огромното уважение, което демонстрира към мене. Наистина го оценявам! Но целта ми беше да остана зад граница и то на колкото се може на по-високо ниво. Турското първенство е топ в Европа, а като финанси – генерално погледнато, вероятно е непосредствено след големите пет лиги. Да не говорим какви трансфери се правят – и входящи, и изходящи. В България обикновения фен, хората с интерес към футбола, нямат реална представа за състоянието на първенствата, които не се излъчват масово по телевизията. Специално за Турция пък съвсем.
- Националният отбор на България има нов селекционер, който обяви и първите си избраници. Може ли да Ви видим отново с националната фланелка сега?
- В мене остана едно огорчение от начина, по който се случи излизането ми от националния отбор. Подчертавам, че винаги, винаги съм давал 100 % от себе си за България. Но когато си в чужбина, е трудно. Сменяш полети, имаш понякога и три мача за клубния си отбор в рамките на една седмица. Трябва да внимаваш да не се контузиш, което става често и от преумора. Имаше неразбиране от страна на Ясен Петров за моята ситуация. Мога да кажа, че в последните 10 години няма много футболисти с толкова голям брой мачове зад граница все на високо ниво. Без да подценявам други момчета, които също са зад граница. Също така и с Георги Дерменджиев, който беше преди Ясен Петров на поста национален селекционер, имаше неточности в комуникацията.
- Отново сте в Суперлигата, най-вероятно ще бъдете титуляр в Юмрание. Очаквате ли да бъдете потърсен от новия национален селекционер Младен Кърстаич?
- Не се надявам на покана, защото националният отбор е вече затворена страница за мене. Разбира се, човек никога не трябва да казва никога. Има някои специалисти, с които съм работил, на които безкрайно държа. И ако някой от тези хора е национален треньор, и има нужда от моята помощ, бих се отзовал.
- Видяхте вече състава на националния отбор за мачовете с Гибралтар и Република Северна Македония. Какво е първото ви впечатление?
- То и преди се правеше подмладяване, а резултатите ги видяхме. Нямам нищо против, това е естествен процес, но нека е с подходящите млади играчи. Трябва да има няколко млади момчета, които заедно с по-опитните, да се направи сплав. Сега са само предимно млади, но не може така да се гради национален отбор. Но аз съм българин и им желая успех от все сърце. Също така пожелавам на младите футболисти не само да направят трансфер зад граница, но и да се задържат в чуждестранните си отбори. Това е единственият шанс да се вдигне нивото на националния отбор – футболистите да играят редовно и само в силни отбори и първенства.
