Илиан Илиев беше титуляр за България и в двата мача срещу Англия от квалификациите за Евро 2000. Настоящият треньор на Черно море се съгласи да разкаже пред „Меридиан мач" за спомените си от преди 21 години, когато през есента на 1998 г. на „Уембли" измъкнахме 0:0, а през юни на „Българска армия" стигнахме до 1:1 с „трите лъва". Тогава в техния състав бе и настоящият им селекционер Гарет Саутгейт, но Илиев не си припомни нищо конкретно за бившия защитник на Кристъл Палас, Астън Вила и Мидълзбро. Самият той преди първия двубой с Англия в онези квалификации бе в АЕК (Атина), а след това се завърна за 6 месеца в Левски и точно преди втория мач с англичаните бе подписал с Маритимо.
- Г-н Илиев, спомняте ли си какъв беше тактическият подход, който селекционерът Димитър Димитров избра за мача на „Уембли" преди 21 години, когато за първи и единствен път взехме точки от Англия като гост в официален мач? В състава нямаше централен нападател...
- Ицо Стоичков бе нападател в първия мач на „Уембли". Нормално бе да играем по-затворено и това бе тактиката ни. Наситена халфова линия. Златко Янков, Милен Петков, аз и Мариян Христов. Трима централни и двама крайни защитници... При една комбинация между мен и Мариян вкарахме и гол, но го отмениха заради засада. В интерес на истината в онзи момент те определено не бяха в топформа и ние се възползвахме, за да спечелим точката.
- Като, че ли разликата между нивото на двата състава се задълбочава - те сега са по-силни от преди, а ние по-слаби...
- Имаха и тогава много класни футболисти. Спомням си, че играх срещу Пол Скоулс, а в атака бе Теди Шерингам. Разполагаха още с Майкъл Оуен, Джейми Реднап, Алън Шиърър... И по онова време техните футболисти играеха в много по-големи клубове от нас. Сега обаче наистина разликата е с една идея по-голяма в това отношение и няма как да не се отразява на резултатите. Такава е реалността.
- Кой мач бе по-труден на „Уембли" или в София на „Българска армия" през следващата година?
- Вторият мач беше доста труден. В края пуснаха двама много здрави централни нападатели (б. р. - Емил Хески влиза на мястото на Роби Фаулър и Алън Шиърър) и заедно със Сол Кембъл при статичните положение пред нашата врата ставаше много тежко. Още повече, че бяхме останали и с човек по-малко. Мартин Петров, когото го върнаха от средата на пътя между София и Враца, където трябваше да играе с младежите, за да дойде в първия тим, получи червен картон. Прегоря момчето, но е хубаво, че отборът удържа и се справи.
- Това ли са най-паметните ви мачове с националния екип, след като останахте извън състава за Американското лято?
- Не съм се замислял. Сигурно, заради нивото на съперника и тръпката да излезеш на „Уембли". Естествено слагам и мачовете от световното първенство във Франция през 1998 година.
- Приемате ли мнението, че Англия се е развила доста във футболно отношение и в момента отборът е доста по-конкурентен на останалите големи световни сили?
- Със сигурност. Няма спор. Пак ще повторя, че по всяко време те са имали класни и велики футболисти. Сега обаче има промяна и в начина им на игра. Онзи типичен британски стил с безкрайните центрирания е в историята. Много по-остри са в атака. Умеят да сменят ритъма. Могат и да задържат топката. Усъвършенствали са се във всяко едно отношение.
- Каква е основната причина за това според вас?
- Работата с най-добрите треньори и чужденците, които вдигнаха стандартите във Висшата лига. Сега Почетино, Гуардиола и Клоп определено повишават нивото и на английските футболисти в съставите си. Дълги години на Острова се настройваха според промените, които наложи Арсен Венгер. От там мина и Жозе Мауриньо, а и още много доказани имена. Даже тези с по-скромните визитки са добре подготвени и там получават шанс да развият потенциала си. Вижда се, че все повече мениджъри от Германия, Испания и Франция работят в Англия.
- Кои са най-опасните им футболисти в момента?
- Хари Кейн, Стърлинг... няма нужда да ги изброяваме. Гледаме ги всяка седмица. Освен това имат и добри млади футболисти, които постигат успехи с юношеските и младежкия отбор. Не сме в позиция да подценим, който и да е играч на Англия, а и на всеки от съперниците ни в евроквалификациите.
- Има ли въобще стратегия, за която можем да твърдим, че ще ни изведе до някакъв успех в събота?
- Много трудно ще бъде. Краси Балъков със сигурност ще избере най-доброто, с което може да се противопоставим. Хубавото е, че никой трезвомислещ човек не оценява шансовете ни в този мач на повече от 10 процента. Дай Боже момчетата да ни зарадват с подвиг. Ще бъде страхотно. Важно е да изпълнят това, което треньорът ще поиска. Да подходят концентрирано и да се раздадат. Ние няма какво да губим на „Уембли".
- Краси Балъков коментира, че ако „паркираме автобуса", сме загубени. А има ли въобще друг шанс?
- Не знам. Със сигурност, ако стоим на центъра, също няма да ни се случи нищо хубаво. Трябва балансиран подход. Колкото по-далеч държим съперника от вратата си по-добре, но, както казахме, сега те са много по-остри и разнообразни в атака имат равностойни играчи на всеки пост, които искат да се реализират на най-високо ниво и с националния отбор... Трудно ще е и трябва битка за всяка топка, за всеки метър.
