Левски си е Левски. А играта - после

Новината от футболен клуб Левски е следната: На пейката на отбора вече стои по-добро­то Джудже или ако искате -правилното Джудже. Предиш­ният треньор бе носител на този прякор още от футбо­лист, но за негово и на синия клуб съжаление той не успя да надскочи ръста си, за да рабо­ти в Левски. Едва ли някой се съмнява, че ако Илиан Илиев бе начело на сините в събота в го­рещия софийски следобед, ЦСКА щеше да си тръгне като краен победител, вероятно с два го­ла разлика. Предишното Джу­дже щеше да загуби дербито още преди то да е започнало.

 

А Ники Митов беше блязъл в този мач няколко дни преди първия съдийски сигнал. Високопарните медийни изяви на но­вия треньор бяха част от сце­нария. Той напомни как е бил вечният враг много пъти досе­га и анонсира, че с помощта на публиката ще "сготви" ЦСКА още един път. Да, в дните пре­ди мача той намери правилна­та рецепта, събра необходими­те продукти, а "готвенето" бе само за някакви си 90 и няколко минути.

 

Късметът обича смелите, а Илиан Илиев нямаше как да вле­зе в този сценарий. Ето това е разликата от Левски преди 20-ина дни и Левски сега. Просто на пейката има човек, за кого­то още не знаем дори какъв вид футбол обича, на какви схе­ми е привьрженик, но пък зна­ем, че е много искрен и откро­вен. Може да използва квартал­ни изрази, понякога пресолява с футболния жаргон, но от него не сме чули, а вероятно няма и да чуем, че отборът си е изгу­бил духа, че няма характер и разни такива белези на пораженческо настроение.

 

Новината от Николай Ми­тов е, че той е научил отбора да се бори. Ясно е, че само с борба не става, но за това ще стане въпрос по-късно. Митов трябва да се радва, че на друга­та пейка не беше Стойчо Младенов. Той такива дербита ги печели именно с това, с което сега Митов взе сблъсъка с Радуканов. Стойчо никога, ама за нищо на света нямаше да ка­же, че Левски е фаворит, защо­то печели убедително мачове­те си. Кое точно му беше убе­дителното, че не се сещаме? Психологическата част и ман­талитетът са много важни и новото Джудже извади силни козове в този аспект. Радуканов сам се вкара в списъка на за­губилите още преди да е добли­жил района на стадион "Васил Левски" в събота. А Ники Ми­тов бе спечелил още в петък, когато даваше редовния си брифинг, преминал отново в шеги и закачки. Като обясня­ваш как си бил част от дерби­то още като едно от децата, гонещи топките отстрани на терена, ти взимаш аванс пред колегата си. Така надъхваш и публиката и своите футболи­сти, голяма част от които не знаят какво точно е вечното дерби като усещане и възприя­тие.

 

В ЦСКА също имаше много нехайници по този въпрос, но явно никой не е могъл да им обясни както трябва какво им предстои. На Левски голямото предимство бе, че всички на терена знаеха в какъв мач играят. В състава има откро­вени несъстоятелници, но как­то вече отбелязахме, дербито се печели с характер. Когато и двата съперника нямат ясна футболна визия, това е реша­ващо. Есенното дерби бе изгу­бено от Левски точно заради това. Илиан Илиев искал да бие ЦСКА с футбол, а червените за­ложили на битката. Такава бе­ше трактовката на тогаваш­ното Джудже на пейката на си­ните. Обаче как да биеш с фут­бол, като не си научил отбора си да играе? Как да стане?

 

Новото Джудже с един мач спечели много повече от три точки. И изобщо Ники Митов за нула време промени психоло­гическия климат във и около Левски. Сега сините са фавори­ти за титлата и ако бият тази седмица Локомотив в Плов­див, им остана да се напрег­нат само срещу Лудогорец. То­гава обаче "Герена" ще се пука по шевовете, защото се очер­тава този мач да е така наре­ченият шампионски двубой. Иди му кажи после нещо на Ми­тов и му говори за съдии. Бие си Литекс, бие си ЦСКА с по 2:1 и ако бие и Лудогорец, Новото Джудже само може да приема поздравления. Той вече се научи и на това. Митов изобщо не демонстрира излишна скром­ност и дори след края на мача с ЦСКА се разхождаше на трева­та на "Васил Левски" с походка­та на манекен от модните де­филета в Милано и Париж, фо­тографите го снимат, камери­те го следят, а той си попива от славата, гребе с пълни шепи от аплодисментите, защото си бе заслужил тези моменти. Нямаше как да е иначе. Митов е победител, а победителите не влизат в съдебна зала. Както каза той - това е положение­то!

