София е град с богата история. Съдбата е поставила града на място, където конфликтите и драмата са неизбежни. От византийската епоха, през отоманската империя, балканската и световните войни България и София са били в центъра на събитията. Понякога по избор, друг път по стечение на обстоятелствата.
Тривиалността на спорта бледнее с незначителността си пред тези събития, но в собствено отношение ирландският футбол таи известен брой белези от българската столица. Точният резултат днес ще помогне за заличаване на част от лошите спомени. Излезе ли непокътната от днешната битка Ирландия може да бъде сигурна, че ще пътува далеч на юг през следващото лято.
Джовани Трапатони обича подобни моменти, той направо ги попива, с което не един път е позволявал на футболистите да фокусират вниманието си към по-важните аспекти на двубой от неизмеримо значение за двете страни. И докато българските журналисти ще се избият да разберат защо Трапатони позволи на Емил Костадинов да напусне Байерн Мюнхен през 1996 г. ирландците имат достатъчно време за почивка и подготовка до съдбовния час, когато всичко ще приеме коренно различен облик.
В оценката си на Група 8 Трапатони достигна до аналогията за Давид и Голият. Но в случая е доста трудно двамата да бъдат различени. За българите всичко освен победата ще означава край. Италианецът е на мнение, че България има две лица. Едното, което видяхме на „Кроук Парк” в отсъствието на мистериозния Димитър Бербатов, светкавично бързият Мартин Петров, неуловимият Валери Божинов.
В подобни случаи Иралндия няма нужда от приказки. Това ще е просто поредният шампионатен мач, поредната стъпка към крайната цел. Много велики пътешествия са свършвали в София, но със спокойни глави това ирландско поколение е способно да се измъкне невредимо.
Даниел Макдонъл, „Индипендънт”
