Днес треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев навършва 60 години. 2014г. бе най-успешната за специалиста, който наследи Стойчо Стоев начело на „орлите” и успя да ги изведе до историческото влизане на тима в груповата фаза на Шампионска лига. Вчера „Меридиан мач” се свърза с наставника, който се съгласи да даде първото си интервю за 2015г. В него той говори не само за настоящето във футбола ни, но се върна назад в кариерата си като футболист, и като треньор. Ето какво каза пловдивчанинът.
Г-н Дерменджиев, какво си пожелавате за 2015 г.?
-Искам 2015 г. да бъде най-успешната за всички нас. За моето семейство, за мен, за клуба ни, за всички, работещи в Лудогорец. Искам да сме живи и здрави и да подобрим успехите, които постигнахме през 2014 г. Желанието ми е да станем шампиони, да влезем отново в групите на Шампионската лига и този път да ги прескочим.
Навършвате 60 години. Как се чувствате на тази възраст?
- Чувствам се много жизнен. Удовлетворен съм от това, което съм постигнал в своя живот. Както от това, че имам едно страхотно семейство, така и от факта, че съм част от проекта „Лудогорец". На всеки един човек, постигнал това, което аз съм направил в живота си, ще отида и ще му стисна ръката.
Какво извън футбола искате да се случи през следващата година?
- Моето желание е да бъдем по-позитивни. Само така ще вървим напред.
Няма как да не ви питаме и за кариерата ви като играч. Защо не успяхте да постигнете големи успехи?
- Аз бях голям професионалист, но не много успешен играч. Причината за това са честите контузии, които имах. Заради това от ранна възраст реших да стана треньор. Водих си записки, изкарах курсове в НСА. Първите хора, от които започнах да уча, бяха пловдивски треньори, след това и от Атанас Пържелов в Славия.
Нека ви върна назад във времето и по-точно през сезон 1979-80. Защо един от най-силните отбори на Славия не успя да стане шампион?
- Тогава, както и сега, разликата бе много малка. Два мача преди края на сезона ние играехме в София, а ЦСКА гостуваше във Враца. Ако те не бяха победили, ние щяхме да станем шампиони. Но за жалост това не се случи. По това време отборът на Славия наистина изобилстваше от качество. Тук бяха Гугалов, Евтимов, Чавдар Цветков, Андрей Желязков и много други отлични футболисти.
Феновете на Славия казват, че тогава шампионът е бил предварително ясен и това е бил ЦСКА?
- Тези неща са се случили твърде отдавна. Няма смисъл да се налива масло в огъня. Нека всичко си остане така, както се е случило.
Но няма как да не ви е яд, че не станахте шампион като футболист?
- Всеки един футболист или треньор трябва да преследва здраво своята цел. Той трябва да иска да печели титли и медали. Има играчи, които цял живот не печелят дори и едно медалче.
Как започнахте с треньорската си кариера?
- Това се случи в Спартак (Пд). Бях на 33 години и получих предложение от Наско Маринов да му стана помощник-треньор. Реших, че моментът е добър. Впоследствие станах и старши треньор. По това време в тима бе Марин Бакалов, който по-късно ме повика на работа в Ботев (Пд), но там се задържах само 3 или 4 месеца.
Дълги години обаче изкарахте в Ловеч?
- Да, така е, 10 години бях в Литекс. Там работих с български треньори като ферарио Спасов, Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов и с чужденци като Чедомир Джуинджевич, Люпко Петрович, и то два пъти, Ицках Шум, Михай Стойкица. За мен е голяма чест, че работих с Люпко. Това е човек, който става европейски шампион с Цървена звезда. Само Стяуа и Звезда от Балканския полуостров са печелили КЕШ, така че си представете само какви познания за играта има той.
Бяхте част от Литекс по време на най-големите евро-успехи на тима?
- Така е. Смятам, че аз съм единст веният треньор, чиито отбори два пъти за излизали от групите на Лига Европа. През сезон 2005/06 бях помощник на Люпко Петрович, когато на 1/16-фи-налите отпаднахме от Страсбург. След това пък с Лудогорец през миналия сезон стигнахме до 1/8-финалите, но ни отстрани Валенсия. По мои изчисления имам 61 мача като помощник и старши треньор в Европа. Не знам дали има друг с подобно постижение, особено в последните години.
Изкарахте известно време и в Сливен...
- Да, като тогава работих с Драголюб Симонович. След като той замина за Сърбия, аз станах старши треньор на Сливен.
А как се стигна до идването в Разград?
- Това се случи през 2011 г. Обади ми се Ивайло Петев и ми сподели, че иска да работим заедно. Аз му казах, че съм ходил в Разград само веднъж и дори не знам как да стигна до града. Започнахме работа още в „Б" група, а натам историята я знаете - четири първи места -едно във втория ешелон и три в „А" група. Влизане в групите на Лига Европа, участие I на 1/8-финал и след това влизане в групите на Шампионската лига.
Започвате зимна подготовка. Ще има ли нови футболисти на първата тренировка?
- По-вероятно е да няма такива.
А колко нови футболисти ще вземете?
- Знаете, че в Лудо-горец всичко е много добре структурирано. Така е и със селекцията. Ще вземем нови футболисти, но само при положение, че те се вписват в нашите изисквания.
Всеки ден се пише, че някой клуб иска някой от вашите играчи. Това как им влияе?
- Добре е, че има голям интерес към нашите играчи. Хубаво е, че ги искат толкова големи отбори. Ние бихме се разделили с някой от футболистите, но само при положение, че офертата задоволи нашите собственици братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Много се говори и за бъдещето на Милан Борян. Остава ли той в Лудогорец?
-За момента договорът на Милан Борян е изтекъл. Дали той ще остане ще стане ясно след преговори.
Каква е вашата голяма мечта за бъдещето?
- Аз искам Лудогорец отново да влезе в групите на Шампионската лига и да прескочи този път групите. Ще бъдем първите от България, които правят подобно нещо. По време на миналото ни вече участие в турнира имахме голям малшанс, защото можехме да вземем повече точки. Само се сетете как паднахме от Ливърпул на „Анфийлд".