Камен Хаджиев е най-новото име в селекцията на Петър Хубчев. 26-годишният защитник на Берое получи повиквателна за националния отбор за приятелските срещи с Босна и Херцеговина и водения от Станимир Стоилов отбор на Казахстан. Хаджиев е роден на 22 септември 1991 г. Юноша е на Родопа (Смолян). През 2008 г. преминава в младежкия отбор на немския Ватеншайд и играе в Бундеслигата до 19 г. През 2009 г. е привлечен от Шалке 04. Година по-късно се завръща в България и записва 30 мача за Пирин (Гоце Делчев). От 2011 до 2013 играе за Миньор (Перник), където има 15 срещи и 1 попадение. През 2013 г. става играч на Локомотив (София). С екипа на „железничарите" има 48 мача с 1 гол. През сезон 2015-2016 г. играе за немския Олденбург, в който отбелязва 6 попадения в 34 срещи. Преди да премине в Берое, Хаджиев носи екипа на холандския Фортуна (Ситард), където има 32 мача и 2 гола. През лятото на 2017 г. пристигна в Стара Загора. След добрите изяви в тима, ръководен от Александър Томаш, защитникът влезе и в полезрението на националния селекционер.
- Как разбра за повиквателната? Кой ти съобщи, че вече си национал?
- Разбрах във вторник от мой приятел. Даниел Гаджев ми се обади и ми каза, че съм в групата на националния отбор.
- Съотборникът ти Мартин Райнов вече няколко пъти получава повиквателни от Петър Хубчев. Говорихте ли с него за обстановката в отбора?
- Да, говорихме си малко. Каза, че обстановката е добра и ще ми помогне и аз да се чувствам добре, да бъда спокоен.
- Мислиш ли, че с новия турнир - Лига на нациите, България ще има шанс да се класира на Евро 2020?
- Да, мисля, че шансовете ни за класиране на европейското първенство са доста добри.
- Когато се върна в България и подписа с Берое, мислил ли си, че можеш да стигнеш и до националния отбор?
- Не съм мислил, защото бях концентриран изцяло върху представянето си с Берое.
- Това, че двама футболисти на Берое получихте повиквателни за националния отбор, е признание и за добрите резултати на клубно ниво. Как оценяваш представянето ви дотук и развитието си под ръководството на Александър Томаш?
- Мисля, че дотук се представяме доста добре. Мястото, което заемаме в момента в класирането, го доказва. Не само аз - целият отбор се
развива. Това е много хубаво - и за Берое, и за всеки от нас в отбора.
- Берое се класира в първата шестица, имате реални шансове за Лига Европа. Как се чувстваш в отбора? Харесва ли ти в Стара Загора?
- Да, имаме шансове за Лига Европа. Но както казах - важното е, че отборът се развива и показваме израстване. Чувствам се отлично, колективът ни е страхотен и всички се разбираме много добре. Стара Загора ми харесва - да. Много красив и спокоен град.
.jpg)
- Всъщност как реши да се завърнеш в България?
- Прецених, че за мен ще е по-добре да се върна. Реших, че ще играя в България. После се случи така, че от Берое ме потърсиха. И не ми
трябваше да мисля дълго, разбрахме се много бързо. И съм много доволен, че съм тук.
- Кой всъщност те запали по футбола?
- Баща ми ме запали по футбола. По това време самият той беше футболист, всъщност и сега още играе. Всичко дължа на него и на треньора ми в Смолян Звезделин Чаушев.
- Как се стигна до преминаването ти от Родопа в немския Ватеншайд?
- В школата на Родопа имаше един треньор, който водеше по-големите от мен, неговият брат живее в Германия. По онова време аз вече бях записал минути в „А" група с мъжкия отбор на Родопа и явно съм направил впечатление. Така се стигна до разговор с мен. Питаха ме дали бих искал да отида в Германия и да играя срещу някои от най-добрите отбори и школи. Заедно с моето семейство решихме, че е много по-добър вариант да отида там, за да се развивам.
- Германия и Холандия са много подходящи места за развитие на млади футболисти. Как оценяваш периодите си там?
- Да, истина е, че са много подходящи места за млади футболисти. Престоят ми и в двете страни мина отлично. В Холандия играх за Фортуна (Ситард) във Втора лига. Изиграх 32 мача и вкарах 2 гола. Въпреки че отборът беше във Втора лига, съм играл пред публика от над 20 000 души. В Германия играх за Олденбург в Регионалната лига, изиграх близо 40 мача и успях да се разпиша шест пъти.
- Имаш ли идол във футбола? Има ли някой чуждестранен отбор, в който си мечтал да играеш?
- Идол ми беше Франческо Тоти, но след като той прекрати кариерата си, в момента любимият ми футболист е Леонардо Бонучи от Милан. Любимият ми отбор е Манчестър Юнайтед и бих искал да играя там.
