Гара Дембеле отново е в стихията си. Вкара пет гола в последните три мача. Срещу Литекс поведе Левски към победата с попадението за 1:0, започна атаката и за втория гол. Всички казват, че му се пече голям трансфер. Какво е бъдещето му? Попитахме самия Дембеле, който даде интервю специално за „7 дни спорт".
- Вкарахте пет гола в последните три мача на Левски и излязохте начело в класацията на най-добрите нападатели от африкански произход в Европа. Зад вас са имена като Самуел Ето’о, Муса Сов и Жервиньо от Лил. Смятате ли, че може да удържите първото място до края на сезона?
- Наистина класацията е много престижна. За мен важното е да завърша сред първите петима голмайстори. Разликата е много малка, само три гола са между мен и Ето’о. Това е една от целите ми до края на сезона, да се задържа на предни позиции. Разбира се, ще бъда много щастлив, ако накрая бъда първи. Но има още мачове, всеки може да вкара.
- Остават ви още четири мача с Левски. След това накъде? Казахте, че най-вероятно си тръгвате.
- Да, може да си тръгна, може и да остана... Аз не знам какво ще се случи оттук нататък. Нали помните, че още миналата година се говореше, че ще отида някъде? Както виждате, все още съм в Левски. Предпочитам сега да се опитам да изиграя както трябва останалите мачове, после ще видим какво ще стане.
- Кажете честно - досега имали ли сте контакт с други клубове?
- Разбира се, че не. Това не ми е работа. Вижте, никой футболист не контактува директно с представители на друг клуб. Аз имам договор с Левски, нямам право на контакти. С всички футболисти е така, не само с мен. Конкретно в моя случай нещата първо ще се решат на ниво клубове, на ниво президенти, с господин Батков и моите агенти.
- Все пак ще трябва и вашето съгласие. В коя страна предпочитате да играете?
- В Англия. Това е детската ми мечта, а вероятно не само на мен. Там се играе моят футбол! Ще бъда щастлив, ако отида в някои от големите английски отбори. Но това е трудна работа.
- Трудна, ама вашият сънародник Елиот Гранден поигра три-четири месеца в ЦСКА и сега е в Блекпул, във Висшата лига. А беше вкарал много по-малко голове от вас?
- Да, наистина, той имаше късмет да отиде там. Но защо непрекъснато казвате - голове, голове, голове... Да, вкарах доста, но това не ми е основната цел. Вижте, футболът е колективна игра. Не печели играчът, печели отборът. За мен наистина е важно да вкарвам колкото мога повече. Но за Левски е важно да бие, без значение дали този, или някой друг е вкарал головете.
- Казвам за головете, защото хората свикнаха Гара да вкарва във всеки мач. Вие сте рядък случай, с повече от един гол средно на мач. Впрочем откъде се появи тази криза в играта ви в началото на пролетния сезон? Дори след един мач Гонзо каза, че не е доволен от представянето ви...
- Не сте прав. От нито един футболист не може да се очаква, че ще вкарва голове всеки мач. Веднъж се получава, друг път-не.
- Доколко причината е и в това, че отборът беше напуснат от Жоазиньо, а личният ви подавач Тасев-ски го пазеха в „сандвич" и нямахте достатъчно подавания?
- Да, и това го имаше в някои мачове. Но положението е такова, че когато вкараш пет гола в три мача, всеки те хвали. Когато вкараш само веднъж в три мача, тогава те критикуват. Такъв е футболът, това не е от днес.
- Загубихте доста точки, но пък бихте Литекс в неделя. Преди това за купата им държахте равен до края и загубихте чак на дузпите. Каква според вас е разликата между Левски и Литекс?
- Няма разлика в нивото. И в двата отбора са събрани много силни футболисти. Самият мач се игра в много бясно темпо, сигурен съм, че се е харесал на запалянковците. И се получи добре, че съдията беше неутрален - не помагаше на нито един от двата отбора. Но ние загубихме повече точки от тях в хода на първенството и затова сме на второ място.
