Провинцията срещу София - 7:1. Този мач не го търсете и в тиража на... черното тото. Нищо че звучи нереално. Играе се пред нас в последните 4 сезона и който не го забелязва, трябва да е с глава в пясъка. Славните някога и уморени днес столични отбори имат един-едничък трофей - ЦСКА спечели купата на България през 2011-а. Изключваме мачовете за суперкупата, които са като предсезонни контроли. Докато сензационно провинцията ликува със 7 приза в шампионата и втория турнир.
"Като сме от село, да не ядем доматите с колците?" възкликна още през миналия век Гриша Ганчев, собственик на новородения "Литекс". Беше периода на "кухата зона" - хаос, нови силни на деня и разбиване на двуполюсния червено-син модел в спорта. Време, в което дори Роман Абрамович не беше още променил футбола с луди пари.
"Тия утре ще изчезнат в нищото, откъдето се появиха!", първи се провикна в средата на 90-те един от първите футболни президенти в демократично време Томас Лафчис. Добър оратор и знаещ какво прави "син" вожд, който малко подцени ситуацията и съперника. И не само защото завинаги изчезват само мъртвите.
Реално "Литекс" даде надежда и в родния футбол, че Давид може да пребори Голиат. "Оранжевият" модел беше създаден, по-късно опорочен, после реновиран и сега през последната година дори излезе на пазара като 99% чист продукт. Единият процент е заради чудото провинцията да спасява софийски отбор в единствения съмнителния мач на "Литекс" през сезона - 1:2 срещу "Локо" (Сф) в Ловеч. И ако Христо Стоичков си тръгне от резиденция "Бялка" тези дни, това вероятно ще е заради лъжицата катран в меда.
Да, в началото бе "Литекс", сега е "Лудогорец". Друг "провинциален нахалник" за софиянци. Подобен клубен модел и дразнител. Богат и амбициозен собственик с познания за футбола Кирил Домусчиев (на квадрат ако броим и брат му Георги). Добра организация и създаване на лоби във всички нива, където софиянци още от комунистическо дърпат конците.
Ако някой не е наясно с този подход, няма как да му се обясни по-просто от една оценка за натикания в затвора Лучано Моджи, бившия шеф на "Юве". За него след разследванията за далавери в калчото някой каза: "Вършеше си перфектно работата - започваше още с обработката на съдиите във вторник и завършваше с тази на журналистите в неделя! И целта винаги оправдаваше средствата."
Тези неписани правила за жалост са част от мръсните номера и в българския футбол, наричан лицемерно от някои "само една игра". Глупости. Като тези, че собствениците само давали, а нищо не вземали. А колко струва да кажеш, че половин България е зад теб, ако си шеф на "Левски" и ЦСКА? Да не говорим ако дори публично обявиш пред гора от камери и микрофони, че не кой да е, а самият Господ е в твоя отбор. Неслучайно и в новия век Батков прати в небитието "Лудогорец", както навремето Лафчис ритна натам "Литекс", който днес дава най-много национали.
Това е обаче по-скоро емоционалният и схематичен отговор на въпроса защо и тази година провинцията наби столицата. Другият? ЦСКА въведе у нас навремето оказалия се порочен финансов модел, направил могъщите грандове ако не книжни тигри, то поне равностойни на олигарси от провинцията. Още по времето на покойния вече собственик Илия Павлов клубът получаваше пари, оформяни като заеми към фирми на самия него. И така - смело и напред към трансферите и... бездната.
Неслучайно и досега "червените" са като ходещ мъртвец, когато задухат лицензионните ветрове. И се молят някой провинциален олигарх да ги извади от мъките в омагьосания кръг.
"Славия" си спести този тих ужас. В клуба направиха школа и чакат бели бъднини, без да плащат луди пари, за да стигат до Европа и там да ги тупат като вехт килим. "Старата госпожа" го кара скромно и предпочита да живее, вместо да мечтае за нови подвизи. Максимум 4-5 хиляди лева заплата на играч - тези пари стигат само за фойерверки като този на "Герена", но не и за битка с провинцията.
Впрочем кой сега да мисли в "Славия" за подобни геройства? Царят на лафа Венци Стефанов може спокойно поне десетилетие да разказва (срещу билети като за спектакъл) как е намокрил фитила на шампионските фойерверки на "Левски".
За "Локо" (София)... какво? От времето, когато Николай Гигов стоварваше хеликоптери с пари в клуба, станаха добри момчета с лоши навици. Вземаха заплати, че понякога и премии, след като са яли бой в провинцията. Но... животът продължава - спокойно дъвчеха въздух. И то така, че славният някога тим се оказа въздух под налягане.
И все пак щастие в нещастието на днешната "гараджийска банда" е, че Гигов отдавна седи до Гриша Ганчев в Изпълкома на БФС. И никой не изяде доматите с колците.
За финал оставяме "Берое". Може би най-нормалният отбор в България днес. С държавна фирма зад гърба, малки спонсори и голяма публика. Купа, феърплей, българско шампанско и истински сълзи. Именно "Берое", "Ботев" (Пд) и "Пирин" (Благоевград) зареждаха с кадри ЦСКА, "Левски" и националния отбор десетилетия наред. Сега там пак има качество и видимо търсят верния модел. Говори се, че и новият път на "Литекс" трябва да стане магистрала за всички. Но парадоксът е, че ако провинциалната машина заработи на пълни обороти пак, най-много ще спечелят... "Левски" и ЦСКА. Както е било от време оно.
Това е положението. В българския футбол най-изненадваща е действителността. Затова провинцията вече яко млати София!
Но няма страшно, господа столичани. С всичко се свиква. Какво му е на Лондон, след като отдавна е провинция на английския Прованс...
Владимир Памуков, "Труд"
