Историята помни делата, а не дребните душици

В Белград тази събота се случи нещо историческо.

Премиерите на четири балкански държави, събрани в една зала, дадоха повече от ясен знак пред света.

И той е, че нашият регион иска да излезе на голямата сцена, организирайки световно или европейско първенство по футбол.

Нещо, което до преди няколко месеца звучеше като научна фантастика, вече е факт.

България, Сърбия, Румъния и Гърция са готови да представят кандидатура за Евро 2028 и 2032 и Мондиал 2030.

И не само да участват, но и да направят всички възможно да спечелят едно от домакинствата.

Безпрецедентната среща на четиримата премиери, четиримата спортни министри и четиримата президенти на футболните федерации даде сигнал, че най-после на Балканите може да се случи нещо грандиозно. И нещо повече - държави, които многократно в своята история са воювали помежду си, сега ще работят заедно за една обща кауза. Което ще даде огромен тласък в развитието на може би най-бедния регион в Европа за десетки години напред.

Та какво по-хубаво от това България да построи в следващото десетилетие два или три супермодерни стадиона с подходящата инфраструктура. Какво по-хубаво от това на летищата в София, Пловдив и Варна да кацат стотици хиляди фенове от цял свят, които да харчат парите си у нас. Какво по-хубаво от това във всички медии на планетата от сутрин до вечер да се говори с добро за родината ни. И не на последно място какво по-хубаво от това родните фенове да гледат на живо най-големите звезди в световния или европейски футбол.

А за икономическите ползи от едно домакинство може да се говори надълго и нашироко. Дори и най-беглите сметки показват, че при едно домакинство на Балканите и в България в частност ще се излеят милиарди като инвестиции, а имиджовите ползи са неизчислими... 

И на този оптимистичен фон след срещата в Белград, на преден план пак излезе една от типичните черти на съвременния българин, която в голяма степен пречи на обществото ни – хейтърството. Вместо да оценят историческия момент, мнозина се втурнаха да осмиват и обиждат президента на БФС Борислав Михайлов.

Моментната слабост на легендарния ни вратар, който има не от вчера проблеми с коляното си, стана повод за невероятен хейт, предимно в социалните мрежи. Мало и голямо се втурна да пише, сякаш всички са наясно какво точно се е случило в залата в Белград.

И почти никой не си дава сметка с какъв човек разполага България в лицето на Боби и колко той ще е полезен за успеха на кандидатурата в предстоящите грандиозни битки с конкурентите за трите големи първенства. Нито една от останалите три държави – Сърбия, Румъния и Гърция няма толкова високопоставен човек в УЕФА и ФИФА, който с контактите си да лобира за каузата.

Та Боби Михайлов вече е два мандата член на Изпълкома на европейската футболна централа и през февруари вероятно ще бъде избран за трети. Той е на „ти“ и с Инфантино, и с Чеферин, които ръководят двете най-мощни организации в световния спорт изобщо.

Президентът на БФС отдавна е „седнал“ на „масата на  големите“ във футбола, нещо което обикновените български хейтъри във Фейсбук няма как да асимилират. Защото те са обсебени от мисълта да изпъкнат с оригиналничене в социалните мрежи, без дори да осъзнават безсмислието от това.

Както и да е, въпреки всичко общата кандидатура на четири балкански държави е факт и огромната работа за нейния успех тепърва ще започне. И Боби Михайлов безспорно ще бъде възловата фигура за това. Колкото и да си пишат хейтърите във Фейсбук.

В крайна сметка, дори кандидатурите да не успеят, но България да се сдобие с няколко нови и модерни стадиона, ще бъде огромен успех.

И вдъхновителите на тази кауза, сред които и президентът на БФС, ще останат в историята.

Тя ще запомни делата им, а не действията на занимаващите се с хейтърство дребни душици.