 

"Аз съм треньор на Левски, друго не ме интересува!"

 

Най-важното - Николай Ми­тов разбра, че треньор на Лев­ски, това е институция. А Или­ан Илиев така и не разбра то­ва. Левски имаше нужда от так­ъв момент, от такова изригва­не. С тези нацупени физионо­мии, интриги, спекулации и тъ­мни облаци нямаше да стане работата. С Митов обаче стана.

 

Какво обаче е станало тол­кова, ще запита някой? Левски просто отлепи от дъното. То­ва на този етап е достатъчно и никак не е малко. Нямаше как сините да копаят дъно след дъ­но. По едно време дори се ока­за, че Левски е дъно без дъно. Или ако искате - бездънно дъно.

 

Стига с играта на думи, нека преминем към играта на Лев­ски. Няма какво да го увърта­ме. Точно в момент на еуфория сините трябва да си сложат ръка на сърцето и да си приз­наят, че лекият пролетен полъх не е дори смяна на посоката. Сините са сериозно зат­лачени и няма препарат, кой­то може да ги отпуши и да ги вкара в други релси.

 

В събота Левски показа ха­рактер и дух. Ние обаче се пи­таме: А играта кога?

 

Да, това е сложен процес и няма как да стане за месец, два или три. Николай Митов със сигурност знае това, знае го Даниел Боримиров и други­те нагоре по веригата. Си­гурно шефовете отсега са взели решение дали Николай Митов ще остава на поста си, или ще търсят друго ре­шение. Херо не е вариант по­ради нефутболни причини, но така или иначе Левски не мо­же и не трябва да живурка, да се правят несъстоятелни селекции, да се сменят тре­ньори по два пъти на сезон, а школата да не ражда каче­ствени плодове.

 

Предстоящото лято е до­бър момент да се започне на чисто. Ясно е, че няма как да се изгонят наведнъж 10 футболи­сти. А поне толкова са тези, които нямат място в съблекал­нята на "Герена" и част от тях играха в събота в дербито. Колкото и да е несправедливо да го кажем точно сега, един от първите трябва да е Жоао Силва. Вече ни е трудно да търсим нови думи и епитети за този португалец. Той дори и няма визия на португалец. Си­гурно Силва е най-високият жи­тел на тази полуостровна страна. Един-два важни гола за толкова много пари, ами не­рентабилно е откъдето и да го погледнеш.

 

Да беше само Жоао Силва, на ръце да го носиш и с кеф да го храниш и поиш и да му се нас­лаждаваш как загрява пример­но отстрани с потника върху анцуга. Той влачи със себе си и други провалени сделки от по­следните селекции на "Герена".

 

От лятото Левски не трябвa дa е такъв, какъвто беше дonpeди месец. Сините вече ня­ма да имат в състава си Хри­сто Йовов u Станислав Анге­лов, които се превърнаха в Специалните. Такива бяха те и във вероятно последното им веч­но дерби. Йовов с футболния си интелект може само с обръща­не на глезена да сменя фронта на атаката или да отиграва с едно докосване. Когато има около себе си и срещу себе си неможещи играчи, той винаги може да блесне, дори и да е на 40 години.

 

Бижутера отпуши мача, а Пелето влезе, когато играта заприлича на флипер и само трябваше да изтласка ЦСКА пред наказателното поле на вратаря Черни, където щеше да става, каквото ще става. И в крайна сметка то стана, ма­кар и в последната минута. Но това е Левски. Когато стане дума за вечното дерби, отбо­рът, който може да обръща мачове или да ги решава в по­следната минута, е Левски. 

Желю Станков, "Тема спорт"