Ники Михайлов: Вярвам, че Бербатов ще се върне в национания

Във вчерашния брой публикувахме емоционално интервю с Ники Михайлов предимно на лични теми. В него той обяви, че е танирал да има три деца, като се надява поне едното да е момче. Вратарят посвети наградата си за футболист №1 на 2011 г. на опната си баба Елисавета, която много обича. Поклони се пред дядо си Бисер и заяви, че пет пъти един след друг би вървял трудния си път сам-самичък, само да види отново изражението на лицето на баща си Борислав, когато му е връчвал златната топ­ка за "Футболист на годината".

Днес ви представяме частта от специално­то интервю за "24 часа", посветена на националния отбор по футбол.

- Планираш ли разходка до Копакабана през 2014 година?
- Да се надяваме. Знаете, че националният отбор е болна те­ма на всички в България. Но мисля, че имаме добри футбо­листи. И съм го казвал винаги. Имаме млади футболисти. Имаме нов треньор, на когото пожелавам успех. Пожелавам му да съчетае полезното - труда и тренировките, с настроение­то. Защото при последния тре­ньор - Лотар Матеус, беше само работа, без настроение. С Любо се познаваме. Той е голям про­фесионалист, доста стриктен. И се надявам да съчетае двата компонента - труда и настрое­нието. Вярвам в неговия дока­зан професионализъм и се над­явам да съумее да подбира пра­вилните хора за отбора. Винаги съм казвал, а сме си го говорили и с другите футболисти, че трябва да се оформи група от 30 футболисти, които да се въртят на всички лагери. А не всеки лагер да се викат нови, и нови, и нови. И накрая, като излезем на мача - ние не се познаваме. Ясно ни е, че в България няма­ме този огромен избор, както в Холандия имат пет първи на­ционални отбора, пет до 23 или 21 години. Ние нямаме толкова много футболисти, но пък има­ме млади и талантливи, около които може да се гради. Да се гради в съчетание с по-опитни­те като Стилиян, Мартин и Бла­го. С тях, които са на една по-на­преднала възраст, да се направи съчетание с по-младите като Попето, Божинов, Домовчийски, Гаджев и така нататък... С можещия нов треньор и това съчетание вярвам, че ще има по-добри времена. А се надявам искрено и Митко (б.а. - Берба-тов) в следващите няколко ме­сеца да се върне в отбора. Тога­ва наистина ще имаме шанс да направим нещо.

- Вярваш ли го наистина това за Митко Бербатов? Вярваш ли, че е възможно да се върне преда евроквалификациите?
- Да ти кажа честно, вярвам. Нормално е да вярвам като българин и като говоря за та­къв голям български футболист. Каквито и проблеми да е имало и каквито и да са причи­ните за напускането му на на­ционалния отбор, знам, че вина­ги може да размисли и да напра­ви крачката към отбора, в кой­то безспорно му е мястото. Знам го и от личен опит, израс­нал съм с нагласата, че винаги мога да променя живота си. С баба ми Елисавета, Бог да я прости, сме си говорили доста, че във всяка една сутрин, когато изгрее слънцето и ти се събуждаш, можеш да промениш живота в какъвто и да е аспект. Както се казва - ако имаш гадже, да нямаш гадже, ако играеш фут­бол, можеш да не играеш фут­бол... Всяка една сутрин можеш да избираш нови неща, да изби­раш нови интереси, да си поста­вяш нови цели за постигане. Всяка сутрин можеш да размис­лиш, да направиш нова прецен­ка, да направиш преоценка на свое предишно решение. Мис­ля, че и при Митко е така. Ако реши, че иска да помогне, ще помогне. Аз като българин, а и като играч от този национален отбор знам, че той ни е много важен. Това всички го знаем. И се надявам един ден той да раз­мисли и да се върне в национал­ния отбор. Със сигурност той има какво да даде - и на отбора, и на младите футболисти.

- Да отписваме ли Мондиал 2014 в Бразилия, ако наистина се проявим като реалисти? И правилно ли е да насочим мис­лите си към Евро 2016, когато ти ще си сред опитните, които ще обучават младите таланти, дай боже да ги има?
- До този момент ние винаги сме били любители на високопарните думи. Тази група е лес­на, минаваме я без проблем. А след първите три мача - нула точки. После влакът заминал, та заминал, а ние се чудим как да го гоним -
трябва да бием Италия в Ита­лия, трябва да бием Холандия в Холандия или Англия в Ан­глия. Получават се такива превъзбуждания. А това няма как да се случи. Затова трябва да бъдем реалисти на този етап. Най-елементарното е - сравня­ваме двете първенства и фил­мът приключва. Ето я една Съ­рбия. Те нямат един национал, който да не играе в европейски­те грандове, и в крайна сметка какво стана? Те не се класира­ха. Няма умрели. Да, уволниха треньора. Чакат си шанса, игра­ят си приятелските срещи, под­готвят се и дотам. Затова е по-хубаво да отпишем световното в Бразилия и да мислим по-далече. Защото групата е наисти­на трудна. Нека се подготвяме с всяка тренировка и с всеки мач срещу тези трудни съперници и да ставаме отбор. Защото ние не сме отбор, ние сме индиви­дуалности, просто футболисти с качества. Та трябва да станем отбор - с настроение, с колек­тив, задружие и хъс. И евен­туално, ако стане нещо, да се получи като изненада. А не да тръгваме с големите кошници, само да ни ги напълнят и да се приберем вкъщи.

