Халфът на румънския Стяуа Станислав Ангелов призна в интервю за „Дарик”, че е останал много разочарован от факта, че не бе селектиран в групата на националния отбор за контролата със Сърбия на 17-и ноември. Болката на Пелето била по-голяма и заради факта, че селекционерът Лотар Матеус не му се обадил да му съобщи новината, ами бившият полузащитник на Левски трябвало да разбира от медиите.
-Станиславе, изненадан ли си, че не попадна в състава на Лотар Матеус за мача със Сърбия?
-Определено съм изненадан. Да, изненадан съм, друго?
-Според теб каква е причината, за да не си сред повиканите?
-Според теб каква е причината, за да не си сред повиканите?
-За причините трябва да го попитате него. Аз нямам представа. Аз мога само да гадая, но няма смисъл да го правя. Може да се обърнете към него за тези въпроси.
-Доста години си в националния. С някой от щаба успя ли да разговаряш? Обадиха ли ти се?
-Доста години си в националния. С някой от щаба успя ли да разговаряш? Обадиха ли ти се?
-Това е неприятният момент за мен. Малко или много, поне можеха да ми се обадят. Главно треньорът трябваше да разговаря с мен. Трябваше да научавам от медиите и сам да звъня, за да разбера, какво става. Всеки човек трябва да си прави планове за бъдещето. В този ред на мисли трябва да е наясно, какво се случва с него. Първоначалните ми разговори и представи бяха, че треньорът е много точен. Смятах, че може да имаме общо бъдеще, но явно не е така.
-В последния мач на Стяуа игра титуляр срещу Рапид. Спечелихте с 1:0, може би причината не е липсата на игрова практика…
-В последния мач на Стяуа игра титуляр срещу Рапид. Спечелихте с 1:0, може би причината не е липсата на игрова практика…
-Пак ви казвам, не мога да преценя. Настина, не играя много редовно, но ние имаме мачове през три дни. Така че, поиграх. Имаме мачове за УЕФА, все сериозни срещи, в които играя. Не играя с по-нормалните противници, които имаме тук, но със сериозните играя. Понякога титуляр, понякога резерва. Всеки изпада в определени моменти, това са нормални неща. Мога за себе си да търся причината, но едва ли ще я намеря.
-От нотките на гласа ти усещам, че има някакво разочарование, така ли е?
-От нотките на гласа ти усещам, че има някакво разочарование, така ли е?
-Не може да няма. Аз съм българин, а ние сме хора с достойнство и самочувствие. Когато има уважение към хората, очаквам същото от другата страна. Човешката страна на въпроса е да говорим лично и да имаме нормални отношения. Съвсем друг въпрос е дали имам качества, дали съм в необходимата форма. Най-важна е човешката гледна точка. Който ме познава знае, че съм трудолюбив, сериозен и отговорен. Очаквам така да се отнасят и с мен, или поне го изисквам.
-Може ли това да те накара да си по-мотивиран?
-Може ли това да те накара да си по-мотивиран?
-Е, ние не сме на война! Няма да си правим някакви лоши неща. Аз съм си аз и животът ми с нищо не се променя. Възгледите ми като човек са едни и същи от много години насам. Ако някой ме прецени и оцени, добре. Ако ли не, то си е за негова сметка.
