Аспарух Никодимов е единственият българин, достигал до полуфинал за КЕШ и като футболист, и като треньор. Десеткратен шампион на страната, с над 40-годишен професионален стаж на и покрай терена, Паро е видял всичко във футбола. Една от най-големите червени легенди говори пред „Тема Спорт“ за дълбоката криза, в която се намира ЦСКА и предложи решения за излизане от нея. Днес той празнува 79-годишен рожден ден
Г-н Никодимов, как приемате последните резултати и представяния на ЦСКА?
– Лошо, как да ги приемам. Но ако трябва да съм честен, от известно време насам гледам и да не се ядосвам, защото това вече не е спорт, това е търговия. Клубовете се превърнаха в едни търговски дружества, които докарват чужденци на килограм с надеждата да им върже. Но на ЦСКА вече толкова години така и не му връзва и виждаме как изглежда отборът. От настоящите футболисти почти на никого мястото му не е в ЦСКА. Просто нямат класата, която се изисква. Но не са важни самите играчи, а този, който ги взима. А в мътна вода най-много риба се лови. Отчаян съм.
Много фенове смятат, че със селекцията трябва да се занимава Методи Томанов, който е доказан в тази област…
– Мето доведе в Разград наистина много добри футболисти и макар, че сега времето е по-различно, а цените още по-високи, съм склонен да вярвам, че може да вкара ред в нещата. Това не значи, че тези млади момчета – директорите, трябва да се уволнят. Нека трупат опит, да помагат по организацията, но не и да им се гласува доверие, за което не са готови. А най-лошото е, че чувам, че около ЦСКА и новия собственик се въртят бивши кадри, които се месят в това, което става. Бивш собственик на клуб и мениджър.
Не е ли хубаво, собствениците да имат съветници?
– Какви съветници, нали са си назначили хора, които уж да ръководят процесите?! Това не са съветници, а черни станции. Седят в сянка и се опитват да дърпат конците. Търгаши, имало е съмнения, че участват и в манипулиране на мачове. Не ми се изпада в подробности. Последния път, като се върнах в ЦСКА и бях за кратко спортен директор, не им давах да припарват до „Армията“, защото са абсолютни мошеници. Не са направили нищо голямо и значимо за ЦСКА, винаги са гледали как да взимат от клуба. Пробутват играчи, треньори. Но не за доброто на ЦСКА, а за тяхно добро. И според тях никой не е специалист освен те. Минал съм го вече този път и съм се сблъсквал с тези проблеми. Те обаче на мен нищо не можеха да ми направят, защото съм оставил нещо зад гърба си. Много повече от тях. А сега директорите са млади, културни момчета. Познавам се и с двамата, образовани са, интелигентни. Обаче не виждам как ще се преборят с тези лами. Трябва по-голям авторитет, който е врял и кипял в такава обстановка. И думата му се чува в целия български футбол.
Кой може да е този човек?
– Доколкото знам Стойчо Младенов е без работа и каза, че няма повече да се занимава с треньорство. Чудесен е за тази роля. Безспорен авторитет във футбола, доказал, че може да работи, но и да дърпа юздите. На ЦСКА му трябва някой, който да държи всичко изкъсо и да се противопоставя на интересите отвън и отвътре. Вие казахте и за Мето Томанов. Той не е толкова голяма фигура за ЦСКА, колкото Стойчо, но също е решителен, не отстъпва от нещата, които смята за правилни. Освен това има вземане-даване с много по-свестни мениджъри и може да свърши работа. Не е някой мошеник, който да си гледа собственото благо. Познавам го добре, защото аз го взех навремето от Пазарджик и го докарах в ЦСКА (б.а. – през лятото на 1979 г.). Разбира се, не мога да кажа, че го познавам на 100 процента, защото всеки има неща в характера, които остават в сянка. Но от това, което съм виждал, е много точен човек.
Мислите ли, че от високите етажи в ЦСКА ще се вслушат в думите ви?
– Нещата трябва да се казват директно и честно. Ако ще работи някой, трябва да е открит и отговорен към клуба. Аз нито имам интерес, казвам това, което мисля. Може и да е грешно, не твърдя, че само моята истина е точната. Но това, което виждам и от което разбирам, го казвам. А те ако искат, да чуват, защото харчат техните пари. В моя джоб нито нещо влиза, нито излиза. Каквото съм могъл, съм дал на ЦСКА. Въпреки че усещам, че имам още какво да дам на футбола, но настанаха много лоши времена и избягвам да се занимавам с тази професия. В ЦСКА сега е моментът да се направят някои промени и трябва да се действа с решителност. Да се поеме отговорност и да се работи на най-високо ниво. С уговорки и обещания не става. Нужна е смелост и спешни действия. Когато има краста, трябва да се изчисти докрай, иначе ще продължава да се разпространява. Ако ще има директори, те да са силни фигури и да са на преден план, на светло. Чуя ли, че някъде има някакви черни станции, ми е ясно, че всичко е обречено на провал.
