Бившият халф на ЦСКА Красимир Чомаков се прибра от Италия специално за 70-годишния юбилей на любимия си клуб. От самото начало на века той живее на Ботуша, където е трансфериран именно от армейците - в Лече. Тогава около пловдивчанина се разиграва сага, тъй като италианците са платили за правата му, но не го искат в състава си. В крайна сметка Чомаков преминава в Равена и от 2000 г., с изключение на кратък период, непрекъснато играе в Италия. Днес той е на 40 г., но още не е сложил край на състезателната си кариера. А на 9 юни ще проведе своя бенефис на стадион "Марица" в Пловдив с мач между ветерани на едноименния отбор и на армейците. В ЦСКА Чомаков играе от началото на 1998 г. до лято то на 2000-а, като записва 66 мача и 10 гола в елита. В този период печели Купата на България през 1999. Той бе част от състава през есента на 1998 година, който елиминира Белшина, Молде и Сервет, преди да отпадне от Атлетико Мадрид. На 5 май Чомаков се включи и в турнира на малки вратички на "Армията". Той беше част от отбора на ЦСКА - Stars, който спечели надпреварата. Халфът бе сред най-аплодираните играчи, а феновете се радваха да го видят отново на "Армията" след дълго прекъсване. След двубоя с Лудогорец Чомаков даде интервю за "Тема спорт".
- Г-н Чомаков, честит юбилей, какво означава този ден за вас?
- За мен е специален ден. Феновете могат само да се гордеят с този велик клуб, с успехите на ЦСКА по целия свят, не само в Европа, а и с всички спортисти, които са минали оттук и са прославили четирите свещени букви. Да си фен на ЦСКА е нещо специално - религия и обич. Желая много успехи и радост на привържениците и все така да подкрепят отбора. За първи път от доста години гледам мач на ЦСКА на живо и останах много впечатлен от публиката. В интерес на истината обаче изобщо не съм изненадан от подкрепата й. ЦСКА винаги се е радвал на такава любов. Спомних си как беше по стадионите преди години. Искам да благодаря специално на г-н Марков и г-н Ганчев за това, че ме поканиха на юбилея. Много горд се почувствах, когато стъпих и на "Васил Левски" пред тази невероятна публика. Емоциите не могат да се опишат с думи.
- Как се почувствахте, когато отново стъпихте на "Армията"?
- Беше нещо уникално. Развълнувах се, само хубави спомени ми дойдоха. Сега, като стъпих на "Армията", се почувствах както при първия ми път тук. Моята любов към ЦСКА пламна веднага и винаги съм се стремял да се доказвам и раздавам за отбора. Мисля, че феновете са го видели и са го оценили.
- Кой е моментът, донесъл ви най-голяма радост в ЦСКА?
- Всеки мач ми е носил голяма радост. Аз не съм си и помислял, че ще играя в ЦСКА, а още по-малко пък и да се наложа. Най-голямото удоволствие за мен е, че съм останал в сърцата на феновете. Щастлив съм, че ме поздравяваха на "Армията" и се радваха отново да ме видят.
- Какво се случва около вас? Доколкото знам, все още играете?
- Да, от три години съм играещ треньор на едно малко отборче - Комакезе, участва в шеста дивизия. Приятно ми е, спокойно е. Харесва ми да предавам опита си на по-младите. Още като бях на 20-25 години, треньорите ми казаха, че съм готов и аз да бъда на пейката. Но едно е да си на терена, друго отстрани. Надявам се бъдещето да ми е светло, както мина и футболната ми кариера. Аз за себе си съм доволен. Но да видим какво ще стане - треньорството е малко... Днес си начело, утре не си. Никога не се знае, но ми доставя удоволствие.
- В какво състояние ЦСКА посреща 70-годишнината си?
- Доста по-добро, отколкото в предходните години. ЦСКА е попаднал в добри ръце. При Гриша Ганчев за кратко време се видяха резултатите.
- А какво още е нужно на отбора, за да спечели титлата?
- Проблемът идва оттам, че при предишните собственици бяха загубени няколко години развитие. Сега трябва да се наваксва, но това не става от нищото. Гриша Ганчев е сериозен и доказан човек и вярвам, че до една-две години ЦСКА ще се върне на своето място. Този момент наближава.
