Крилото Николай Димитров е сред националите, които демонстрират най-добра форма в момента. Той вкара три гола в последните си два мача за руския Урал и определено дойде с още по-голямо самочувствие за сбора в Бояна. След като застана пред медиите на брифинга в понеделник, Хичо се съгласи да отговори на няколко допълнителни въпроси пред „Меридиан мач”.
- Хичо, след като се завърна още за предния лагер в националния отбор, как усети атмосферата в тима?
- Какво видях? Видях една много добра атмосфера и сплотена съблекалня. Хубаво е, че има и млади момчета, има и доста опитни. Всеки се старае да помага на другия.
- Очакваше ли още предния път да поиграеш малко или мислиш, че сега имаш по-големи шансове?
- Не, аз не идвам с очаквания, че ще играя. Или по-скоро въобще не го мисля това. Гледам, ако получа шанс, да помогна на отбора, ако не получа, ще гледам да помогна с каквото мога извън терена, ако е възможно.
- Това ли са най-важните мачове в този турнир?
- Не мисля. Всички са важни. Това са последните мачове, но нямаше да се стигне до интригата, която има в момента, ако не бяха резултатите от предишните двубои. Искаме да спечелим, както всеки път. Не знам какви други може да се очаква нията.
- Не игра срещу Норвегия, но разочарованието от загубата загърбено ли е вече?
- Ами да. Няма какво да го мислим. Опитахме се да играем добре и да спечелим, но не се получи. Трябва да отдадем заслуженото и на съперника, който също е добър отбор и се бори за своите цели.
- В Русия кое ти беше най-трудно и кое ти помогна най-много, за да покажеш игри, с които да впечатлиш Хубчев?
- Ако трябва да съм честен, в Русия най-трудно ми беше не времето и атмосферните условия, а свикването с начина на игра и футболът, който се играе там. Доста се разчита на физическите единоборства, тичането и борбата. Трябваше ми малко време, за да свикна. Мисля, че на всеки футболист, който идва от друга държава, би му бил необходим такъв период.
- А начинът на живот...
- В това отношение мисля, че има доста сходни неща. Между Русия и България има немалко прилики и не ми беше толкова трудно от тази гледна точка.
- Амбициран ли си да потърсиш и друга възможност за развитие, някъде на Запад, например?
- Не мисля за тези неща. Чувствам се добре в Русия. Семейството ми също. Според мен за един футболист това е най-важното. Има ли го усещането за щастие, никой не трябва да бяга.
- След престоя в Турция, кое бе водещото, което ти върна формата и увереността за растеж нагоре и да намериш нов път за прогрес?
- Оценявам, че имам късмет за това, че се върнах и заиграх в Славия, където се запознах с човек като Александър Тарханов. Той ни беше треньор и след като ме хареса, по-късно ми помогна и за трансфера в Русия, и за адаптацията там. В живота винаги ти трябва и малко късмет, ако понякога нещата не се случат по начин, по който най-много ти се е искало, може пък да се окаже, че ще извлечеш друга полза. Това е хубав въпрос, но аз никога не съм се замислял, кое точно ми е помогнало. Просто се старая да правя това, което мога.
- В националния отбор коя е летвата, която трябва да надскочите в тези два мача и евентуално в следващите квалификации?
- Като начин на игра винаги има накъде да се расте, но според мен хубавото на националния отбор в момента е, че няма някакви дългосрочни цели, а се мисли мач за мач. Ясно е, че всеки иска да победи, всеки иска да се класира за голям форум и т. н., но колкото повече успеем да се отърсим от тия мисли за класиране и задължителни победи, толкова повече ще успее да се развие отбора.
- Когато не сте на лагер, чувате ли се, комуникирате ли по между си?
- Разбира се. Аз с повечето момчета съм играл, срещу останалите съм бил на терена... Повече нормално се чувам с тези, които играят в Русия като Ивелин Попов, Петър Занев, Жоро Костадинов...
- Кое ще е по-тежкото срещу Кипър в сравнение с домакинския мач?
- В съвременния футбол не може да кажеш преди даден мач кой ще победи и кой не. Всеки се е научил да играе правилно тактически и да се бори, така се изравняват доста силите. Според мен ще видим нещо горе-долу същото като в предната среща. Изпълнението ще е такова от тяхна страна. Има няколко отбора в света, които превъзхождат другите с класа, в останалите срещи силите са изравнени и не се знае кой ще победи.
- Колкото и да обясняваме на фоновете, че не сме фаворити срещу никого на мач в София, хората все още очакват да минем без напрежение срещу Кипър, а това може би ви тежи. В този ред на мисли дали гостуването ще бъде по-леко?
- Разбирам в каква посока ме питаш, но не знам. От психологическа гледна точка може и да се окаже по-леко. По принцип, нормално е феновете да очакват и да искат победа. Ние играем за България и те като българи имат своята гордост и история, включително и футболна. Сега ще видим след този мач как ще се получат нещата. Това, че ни се повтаря, че не сме фаворити срещу никого не ни влияе негативно на самочувствието. Напротив. Като излезеш на терена няма значение кой каква заплата взима, какви качества има и къде е играл. Всичко е ситуация за ситуация. В тях си проличава на терена колко си подготвен и колко струваш. Преди всеки мач има напрежение, но в отбора има доста опитни играчи с много международни мачове зад гърба си, включително и на клубно ниво. Не мисля, че ще е голям проблем да се справим с напрежението. Това важи и за очакванията, с които всеки един спортист трябва да може да се справи.
- Това, че мачовете в националния отбор в този турнир са по-близо един до друг, помага ли ви да запазите фокуса?
- Ами да. Мисля, че е по-добре. Колкото повече мачове има и колкото са по-начесто, мисля че е по-добре за един футболист. Това важи и за клубовете.
