Гриша Ганчев към Курьор: Давам ти много пари, защото унизи говедата

Френският футболен сайт Footballski е дал трибуна на Матиа Курьор, който всеки месец води рубриката „Моят живот на Изток”. Първата серия на поредицата му бе от Грузия, където доскоро бе футболист на Динамо (Тбилиси), но сега вече пише от България. Той има свободата да разказва за всичко, което го вълнува – футбол, музика, храна. Ето какво пише Курьор за Черно море, ЦСКА и живота в България:

Оставих ви от Гру­зия, а ето, че вече съм на... българска земя. Само преди няколко седмица бях футболист на Динамо Тби­лиси, но след бързо отпадане в евротурнирите и ето, че ме изхвърлиха през вра­тата. Както ви писах и миналия път, адап­тацията ми в Грузия бе много деликатна. Не се чувствах добре в отбора, както и всички чужденци, а и Динамо не сполучи с лятната си селекция. Там грузинците са ца­ре и са недосегаеми.

Динамо безспорно има голяма история, но за съжаление днес управлението на клуба не е на ни­вото на тази история. Всъщност, признавам веднага, че явно не съм способен да играя в голям клуб.
Но въпреки всичко, това, което става в клуба, не е нормал­но. Логична елимина­ция от Динамо Заг­реб, а всичко се сри­на за президента и клуба. Мечтите за до­бър отбор се изпари­ха веднага, а на нас ни бе казано: „Няма квалификации, няма пари”. А няколко дни по-късно ми скъсаха до­говора по взаимно съгласие. За мен оба­че това бе голямо об­лекчение. След това клубът изгони и дру­гите чужденци, като се върна към стария метод: купуване и развитие най-добри­те играчи в страната.

И ето, че в сме в края на месец август, когато трансферният пазар заплашително приближава към края си. Определено тру­ден момент в карие­рата на много футбо­листи. И тогава теле­фонът звъни. Начало­то на обещанията, но и на проблемите. Два клуба от Израел, един от Южна Корея и после България. Първите оферти са отклонени веднага, а естественият ми из­бор се спира върху страна, която вече познавам много доб­ре - България. Черно море е отборът, с който спечелих пър­вите си трофеи. Съв­сем естествено, вед­нага след края на до­говора ми с Динамо, едно от първите ми позвънявания бе към президента на Черно море. Развълнуван, той веднага ми предло­жи договор. Въпреки това, имайки горчив опит от отношенията си с треньора на Ди­намо, поисках първо да говоря с новия треньор на Черно море (бел. ред. - Ге­орги Иванов), когото не познавам и който точно в онзи момент бе извел отбора до първо място в класи­рането. Няколко дни по-късно, научих, че въпреки желанието на президента въп­росният треньор не ме иска. Времето ми­нава, а аз съм все така без договор.

Но ето, че се оба­диха и от друг бъл­гарски клуо. Името му? ЦСКА-София. Завърнал се в елита след идването на но­вия президент Гриша Ганчев, отборът пока­за големи амбиции и поиска да ме привлече. И то колкото се може по-скоро.

За съжаление, във футбола нещата са непредвидими. Вече съм казвал, че не исках да играя за друг български от­бор, но след като Черно море не ми остави избор, приех интервюто с Гриша Ганчев. И ето ме в една висока кула в София. Вътре цялата декорация е с ембле­мата на клуба и не­говата история, а малцината обитатели са огромни охрани­тели и моят събесед­ник Гриша Ганчев. Всъщност дали мога да го нарека така, ще прецените вие. Пристигайки в каби­нета му с един бъл­гарски агент, който да ми помага с пре­вода, Ганчев, с бу­тилка уиски в ръка, отпраща своите хора извън стаята. Това е началото на един дъ­лъг следобед. Той ре­шава да... не ми обърне никакво вни­мание в продължение на половин час. Нищо, дори без една дума. Докато води разговор с моя мениджър, аз нямам право дори на поглед, а какво остава за превод. И изведнъж, след мъчителното ча­кане, на смесица между английски и български Ганчев ме пита колко искам. Та­ка, направо, в брой. Объркан и притес­нен, се опитвам да питам агента, който ме придружава, но Ганчев ме прекъсва веднага: „Тук искам само мъже. Така че ми говори на мен, не на него!". Поставен в затрудне­но положение, му казвам каква е била заплатата ми в Гру­зия. „Аз ще ти дам повече, ти унизи го­ведата за Купата". То­ва е намек за гола, който вкарах на Лев­ски във финала, дока­то бях играч на Черно море. Добре дошли в Източна Ев­ропа и бизнесът по български!

Дали имам идея за влиянието на ЦСКА-София в страната? Ганчев, в приказливо настроение по това време, ми разказа с удоволствие за феновете на ЦСКА по це­лия свят. „Има 2 ми­лиона фена на ЦСКА-София", ми каза той. И добави да мина в понеделник да под­пиша договора си.

Ето, че всичко свърши. А може би тепърва започва?

Днес не обличам фланелката на ЦСКА-София, въпреки че дълго време вярвах в това. След тази сре­ща присъствах през уикенда на мача на ЦСКА-София с Локо­мотив (Горна Оряхо­вица). Медиите реши - ха, както и аз, естест­вено, че ще подпиша с клуба. Телевизион­ните камери започна­ха да се задържат върху мен, журналис­тите разпространиха информацията, а феновете бяха доволни от новината. Те явно ме виждат като този, „който е унизил гове­дата". Но не. В поне­делник пристигнах в клуба, но научих, че няма да подпиша то­зи ден. Дните си ми­наваха преди да разбера, че новият треньор, който току що бе назначен, не ме иска. Си­туацията стана съв­сем объркана. Убеден за договор с клуба лич­но от президента, отказах всички предложения, които дойдоха междувре­менно. Крайният ре­зултат? Една пос­ледна оферта, която пристига на масата. От Локомотив (Горна Оряховица). Това бе отчаяно предложе­ние от собственика на клуба, който явно си е казал:„Който не опитва нищо, ня­ма нищо!". По-късно той ми призна, че не е вярвал много в та­зи оферта, мислей­ки, че няма как да подпиша с клуба му. Но това стана.

Няма да крия, веднага му заявих, че не съм приел за­ради парите. Амби­цията на отбора на този етап е да се спаси от изпадане. Няма да е лесно, ако  се  погледне старта на сезона. Аз обаче се чувствам добре в отбора, за­щото мога да играя футбол и да се пос­ветя на страстта си. Това, което ме кара да живея, е да ритам топка­та. Ако съм в този отбор в момента, то е, за да преоткрия удоволст­вието от играта, за да се върна на терените, да започна с чиста глава и с амбицията да дам всичко. В от­бора съм и за да бъда забе­лязан, естест­вено. Всичко е ясно меж­ду мен и клуба. Още преди да подпиша, предупре­дих прези­дента: ако се появи интерес­на офер­та, ще върна всички заплати , получени до този момент, и ще си тръгна спокоен, защото съм дал максимума за отбора.