- Така е, но защо загубихте и от ЦСКА?
- Този мач ми е лош спомен.
- Гледах персоналната ви статистика от началото на сезона. Имате повече извършени нарушения, отколкото е направил противникът срещу вас. Защо?
- Много просто. Аз съм нападател, но играта на Левски в отбрана започва от мен. Днес е така - първият защитник на терена всъщност е централният нападател. Да, аз се боря много за топката, понякога дори получавам жълти картони. Това е нормално в днешния футбол. Често пъти се налага в края на мача да се задържи резултатът, тогава се правят тактически нарушения. Никой нападател не може да остане изолиран от това.
- Помня, че треньорът на Гент Франки Дюри каза именно това, след като ги бихте 3:2 - че отбраната на Левски е почвала от Дембеле...
- Да, в Европа се играе по този начин от доста години.
- Защо не вкарвате голове с глава, при положение че имате висок ръст? За Левски този сезон имате над 30 гола във всички турнири, а с глава и три не сте отбелязали.
- Наистина имам по-малко голове с глава. Но това зависи от самия начин на игра, от видовете пасове, дали се играе с високи топки, или указанията са да я държим долу. Ако ми попадне удобна ситуация за удар с глава, я използвам. Но няма да крия, че тренирам именно в тази насока.
- Ще получите вероятно сребърен медал за второто място в първенството. Ще бъдете ли доволен от това първо за вас отличие?
- Отличието е ценно, независимо дали е за първо или второ място. Но аз все си мисля, че не всичко е загубено. Има още четири мача. Литекс все някъде може и да сбърка.
- Тази година Левски уцели с чужденците, а и като пяло в България дойдоха доста сносни играчи отвън. Каква е причината да успявате тук? Някои казват, че идвате научени от вашите школи във Франция и Холандия, докато тук, в България, не се работи толкова добре с младите.
- Донякъде е така. Не бива да се крие, че школите във Франция и Холандия са по-добре устроени от тези в България. Много е важно какво ви учат в началото - къде да застанете, как да подавате. За мен щастието беше, че навремето съм учен в Клер Фонтен. Днес това много помага на мен и останалите чужденци, които сме в България.
- Знае се, че навремето в Оксер Ги Ру е бил този, който ви е дал път във футбола. Поддържате ли още контакти с него?
- Да, разбира се. Той за мен е като баща, като Господ шш каквото искате още. Откакто съм дошъл в България, се интересува непрекъснато какво се случва с мен. Много съм му задължен.
- Сега гостувате на Лаута, предстои интересен френски сблъсък. Когато Локо (Пд) ви победиха 2:1 през есента, вашият сънародник Юнес Бенжелун беше много доволен, че ви е опазил както трябва. Това май е защитникът в „А" група, срещу когото ви е най-трудно?
- Е, не съм съвсем съгласен, ще видим какво ще стане в събота. Има и други добри защитници в България. Аз затова ви казах, че не може да се очаква да вкарвам голове във всеки мач.
- По едно време си мислехме, че ви притеснява непрекъснатата охрана. Аз лично не мога да си представя как ще ходя навсякъде с бодигардове. Трудно ли е?
- Не, това не ме притеснява. Освен това тези хора ме пазят от беди и неприятности.
- Вие и без това имахте неприятности с онази история в Студентски град през декември. Промени ли се оттогава Гара Дембеле?
- Вижте, нека се има предвид и това, че аз съм на 25 години. Честно казано, оттогава избягвам да ходя в нощни клубове.
- Е, никой не е казал, че трябва да живеете като монах. Всеки на вашата възраст има нужда от развлечения по заведенията, стига да е в рамките на позволеното...
- Да, така е. Но предпочитам да си седя при жена ми в къщи. Всяко излизане през нощта може да се превърне в проблем, в сбиване и какво ли още не. Вече се пазя от такива неща.
