Иван Славков е от хората, на които страхотно пасва определението lucky man. Независимо от обратите на съдбата, той винаги не само се е изправял, но е и правил още една крачка напред в добруването си. Всичко за него е било на 6 - училище, университет, спорт, кариера, пари, жени... В делник, в 10 сутринта, улицата, на която живее, не е оживена. Красива фасада, стабилна ограда. Котка, която удря с лапички по френските прозорци, и любопитно хъски, подало си муцуната през пречките на задния двор. Домакинът ме посреща, като отмества изкусно резбования параван, скриващ просторните хол и трапезария. Облечен е с дънки, кожена жилетка и риза на райета. Извинява се, че кашля и има херпес - лоша настинка. После се настанява на удобния диван /те са три, турски, били евтини, но много удобни/ пред камината. По плазмата върви спортно предаване. Жена му - хубавата, стройна Валя, поднася плодов чай и дискретно се оттегля. Няма как от погледа ми да убягнат красивата индийска маса, също с богата дърворезба, нито двата колумбийски фатерщула с апликирана кожа. Стаята е наситена с мириса на лилиум -цветето, което винаги участва в букети за тържествени поводи. А при Иван Славков той е юбилеен - скоро навърши 70 години. Вече са готови и неговите спомени, които ще бъдат в два тома. Ще ги видим на пазара съвсем скоро, а издателството ревниво пази подробности за тези очаквани две книги.
- По повод на рождения ви ден в нашия вестник руският маг Влад Савенков направи предсказание, че сте в черна дупка.
- Ами сигурно. Настинката. Но сериозното е, че майка ми почина преди месец и половина. А иначе - тя, държавата, се намира в черна дупка, та общо взето, всички сме там.
- Продължавам да цитирам - "Влиятелна дама ще ви разкрие ново начинание, а предложението ще дойде през лятото. Началото ще е през есента и то ще доведе до нови хоризонти. До следващата пролет ще сте нов човек." Как ще коментирате?
- Нов човек на 70 години трудно се става. Като прочетеш такова нещо, ако имаш склонност и отворено съзнание към такива сфери на човешкото познание, може да те стимулира. Ако е обратното, изпадаш в тъпота и безизходност /засмива се по типично Славковия си начин - чаровно и заразително/. Това, което ми прочетохте, ме изпълни с радост.
- Дълго време сте били в журналистиката. Как се промени тя през годините?
- Първо се увеличи полето за изяви - нови вестници, радиостанции, тв канали, програми. Но нахлуха хора, които в никакъв случай не бих нарекъл журналисти - журналистиката е тежко поприще, с голямо и силно присъствие в живота на страната. Езикът стана уличен. Макар и незадълбочено, съм се занимавал с история на журналистиката и колкото и да прехвърлям, не откривам имена. Така че професията се промени към лошо.
- Кой крие истината за т.нар. неудобни журналисти - сплашвани, бити?
- Че си има журналисти за бой, има си. Казвам го съвсем отговорно. Леят се такива глупости и непроверени неща, хаби се хартия, губи се телевизионно време. И накрая се стига до съда. Спада нивото и отговорността пред обществото на онова, което се публикува. Но да се решават проблемите с бои е виновно правосъдието и регулирането на правилата в медиите. За мен - това е мое лично мнение - хората, които допускат риалитита като Биг Брадър, са си направо за затвора.
- Като изключим подобни предавания, телевизията забавлява ли ви?
- Гледам новини, от различните програми - някои филми. С удоволствие обаче следя руската телевизия.
- Какви книги четете?
- Политическа литература. Излизат много книги за нашето съвремие. Интересува ме глобалната икономика, противоборството на върховете, но само ако са свързани с Европа и Щатите. Добре е и журналистите, които коментират тези теми, да прочетат някоя и друга книжка.
- С какво днес заменихме соцценностите?
- С нищо... С тъпота и безгрижие. И всичко започва от образователната система. Фактът, че 13-годишни бият учителите си, говори за пълна подмяна на ценностите в обществото.
- Научих, че сте завършили писането на своите спомени. За какво ще се разказва във вашите книги?
- За случки от живота ми. Той ми даде възможност да се срещна с много известни хора. Началото беше, когато започнах работа в телевизията. Обиколихме цялата страна, познавах почти всичко. А и водех много активен живот на международната сцена. Аз не само присъствах - бях там, срещах се с кого ли не: президенти, министър-председатели, лидери на партии, личности от световните медии -все сериозни хора, с които съм имал сериозни разговори и контакти.
- Как в книгите си преплитате хронологията на периода с личния живот?
