Дербито на 7-ия кръг в „А” група между Лудогорец и Левски завърши с успех за разградския тим, което в крайна сметка не е някаква сериозна изненада. Лудогорец загатна за сериозния си потенциал още с победите над Берое и Черно море като гост, както и с 6-ицата, която бе писана на Славия преди няколко кръга. Колкото до Левски, отборът на Георги Иванов по никакъв начин не е променил играта си от началото на сезона. Но нека разгледаме по-отблизо двата тима:
ЛУДОГОРЕЦ: За милионерите от Разград всичко е перфектно до този момент. Резултатите в първенството са отлични – 6 победи и 1 равен. Играта е много силна и смело може да се твърди, че няма тим от родния шампионат, който да играе по-добре от момчетата на треньора Ивайло Петев. Освен това в организационно отношение
Лудогорец много напредна и новото съоръжение „Лудогорец Арена” е истинско бижу не само за Разград, но и за цяла България.
Точно стилът на игра на новака през този сезон е ключов за успехите на тима до момента. Може да звучи много смешно, дори налудничаво, но Лудогорец опитва до известна степен да копира Барселона...и до известна степен успява. Футболистите играят много дисциплинирано, движат се много добре и с топката, и без нея, пресират противниците си и умеят чудесно да нападат играейки с едно докосване, бързо и неразгадаемо за другите отбори. Самият състав на Петев, е изграден и от опитни, и от талантливи български футболисти, както и от прилични чужденци справящи се доста добре засега. А ако нещата случайно забуксуват, собственикът на тима Кирил Домусчиев ще развърже кесията и ще докара нови играчи.
Ще е срамота да се пропусне и добрата работа на старши треньора Ивайло Петев. Честно казано немалка група хора очакваше той да не издържи на напрежението от високите очаквания към тима, но ето, че той върши страхотна работа и без съмнение Петев е архитектът на стила на игра на Лудогорец. Макар и без сериозен опит като наставник, 36-годишният Петев превърна своите подопечени във фаворити за призовата тройка в края на сезона. Важно е да се отбележи и дългата резервна скамейка, която треньорът притежава. Срещу Левски като резерви влязоха играчи като Иван Стоянов, Димо Атанасов и Николай Дюлгеров. Тези тримата биха били титуляри за повечето тимове в елитния ни ешелон, но не и в Лудогорец, където конкуренцията е много сериозна. Бъдещето пред разградчани се очертава като изключително светло.
ЛЕВСКИ: Абсолютната противоположност на това, което се случва в Лудогорец. „Сините” действително изглеждат като в Страната на Хаоса. В спортно-технически план нещата не се получават и основен виновник за това е Георги Иванов. Да, Гонзо е легенда на Левски и любимец на публиката, но истината е, че Иванов не става за треньор. Просто като сравним него и Ивайло Петев се вижда, че мениджърът и треньор на столичния тим е по-слаб от колегата си начело на Лудогорец. А реално и двамата са на една възраст, пък и ако става дума Гонзо ходи и в чужбина да играе, но явно не е научил нищо от чуждестранните треньори. Истината е, че наставникът на „сините” обърка работите още в подготовката. Оттогава до сега развитие в играта на Левски няма. През лятото мениджърът бе наблегнал на физическата подготовка и тактиката куцаше. Е, срещу Търнава се видя, че отборът може да играе 120 минути, но не и да преодолее отбор, който по никакъв начин не е по-силен.
Обаче Гонзо е неграмотен в тактическо отношение. Срещу отбори видимо по-слаби от Левски, 26-кратните шампиони на страната се мъчат, но печелят (Славия, Монтана, Миньор Перник). Срещу по-стойностни отбори от калибъра на Черно море и Лудогорец си проличава какъв е Левски в момента. Мачът с Литекс го оставяме настрана, защото тогава късметът бе на страната на левскарите, макар и да имаше някои добри моменти в играта на тима.
Като цяло връзката между отделните линии не се получава и изпълнителите не са достатъчно качествени. Например в атака Сьорд Арс е отчайващ, а Иван Цветков не е човек, който да измъква Левски в много на брой трудни ситуации. Само с Тасевски не става. Добро впечатление правят Симеон Райков и вратаря Пламен Илиев, но с 3-4 качествени играчи няма как да се печелят мачове срещу прилични отбори като Лудогорец или Черно море, или Спартак Търнава.
Както Лудогорец има дълга резервна скамейка, при Левски тя е много къса. „Сините” са предсказуеми. Не може да се търси ефектът на изненадата и ако резултатът е негативен за Левски, не могат да се направят адекватни промени. Така да се каже, няма терен за маневриране. Хаос. Нов треньор и нова селекция през зимата, та ако може поне следващия сезон Левски да спечели нещо, защото засега изгледите не са добри.
