1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Петев: След Япония ме беше срам да ходя по улиците

Петев: След Япония ме беше срам да ходя по улиците

На Люксембург само името им е като на слабак, но победата е задължителна, уверен е селекционерът

Петев: След Япония ме беше срам да ходя по улиците

Ден преди сбора на националния отбор за първия мач от стартиращите на 6 септември световни квалификации селекционерът Ивайло Петев отговори на въпросите на вестник „Меридиан Мач". Той коментира преживяното след кошмарното турне в Япония в началото на юни, както и евентуалните промени, които трябва да направи, за да не се сгромолясаме окончателно в тежката група по пътя към Русия 2018. Петев аргументира избора си на играчи за двубоя с Люксембург и изрази надежда в бъдеще да има доста широка група, от която да селектира националния отбор.

 

- Г-н Петев, да започнем от това, как изкарахте лятото след турнето в Япония, където националите записаха загуби от домакините с 2:7 и от Дания с 0:4?

 

- Много тежко. Това е може би най-трудният момент в треньорската ми кариера. Направо ще ти кажа, че ме беше срам да ходя по улиците. Имаше причини да се случи така, но няма какво да кажем в наша защита след 2:11 в два мача. Наистина ми е болно и не съм някакъв тотален наглец, за да се държа така сякаш нищо не е се е случило. Трябва обаче да продължим напред и това да ни е обеца на ухото. Нямаме право да показваме такова отношение към мачовете.

 

- Говореше се за какви ли не скандали между вас и някои от играчите по време на турнето, какво толкова се случи че се вдигна напрежението?

 

- Мога да ти кажа, че всички лагери, откакто съм селекционер протичат по един и същи начин. Само, че когато резултатите са толкова негативни и вие в медиите успявате да измъкнете такива информации и да се фокусирате върху търкания, подметнати реплики и нерви..., които в общи линии са нормални за работата между толкова различни характери. Истината обаче е, че в състава, с който катастрофирахме срещу Япония, ги нямаше само двама от тези, които спечелиха срещу Португалия -Владо Стоянов и Николай Бодуров. В крайна сметка въпросът наистина опира и до това кой как носи своята отговорност в националния отбор. Аз от моята няма как да избягам. Петното остава завинаги и ще тежи повече от добрите игри, които сме правили...

 

- ...При играчите обаче някак нещата се разминават по-лесно.

 

- Те също няма как да изтрият случилото се, но действително ще изисквам повече отговорност. В националния отбор се играе и за честта на родината, която никой няма право да поругава с глезотии. Във вашия вестник имаше коментари и от хора в Япония, които казваха, че местните едва ли не са се обидили от несериозното отношение на нашия състав. Това не бива да се допуска. Още повече, че ние отдавна не сме на позиция, в която може да определяме някой мач като незначителен, дори той да е контрола и да се играе веднага след края на сезона, нарушавайки плановете за ваканция.

 

- В тази връзка замисляте ли някаква промяна и нови изисквания към отбора за предстоящия лагер?

 

- Нормално е да поговорим, но като цяло не бива да задълбаваме и да живеем с миналото. Сега на дневен ред е да започнем с добра игра и победа в мача с Люксембург.

 

- Групата ни е много трудна, но все пак каква е целта, която ще преследвате?

 

- В този момент единственият правилен подход според мен е да мислим мач за мач. В групата има два изявени фаворита в лицето на франция и Холандия, с което трябва да се съобразим, но и да търсим максимален брой точки. Сега сме фокусирани единствено върху Люксембург. Задължително е да тръгнем с победа, а аз искам да покажем и добра игра. Вече гледах 5-6 мача и без да го тълкувате като някакво застраховане, мога да кажа, че само името им е като на слабак. Просто така сме си свикнали от едно време. Като чуем за Люксембург и си казваме, че вече имаме две сигурни победи. Не трябва да променяме успешната си традиция срещу тях, но в състава им далеч няма сервитьори. Имат 5-6 натурализирани футболисти, от младежите взеха сърби и хървати... Трябва да подходим сериозно и да сме наясно, че подценим ли ги сме обречени.

 

- А следите ли какво се случва и при останалите съперници?

 

- Естествено. И само ще ти кажа нещо за Беларус, чиито състав гледах онзи ден. В него имаше 9 души, които играят в руската Премиерлига, четирима са в клубове от Турция, двама са в Динамо (Киев) и още четирима от БАТЕ Борисов... Честно да ти кажа другите 2-3 момчета дори не ги проверявах. Ако обаче питаме някой в България за Беларус. ще ти каже: Тия ли бе, тия трябва да ги бием и в двата мача. Трябва, ама няма да е лесно. И ако успеем това ще е наистина много хубаво. Мисля че този път по не трябва да спестим  на футболистите напрежение-, то от някакви свръхочаква-ния и да говорим за класи рания и големи цели. Играем за победа във всеки мач, задна скорост няма, но какво ще се получи, времето ще покаже. Всички сме длъжни да работим така, че да не ни е срам и да не свързваме на ционалния отбор само с негативни емоции.

 

- Имате ли инструкции от Изпълкома за подмладяване или за разширяване на кръга от играчи, които да ползвате?

 

- Не. Решенията за състава ги взимам само аз и аз нося отговорността. Възможно е някъде да сбъркам с преценката си, но като цяло всички сте наяс но какъв е изборът, с който разполагам. Сега давам шанс на Мартин Райнов, защото показва израстване и е само на 23 години. Димитър Пиргов също вдига нивото си и заслужили повиквателна с добрите мачове за Левски. Яд ме е за контузията, която получи Преслав Йорданов и се надявам да няма повече проблеми с травми, защото и без това сме доста затруднени в подбора на националите. За никой вратата не е затворена. Не мога да си го позволя. Дебютантите обаче трябва да има самочувствие и да използват шанса, който им се дава. Аз гарантирам, че всеки ще получи такъв. Искрено се надявам за в бъдеще да има големи трудности при определянето кой да остане извън групата за някой лагер.

 

- Нападателят на Щутгарт Борис Ташчи затворена страница ли е вече?

 

- В никакъв случай. Ситуацията с него обаче е без промяна от няколко месеца. От украинската федерация трябва да ни изпратят документ, че се отказват да го използват в националния отбор. Явно обаче ги е страх, да не се окаже, че са допуснали грешка и да им се търси отговорност в бъдеще.