Наджи Шенсой е роден в Косово, но дълги години живее в Истанбул. Нашумява в България като помощник на Миодраг Йешич в Славия. Преди да стане треньор в България, е водил азербайджанския Туран. Първият отбор у нас, на който става треньор, е Беласица (Петрич).
Следва престой в елитния Пирин, с който стига до финал за Купата на България, загубен от Литекс с 1:3. През ноември 2009-а поема Вихрен (Сандански). Там работи едва 40 дни.
Собственикът Коко Динев оставя клуба и става президент на Локомотив (Пд), като взема със себе си Шенсой в Пловдив. Сега, като един от основоположниците на новия Локомотив (Пд), всички погледи са насочени към Шенсой.
Треньорът на Пловдивското Юве разказа пред "7 дни спорт" за идването си, за връзката с Коко Динев, какво е заварил на Лаута и какво предстои пред обновения клуб.
- Г-н Шенсой, започна нова ера в историята на Локомотив (Пд) - нов собственик, нов треньор във ваше лице. Дойде ли краят на мъките за клуба?
- Това е началото на края за тежките дни. Няма как изведнъж всичко да се оправи. Това е процес, който ще продължи още малко. Трудности ще има още, но няма да е за дълго. Трябва да работим много - да променим манталитета, мисленето на футболистите. Да изградим колектив и да ги подготвим добре физически. Трябва да се обединим и като ръководители - аз, президентът, г-н Бонев, г-н Ераносян. Не трябва да има аз, ти, той. Искам да направим от Локомотив едно голямо "ние"! Да бъдем пример за футболистите и те да пренесат колективния дух на терена.
- Защо очакванията към г-н Динев са толкова големи, наистина ли е футболният месия за Локо?
- Покойният Георги Илиев вдигна много летвата. Знаете, под негово ръководство Локо спечели шампионската титла. Той остави клуб с добра политика, със сериозни цели, борещ се за челните места. Така че президентският пост в Локомотив изисква голяма отговорност. Нормално е сега очакванията към Коко Динев да са големи. Разбира се, в момента времето е съвършено различно. Сега сме в условията на икономическа криза, състоянието на клуба е тежко. Разбирам феновете, че имат големи надежди за Коко Динев и отбора, но и те трябва да разберат, че успехът ще дойде постепенно. Трябва да проявят търпение.
- Бяхте за кратко начело на Вихрен, феновете не ви приеха добре. Какво беше тогава отношението на г-н Динев към вас?
- Бях за кратко в Сандански - месец и половина. Изиграхме няколко мача - победихме Етър като гости, а никой не беше печелил във Велико Търново от година, играхме силно и срещу Славия за купата, но нямахме шанс при дузпите. С Коко Динев имахме сериозни намерения за Вихрен, искахме да коригираме селекцията, да стабилизираме отбора и да го върнем в елита. Нещата обаче се промениха, след като Коко Динев реши да остави клуба и да поеме Локомотив. Аз реших да го последвам.
- Разкажете повече подробности около идването ви в Пловдив.
- Една седмица след като отидох в Сандански, г-н Динев ми каза, че обмисля оферти за Локомотив (Пд) и клуб от Гърция. Каза ми: "Който и клуб да поема, вземам те с мен". Така и стана и ето ме на "Лаута".
- А откъде идва този кредит на доверие към вас?
- Вече понатрупах опит в българското първенство. Бях в Славия като помощник на Миодраг Йешич. Той замина за Иран, а аз продължих в тандем с Атанас Джамбазки. Работих в Беласица, после в Благоевград - с Пирин стигнахме до финал за купата. Коко Динев явно е следил работата ми - каза, че харесва стила ми на работа. Допада му начинът, по който играят отборите под мое ръководство.
- Какво заварихте на Лаута, когато дойдохте?
- При идването ми в Локомотив (Пд) условията бяха подобни на тези в Сандански. Има обаче една съществена разлика. Локо е голям клуб. В този клуб влизат отбор, ръководители, фенове, история, дори и журналисти. Всеобхватен клуб, с много хоризонти
Докато при Вихрен не беше същото. Не е достатъчно да имаш добри футболисти, за да си клуб. Както е с Хофенхайм в Германия - играят на високо ниво, но не могат да се мерят с големите клубове. Сега се получава нещо парадоксално, голям клуб като Локо има малки цели - да остане в "А" група. На този етап толкова - колкото и малка обаче да е тази цел - има стойност на спечелването на шампионска титла.
- Говори се, че нямате бъдеще като треньор на Локомотив, тъй като сте в конфликт с един от ръководителите - Едуард Ераносян. Каква е истината?
- Няма конфликт между мен и ръководителите. Може да има разногласия, но това е в реда на нещата. Нормално е няколко души да гледат в различна посока. Това дори е добре, защото така ще се избере най-правилната. Пак казвам, конфликти няма. Просто разногласия, нормални реакции, което е белег за работа. Естествено това стана храна за медиите, всичко се разду по български... Уверявам ви, че няма такова нещо, всичко е наред.
- Как върви подготовката на тима?
- Осми ден сме тук, в Сандански, седем дни не сме спирали да тренираме. Направихме 12 занимания, изиграхме и един мач.Натоварването е голямо така че днес момчетата имат заслужена почивка. Предстои ни още една тежка седмица, много интензивни тренировки плюс много контроли.
- Вече изиграхте една контрола - нулево равенство с Вихрен. Какви бяха първите ви впечатления от играта на тима?
- На този етап контролите са, за да проверим физическото състояние на футболистите. Физиката, издръжливостта, темпото на игра - това са най-важните компоненти, които се подобряват. Като цяло съм доволен, виждам старание. Условията за подготовка са тежки, виждате на какви терени играем по това време на годината. Харесва ми желанието и раздаването на терена.
- Как смятате да изглежда Локомотив на терена през есента?
- Имаме 9 точки, вкарали сме 13 гола и сме допуснали 33. Парадоксално е, защото притежаваме най-добрия вратар у нас а сме получили толкова попадения. Липсват колективните действия, не искам отборът да се дели на линии. Трябва всички да играят отборно във всяка фаза на играта. В момента имам 11 вълци единаци, трябва да направя от тях глутница.
- Как ще коментирате треньорската работа на чужденците в България? Наскоро пристигна нов - румънецът Йоaн Андоне пое ЦСКА.
- Мисля, че е нормално. Във време на европейска интеграция сме, границите вече са условни, няма паспорти. Понятията чужденец, национализъм вече се размиват. Проблемът обаче е в ръководителите. Нямат психическата нагласа да работят по-дълго с треньорите. Искат бързи резултати, в желанието си да са по-ангажирани с отбора ограничават действията на треньорите. Казвам го от личен опит при периода ми в Пирин. Това не е правилно. Освен отговорност трябва да има и принадлежност, като ми държат сметка, трябва да ми дават и свободата аз да вземам решенията. И после - защо се сменят треньори на всеки три дни. Манталитетът на ръководителите в България по отношение на треньорите се различава от този в другите европейски страни.
Наджи Шенсой: С 11 вълци правя глутница
Треньорът на Пловдивското Юве разказа за идването си, за връзката с Коко Динев, какво е заварил на Лаута и какво предстои пред обновения клуб.
