Мартин Петров: Не е сериозно да ме сравняват със Стоичков, Бербата го видях за първи път в един автобус

- Гледам да свиквам, но когато дълго време си бил спортист на високо равнище и трудно да го приемеш. Няма лесни неща, трябва да се съсредоточа върху новите дейности.

- Имаш нов дом...

- Решихме да се преместим в Барселона, децата вече свикнаха, защото имаме много приятели там. Оттук нататък аз трябва да се боря с новите предизвикателства.

- Мениджърската професия ли е нещото, с което ще се занимаваш?

- Ще опитам в тази посока, но там важното е да имаш пчелички, както се казва в тази професия. Ако имаш такива, може да се развиваш. Но има талантливи български играчи и мисля, че има переспектива.

- Да отворим първата глава от професионалния ти живот - Враца?

- Няма да забравя първия ден, когато баща ми ме заведе да тренирам на стадиона. Като всяко дете трябваше да бъда в 18 ч на тренировка, а аз отивах в 13. Обаждах се на родителите ми да им кажа, че съм вкъщи, но те знаеха каква е истината. Вечер съм заспивал на масата, отнасял съм шамари и наказания.

- Какво запази от детството си?

- Ами все още съм си малко луд, вие, журналистите, ме познавате и в тази светлина. 

- Как се справи при първия си трансфер в Швейцария?

- Бях притеснен, мисля, че всички млади състезатели са го изпитвали. Извиках майка ми при мен, но трябваше да чакаме един месец, защото тогава се пращаха покани. И аз - рев.

- Коя е най-силната емоция от мачовете?

- Не мога да се сетя веднага, имал съм много. Аз не съм бил голмайстор, но колкото и нескромно да звучи, съм вкарвал красиви голове. Иначе имам страхотни спомени. 

- Какво ще кажеш за дебюта си за България?

- То всичко започна два дни по-рано, защото трябваше да играя за младежите. Имаше съмнения дали могат да играят двама за мъжете и ме привикаха по спешност. Отидох, но в последния момент казаха да заминавам за мача на младежите. Там, разбира се, дежурният делегат не ме пусна. Каза: "Вие нормални ли сте - да водите играч час и половина преди мача". Аз така се ядосах, че изпотроших едни саксии. Баща ми беше с мен и едва ме удържа. После се обадиха да отивам пак при мъжете, даже Стоичков бил казал да ме извикат. Но пък то беше такъв дебют, получих червен картон. Случват се такива неща, но тези два дни ще ги помня цял живот.

- Тежеше ли ти това, че те сравняват с Христо Стоичков?

- Ами то много се говореше в началото, но не беше правилно. Винаги съм го казвал - за да те сравняват със Стоичков, трябва да си постигнал неговите успехи. Иначе е несериозно.

- Кога се срещнахте за първи път с големите ви приятели Стилиян Петров и Димитър Бербатов?

- Със Стилиян се запознахме официално в съблекалнята. А Бербата го видях за първи път в един автобус и до ден-днешен го бъзикам за този случай. Той тогава ме пита къде може да седне, но днес се прави, че не си спомня. Иначе със Стилиян сме играли много на училищни първенства и финали между Монтана и Враца.

- Как приехте новината за заболяването на Стилиян?

- Разбрах, че е играл с температура на мача с "Арсенал". Позвъних му да го чуя просто, но не вдигаше близо седмица, чак в петък се обади. Аз почнах да го бъзикам и по тона му познах, че нещо не е наред. Каза, че има да ми съобщи нещо важно. След като каза "Болен съм от левкемия", буквално онемях. Помолих го да затворим за малко, защото ми трябваше време да асимилирам думите му. После отидох да го видя в Бирмингам и бях изключително впечатлен от позитивното му отношение към болестта. Той говореше все едно има някаква настинка и така остана през цялото време. Свалям му шапка за това.

- Какъв е новият проект, с който си се захванал?

- Става дума за деца и това е най-радостното. Проектът е за едноседмични тренировки за български дечица в базата на "Барселона". Сигурен съм, че всичко по организацията ще бъде изпипано както трябва. Дано децата да си прекарат страхотно след три месеца, нямам търпение да ги видя там.