Героят за ЦСКА в дербито с Литекс отново бе Спас Делев. Звездата на червените вкара двата гола за победата с 2:1. Добри думи обаче заслужава и съотборникът му в атака - Мишел Платини. Бразилецът все още не е напълно възстановен от контузията си, но стисна зъби и издържа на терена 80 минути.
Не отбеляза, но бе много полезен. Отчете се с няколко отлични подавания, в 11-ата минута изведе по перфектен начин Делев сам срещу вратаря на гостите Винисиус. Мишел не спираше да тича, често се връщаше да помага на защитата. 27-годишният нападател говори пред "Тема Спорт" минути след като ЦСКА се класира на финал за купата.
Мишел, много си близо дo първи трофей с ЦСКА. Победата срещу Литекс на полуфинала обаче дойде едва в последните минути на мача...
- Първи, последни - Важното е, че ЦСКА е на финал! Беше много Важно за нас да стигнем до крайния успех, независимо по какъв начин - дали в редовното време, или след продължения и дори дузпи. Радвам се, че успяхме. Знаехме, че ще бъде много трудно, защото срещу нас бе шампионът и лидер в класирането - Литекс Но с дух и раздаване изпълнихме целта. Отборът на Любо Пенев не е падал от много време. Но не успяха да ни бият за първенство, а сега ще гледат финала по телевизията благодарение на нас.
Играхте много добре през първото полувреме и спокойно можехте да водите с повече от 1:0. Защо се дръпнахте след почивката? Това нареждане на Милен Радуканов ли беше?
- Настина, имахме доста положения през първите 45 минути - поне 5-6. Спас вкара гол, можеше да отбележи още един. Акуаро, Галчев, Тошко Янчев - и тe бяха близо до попадение. Но после се изморихме и заради това се дръпнахме в защита. Беше малко тежко, защото задължително трябваше да спечелим този мач. Треньорът не ни е казвал да се окопаем в нашето наказателно поле през второто полувреме. Аз лично малко се уплаших, когато резултатът стана 1:1 но в края на мача всичко си дойде на мястото.
Какво бе усещането за вас да играете на "Армията" пред толкова много фенове и заради контузията ли бяхте заменен в 80-ата минута?
- Настръхнах, когато излизах от тунела. Песните на феновете кънтяха в съблекалнята. Невероятно е да играеш на този стадион. Относно смяната ми - знаете, че преди мача със Славия не бях играл един месец. Казах на треньора, че не мога да издържа 90 минути срещу Литекс. Все още не съм в състояние да играя като в началото на полусезона. Заради това ме смени. По-добре се чувствам, но още имам лека болка. Но с времето ще отшуми напълно.
Въпреки че не сте напълно възстановен, не спряхте да тичате през цялото време. Много често бяхте един от защитата в мача с Литекс...
- Нормално е да помагам на Апата, Джузепе и останалите. В главата ми постоянно се въртяха мисли как на всяка цена ЦСКА трябва да бъде на този финал.
Играя за отбора, не само за себе си. Ако трябва да пробягам разстоянието от наказателното поле на съперника до нашето, за да изчистя примерно топката от голлинията - ще го направя. Ако трябва да изпълнявам корнери и тъчове - няма проблем.
Ако трябва да подавам - пускам пас към моя приятел Маркиньос, той продължава топката към Делев и Спас вкарва - това е.Понякога се случва така, че и аз бележа. Това е отборната игра. Всичко мога да правя.
Как се чувствате психически? Треньорът Милен Радуканов и кондиционният Йовановски казват, че бе важно да влезете срещу Славия най-вече заради самочувствието ви...
- Като не играеш месец, няма как да не си малко смутен. Но сега съм спокоен и доволен, че съм част от ЦСКА. Животът ми в България също е добър. Преди не беше точно така, но сега няма проблеми. Говоря много с Радуканов, с Йован - те ми помагат и ме разбират.
Играя много по-добре и това се оценява. Вече и феновете ме обичат. Всичко в ЦСКА вече е различно, щастлив съм, че хората във и около клуба имат изцяло позитивно отношение към мен, а допреди 6 месеца това не бе така.
Но през есента те освиркваха почти при всяка твоя смяна...
- Това е нормално, феновете са си фенове и ги интересува единствено техният отбор да побеждава. След като съм централен нападател, а не вкарвах голове, няма как да не ме освиркват. Но виждам, че вече съм им любимец и знам, че това е най-вече заради двата ми гола на "Герена". Знам какво значи за тях дербито с Левски. Свикнал съм да бъде така - изпускаш и не те обичат, вкарваш и ти се усмихват, ръкопляскат и скандират името ти. Пак казвам - това е нормално.
След победата срещу Левски казахте, че не сте се включили в празненствата на останалите играчи, защото не знаете български. Като гледам, доста сте напреднали и в това отношение. Сега бяхте ли част от купона в съблекалнята?
- Аз говоря български, ама само когато искам. Няма проблем с това. Виждате, че си тръгнах последен от съблекалнята. Говорих си с момчетата. Но този път нямаше толкова песни, колкото след мача с Левски. Сега празнувахме по-кротко, защото още купата не е там горе (сочи с пръст към музея на ЦСКА). Като донесем трофея на нашия приятел бате Сашо, тогава ще
сме по-шумни. А и един професионален футболист няма много време да се радва след победа, защото веднага започва да се готви за следващия мач. Ето, сега предстои още една голяма работа за нас - да бием Монтана в понеделник.
Видяхте ли се с Любослав Пенев?
- Много исках да говоря с него, но нещо полицаите не допускаха никакви хора до отбора на Литекс. Жалко, че не можахме да разменим няколко думи. Много го обичам Любо, защото е добър човек и треньор. В момента аз съм тук по екип на ЦСКА и ви давам интервю на "Армията" точно заради него. Ако не беше той, аз нямаше да съм в ЦСКА, нямаше да ги има и тези два гола на "Герена".
Нямах шанс сега да говоря с Пенев, но ще се чуем по телефона някой ден. Тук е моментът на благодаря и на Радуканов, защото повярва в мен и продължи да ме налага в отбора, дори и когато не вкарвах. И той е много добър човек и треньор.
Оставате ли със сигурност в ЦСКА и през следващия сезон?
- Разбира се. Няма къде да ходя. Много ми е добре в ЦСКА. Имам договор за още една година и ще си го изпълня. Желанието ми е да остана и за повече, но ръководството и треньорът ще решат дали са доволни от мен и дали да ми предложат нов контракт.