Легендарният вратар на ЦСКА Стоян Йорданов заяви, че целта пред червените не трябва да е да се боричкат на дребно с Левски, а да се докажат отново в Европа.
Той бе гост на "Дискусионно студио "Дерби", където говори и кои са по-важните мачове за тима, в които футболистите трябва да покажат истинското си лице.
"Базата беше съборена, нямаше терени на "Българска армия". Сега вече има. Остава въпросът с вещото ръководство от страна на г-н Гриша Ганчев да могат нещата да стигнат дотам, че отново този отбор да бъде силен. Отборите у нас са няколко - тези, между които всяка среща носи радост на хората на стадиона.
Иска ми се да се достигне нивото отпреди години. Защото аз не мога да се съглася един отбор да казва "ние сме еди-какво си", а единият от тях от 2008, а другият от 2009 не са ставали шампиони - говоря за ЦСКА и Левски. И как да говорим, че ние сме най-добрите?! Не трябва да се боричкаме кой да стане пръв!
Трябва да се мъчим да играем и борим, когато излезем на европейската сцена. Там се показва лицето на отбора, лицата на футболистите. Трябва Европа да говори за теб. А не да се мъчиш да станеш шампион и да отпаднеш след това още от първия съперник. За това става въпрос", каза Стоян Йорданов.
Той се върна и към елиминирането на европейския шампион Аякс през сезон 1973/74 в турнира за КЕШ. Тогава след 0:1 в първата среща в Холандия армейците печелят с 2:0 след продължения реванша с голове на Димитър Марашлиев и Стефан Михайлов. В Холандия чупят ръката на Йорданов. "Обстановката беше доста нажежена. Първият им гол беше от засада. После спасих дузпа на Peн. 10 минути преди края Пенев ми връща спорна топка, аз я хващам, а Мулдер в стремежа си да я ритне ми счупи ръката. Когато стана тази случка, ме отведоха в болница.
Операцията се състоя на 27 октомври във Военната болница. Когато холандците пристигнаха на 5 ноември вечерта в София, лично Мулдер ми се обади по телефона. Пита дали имам нещо против да ме посети с двама журналисти. Поднесоха цветя, извинения. Беше голям жест. На реванша бях на трибуните. Тръпката е голяма. На вратата застана Данчо Филипов. Бях сигурен, че всички ще се представят достойно. Когато седиш отвън, стискаш палци и зъби. С головете на Марашлиев и Михайлов постигнахме това, което искахме.
Действително Георги Аспарухов беше любимец на Стефан Михайлов. Тогава Гунди беше еталон и любимец на цялата футболна общественост. Стефан Михайлов взе мигновено решение при попадението си. С един параболичен удар отбеляза гола, с което постигнахме целта си.
Тогава имаше едно правило - когато победиш от 3 гола нагоре за Купата на България, взимахме премия по 10 лева на всеки гол. За елиминирането на Аякс взехме по 300 лева. А за един отбор, който бихме с 8-9 на нула, взехме два пъти повече. Но при нас не парите бяха водещото. Водещо беше това да защитиш фланелката, която носиш, да зарадваш публиката", коментира Стоян Йорданов.
