Нападателят Христо Йовов отново ще играе за Левски. Крилото напусна къпирския Апоел (Никозия), за да се върне на Герена. 31-годишният Йовов даде интервю за "7 дни спорт".
- Христо, защо напускате Кипър?
- Причините са две - желанието ми да се върна в Левски и треньорът ми в Кипър. Не можахме да намерим общ език с него. За последните три месеца той 10 пъти си смени мнението за мен. Първо не ме искаше, после ме пускаше в състава, след това отново не ме искаше. Накрая ми правеше и спънки, след като открито казах, че не желая да играя повече в Кипър.
- Кой е този треньор?
- Томас фон Хесен. Играл е в Хамбургер.
- На немски ли говорихте с него?
- Не, нямаше смисъл да му доставям удоволствие. Говорихме на английски, ако може да се брои това за разговор.
- Само треньорът ли е причината да напуснете?
- Да. А и предложението на Левски не е за отказване.
- Да не би заплатата ви да е същата?
- Не, в никакъв случай. В Кипър взимах повече, но не се връщам в Левски заради парите.
- А за какво?
- Тръпката, емоцията, победите, публиката. Искам отново да изживея незабравимите мигове от участието в УЕФА и групите на Шампионска лига.
- Кое бе по-ценно за вас?
- Трудно е да се сравнява. В мачовете за УЕФА бе голяма тръпка, на стадиона имаше само левскари, които ни се радваха и подкрепяха. Изживяваха с нас всичко. Атмосферата бе ужасяваща за противниците. В Шампионска лига имах чувството, че част от хората на стадиона са дошли, за да видят противниците, с които играехме.
- Какво е нивото на кипърския футбол и този у нас?
- Не играят извънземен футбол, но ни превъзхождат в много неща. Организация, бази, финансиране. Има и доста чужденци.
- Колко бяхте в Апоел?
- 12-13. В групата за мач задължително трябваше да има поне двама кипърци. Апоел не е с традициите на Левски, макар че на стадиона имаше поне 7-10 хиляди души на домакински мач с цена на билета около 15 евро. Много публика се събира на Омония, Анортозис.
- За повече от година свикнахте ли с обратното движение в Кипър?
- Оправях се. Не вярвах обаче, че е такава жега и влага лятото. Седиш и се потиш, без и движение да направиш. Зимата е приятно. Януари температурите през деня бяха над 20 градуса.
- Синът ви аклиматизира ли се?
- Да. До обяд ходеше на детска градина, понаучи английски език.
- Гони ли топката, ще го правите ли футболист?
- Играем с него, но е рано да давам оценка дали ще стане футболист. Нека сам да избере.
- За какъв срок ще подпишете с Левски?
- Още не съм подписал, но това е формалност. Въпрос на една среща. Всичко е договорено и ясно. Не знам за колко време ще подпиша, но и няма голямо значение. Радвам се, че се връщам в Левски. Не се чувствам странно, защото не отсъствах дълго, а и с повечето момчета се познавам.
- С кой номер ще играете?
- Не зная, а и не е важно. Майтапех се с Емил Велев, че ще взема №10.0.
- Важно ли е за един футболист да е искан от треньора?
- Разбира се. Чувстваш се желан и си спокоен.
- На каква позиция ще играете?
- Не е толкова важно. В Левски знаят възможностите ми и не е проблем да ме използват на различни места.
- Кои са по-добри футболисти - кипърците или българите?
- Ние имаме повече качества. В Кипър обаче са жадни за изяви и са по-завистливи.
- Кога се прибирате у нас?
- В понеделник. Трябва да се появя на тренировка следобед. В Кипър научих много за страната и нейната история. В семеен план синът ми поотрасна. Това е. Нямам претенции за нищо в Левски. В отбора ще играят най-добрите. Следях това, което правеше тимът през първата част на шампионата. Видях, че Жоазиньо се представяше много добре по лявото крило. Хубаво е, когато се гласува доверие на някое младо момче.
- Къде ще завършите кариерата си?
- Искам да е в Левски. Не мога да бъда сигурен в нищо. Ако е рекъл Господ, така ще стане. Искам отново да направя нещо запомнящо се.
Хората да бъдат доволни и да помнят хубавите работи.
- А ако нещата не тръгнат?
- Знам, че ако нещата не вървят по план, ще рефлектират първо върху мен. Аз съм готов за това. Никога не съм се крил. Тези неща са нормални. Преди да дойда аз, тези проблеми ги имаше Гонзо. Какво направи? Справи се блестящо. Показа, че е голям характер. Такива неща се случват във футбола, но трябва да ги превъзмогнеш и да покажеш, че си футболист.
- Имаше ли интерес от страна на други клубове към вас?
- В България бих играл вече само и единствено за Левски. Поне това е моето желание. Не искам да се правя на интересен, но в този живот никога не бива да се казва "никога". Интерес може и да е имало, но за мен приоритет бе завръщането в Левски. Не крия, че обичта на хората към мен е нещото, което надделя в решението да се върна. Хората с годините се променят. Като по-малък си спомням, че повече се гледаше на чисто спортните изяви, а не на това кой с каква кола е и как е бил облечен. Ситуацията сега е по-трудна, не всеки намира толкова средства и пари за забавление.
- Какво ще ви липсва от Кипър?
- Храната е страхотна и здравословна. Рибата, морските деликатеси са нещо, което ще ми липсва.
- Обиколихте ли острова?
- Не. Чух, че турската част е уникална със своите плажове. Кипър е една доста добре подредена държава. Има ред, респект от полицията.
- С други българи виждахте ли се?
- Не съм от хората, които обичат да занимават някого със себе си. Имаше едно момиче, което организираше срещи за българите тук, и разбрах, че имало сплотеност.
- Научихте ли гръцки?
- Не, макар че в началото имах голямо желание да науча. Тук всички говорят английски. Сега е ясно, че няма да остана гладен с този език (смее се).
- Какво ще правите, като спрете с футбола - треньор, бизнесмен, мениджър?
- Ще се пробвам за мениджър. Изглежда ми приятна работа, особено ако си контактен, говориш езици и не те е страх да пътуваш със самолет (смее се).