- Както едно време, когато фамилията на треньорът пак е била Пенев, а на титулярния вратар Михайлов. И когато преди квалификациите никой не е претендирал, че ще развен­чаем Франция насред "Парк де Пренс".
- Абсолютно. Те са тръгнали просто да играят като добър от­бор, като колектив със само­чувствие. И на световното пак така - без изхвърляния, но с много задружен труд и хъс. Първия мач паднаха, после се надигнаха. Крачка напред, нова крачка напред и стигнаха до мача за трето и четвърто мя­сто. Сега, естествено, е много по-трудно, защото знаете как­ви отбори са на топравнище. Само като споменем фавори­тите Испания, Англия, Герма­ния, Италия, Португалия, а ако е за световно, добавим и Аржентина и Бразилия, виж­дате за какви формации с как­ви футболисти в тях става въ­прос. Доста по-невъзможно от тогава е сега да стигнем до то­зи полуфинал. Но да се класи­раме на финали, да направим евентуално някой добър мач там, а защо не и да излезем от групите, не мисля, че е невъз­можно. Но първо трябва да станем отбор.

- Вероятно в националния ви е много яд от информации­те, за жалост базирани на го­лата статистика - че пред Бъл­гария в класацията на ФИФА са отбори като тресеното от жестоко земетресение Хаити, и "футболни сили" като Йор­дания, Гвинея и Уганда, а точ­но зад нас ни затапва 85-хилядното островче Антигуа и Барбуда...
- Нормално е да ни е гадно. Все пак ние сме футболисти, които имат самочувствие. Аз мога да говоря персонално за себе си. Играя в един от най-добрите отбори в Холандия, играя в Лига Европа, в Шам­пионската лига. Въобще в последните три-четири години имаме доста добри постиже­ния с "Твенте". В следващия момент отиваме в националния отбор, пак с добри футбо­листи, но не можем да напра­вим нищо. Последната годи­на, 2011-а, за нас беше абсо­лютно трагична. Падаш от Уелс, губиш от всички в прия­телските срещи. Правим ня­какви хиксове с Естония. То­ва са отбори, които трябва да биеш винаги, щом имаш пре­тенции. Да играем с Англия и да паднем, окей, Англия е. Но ние страдаме срещу когото и да играем. Както беше срещу Швейцария. Започваме добре, повеждаме и после ни обръщат елементарно. Про­сто ние нямаме абсолютно ни­каква сигурност в играта. Да, можем да изригнем и да вка­раме някакъв гол, но изобщо не знаем как да запазим пред­нината от този гол. Нямаме облик на отбор. Изобщо нямаме отбор, само индивидуалности. Затова се надявам Любо Пенев, който в последните години се доказа и като треньор, да изгради този облик на отбора. Да излезем подредени, трудно да ни се вкар­ва гол. Както се казва, отзад да е 0:0, а напред все ще измислим нещо. Но националният отбор да има облик. Не може, който ни хване, да ни вкарва по един, два три гола. Това не може да е националният отбор на Бълга­рия.

- Вярваш ли, че Любо е чове­кът, който ще извае облика с дисциплина и настроение?
- Вярвам. Много хора пак по­чнаха да говорят и за него. Но аз не мисля, че е толкова и до треньора. Ние, футболистите, самите трябва да си решим, че искаме да правим нещо. Много пъти сме говорили, но нищо не се случва. Мисля, че Любо е точният човек, който знае за какво става въпрос. Познава футболистите, познава манта­литета. Той е доста широко скроен. Има ток в него, живо­тът тече по вените му. Смятам, че той е точният човек - нахъсан, наперен, който може да грабне момчетата да ги съживи, да ги събуди. За­щото вече няма накъде. Сам спомена какви страни са ни ми­нали в ранглистата. На дъното сме. Най-много да дълбаем и в него, да ни минат още пет дър­жави. И какво от това, няма да е чудно за никого. Затова ние трябва да учудваме, като се съ­живим, като се оттласнем наго­ре и постигнем нещо, на база на което може да се гради. Дано успеем.