- Те не могат да се отделят. Пречупени са през спомените ми от първите следвоенни години, след това учението през 50-те и 60-те години на миналия век, после радостта от това, че си завършил, се превръща в борба за себедоказване. На хората им пречат ту началниците, ту че са неразбрани - в живота си аз не мога да се оплача от такова нещо. Най-малкото, защото през всичките тия години съм бил началник.
- За кои беше по-удобно да живеят преди 1989-а?
- Ако не за 99, то поне за 95 на сто от хората. Под удобно не бих казал задоволено. Едно е удобство, друго е ламтеж, който сега се разюзда. И цялата тази крадлива душа на човека - не казвам в никакъв случай българина - намери безнаказано поле за действие. Удобството не е в подредената казарма. Но беше удобно да имаш осигурена работа, образование и който наистина можеше - не казвам по какъв път, постигна нещо повече. Но социализмът, така или иначе, си има своите предимства.
- Кога сте се чувствали кофти?
- Много пъти. То си е нормално, в реда на нещата. Кофти съм се чувствал, когато пада националният ни отбор по футбол. При болести, смърт на близки хора, драстични промени на социално и материално положение. За щастие другото - удобството - е било повече.
- Защо избрахте да си построите къща в този квартал?
- Случайно. Избра го жена ми. Тази част на София е по-слънчева. Бояна и Княжево са усойни и затова караме ски по тези склонове. Харесва ми, че пред къщата има такъв голям парк. Чак когато документите бяха оформени, минах една късна вечер с колата. Осветих мястото с фарове и видях двор и порутена къща. Сринахме всичко до основи и строихме наново. Първата къща на дядо ми била на "Цар Симеон", после - по-голямата за цялото семейство, на "Пиротска" срещу църквата "Св. Никола".
- От какво се отучихте тези години?
- Да спортувам. И то не само заради травмите, а от мързел. Не съм се отказал от приятелите, да излизам често, да пътувам. Това, от което съм се отучил, не съм го направил аз, а животът, годините.
- Има ли промяна в суетата ви?
- О, не. Аз съм дълбоко суетен човек. Сутрин, ако не се гледам половин час пред огледалото, не излизам/казва го с усмивка/. Та кой човек не е суетен?
- Докъде докарахте амбициите си?
- Дотам, че се боричкам да се създаде научен институт за историята на българския и балканския спорт. И музей към него. Защото от всички съседни страни България има най-дълбоки традиции в спорта и най-високи върхове.
- Какво цари в душата ви?
- Спокойствие цари в душата ми, нищо не ме изненадва. Всичко е предсказуемо, защото е свързано с опростяването на обществото.
- Още ли съветвате сина си Тодор?
- Никога не съм съветвал когото и да било. Моят любим автор Питигрили /"Ако в театъра, трамвая или кревата има свободно място до жена, заеми го веднага, преди да те изпревари някои друг" -б. а./, когото засуках на 15 години, казва, че съвети не дава, защото или не ги изпълняват, или после го псуват, че са ги изпълнили.
- Кой е най-успешният бизнес днес?
- Кражбата. По-успешен бизнес от това няма, а и никой по света не е забогатял от работа.
- Е, а Бил Гейтс и хората като него?
- А-а, те са откраднали незнанието на другите. Това са изключения, които не могат да са пример в една държава, която няма наука. Та нали обявиха БАН за синодална обител, а Софийският университет не заслужавал пари. Да крадеш е най-успешният бизнес. Доказано е. /Поглежда ме настойчиво и все пак някак хитроумно./ И показано, което е най-смешното.
- Какво бихте казали на жените, пренебрегнали навремето ухажванията ви?
- О, аз трябва да се извиня на тези, на които не съм обърнал внимание. Никоя не ме е пренебрегвала. Нали имам право на малко самохвалство?
- Всеки има това право, особено когато дава интервюта. Изпитвали ли сте ревност?
- Разбира се, това е най-първичното, защото е чувство за собственост. Ако го няма, светът не ще се развива. Не си ли ревнив, си за разстрел.
- Вие сте ценител на женската хубост. Кое не ви допада в днешните момичета?
- Невъзпитанието. И то не само в поведението, а и в обличането, изявите. Всички подражават безсмислено, например на Барби. Няма манекенка, която да не обичала да чете Паулу Коелю. Та те даже и вестници не четат! Недоумявам защо трябва да се провежда тест за интелигентност на конкурси, когато отиваш да си показваш циците.
...На довиждане стиска ръката ми силно. Като човек, който е уверен и вярва в себе си.
Юлия Вълкова, вестник „Седмичен труд”
