Ейолфсон: Договорът ми с Левски е нещо като световен рекорд

 

 

Когато Левски за първи път показа интерес и ме потърси, бях много скептично настроен дали точно това е правилната стъпка за мен. След това ми звънна президентът на клуба. Говорихме няколко пъти, обясни ми как ще стоят нещата. Така се съгласих да премина в Левски. Преди това приказвах и с Гардар Гунлаугсон, който бе играл за ЦСКА и бе живял в България. Той ми разказа добри истории, но въпреки това не бях напълно убеден дали да се съглася. Иначе в София имаме апартамент близо до центъра, близо до детската градина на дъщеря ни и близо до базата на клуба. София е голям град, трафикът е поносим.

 

 

Когато дойдох, вече бяха минали 6-7 кръга. Треньорът се съгласи, че трябва първо да тренирам индивидуално известно време, а след това да заиграя. След 2-3 седмици влязох в състава. Оттогава съм титуляр, като пропуснах само един мач. При това, защото бяха наказан. От тази гледна точка нещата вървят брилянтно за мен. Изоставаме на 13 точки от първото място. Сега първенството ще се раздели - всеки ще може да победи всеки до края на шампионата. Ще видим какво ще стане, можем да се съревноваваме с Лудогорец и ЦСКА. Но вероятно разликата е твърде голяма и по-лесният път към трофей е спечелването на Купата. На полуфинал сме срещу ЦСКА.

 

 

Треньорът държи много на тактиката. Отделя голямо внимание на защитата и това как отборът играе в отбрана. Това дава резултат. Имаме трудности да пречупим отбори, които играят солидно в защита срещу нас. През зимата обаче клубът взе доста нови играчи - включително двама бразилци (б.р. - Ривалдиньо и Паулиньо) и двама португалци (б.р. - Нашименто и Фигейредо). Те подсилиха тима, увеличиха потенциала ни. Колкото до мен, щастлив съм до момента. Тренирам здраво, играя добре. Може би за един сезон не съм тичал толкова. Но пък за сметка на това съм в отлична кондиция.

 

 

Може да се каже, че тe също имат принос за решението ми да подпиша с Левски. Когато видях, че те играят тук, си казах, че ще съм щастлив да съм съотборник с тях. От тях можеш да научиш много.

 

 

С чеха играем заедно в центъра на защитата. Той е невероятен. Има по две или три отлични възможности за гол във всеки двубой, вкарва регулярно -има 8 попадения. Наистина се разбираме добре. Е, комуникацията ни вербално не е толкова лесна, но всеки говори футболен език.

 

 

Играл съм в Бохум, Розенборг и Макаби Хайфа. Всяко първенство си има своите специфики. В Германия трябва да си силен, да имаш отлична физическа подготовка - необходимо е да тичаш като луд. В Норвегия също се набляга на физиката и бягането, а като защитник е необходимо да се справяш и с типични тарани във всяка среща. В Израел най-важни са индивидуалните качества - не се държи толкова на тактическата дисциплина, колкото на импровизацията, да покажеш нещо различно. В България сякаш има италианско влияние - отборите обикновено са добре организирани и знаят как да се защитават. Сравнения между България и Израел? Футболът се различава като черното от бялото. Може би като физически изисквания има някакви прилики. Но по тактика и организация Левски винаги ще бие Макаби Хайфа.

 

 

Мисля си, че това споразумение е нещо като световен рекорд - преотстъпен съм за 4 години. Не съм чул да има играч с подобен договор. Случаят бе такъв, че Макаби инвестира в мен 1 милион евро - толкова платиха на Розенборг. Имах дълъг контракт с тях, но новият треньор не ме искаше. Те пък не желаеха да ме изпуснат без пари. И така се стигна до тази ситуация. Сега Макаби не може да ме върне обратно. Но клубът ще вземе много добри средства при следваща моя продажба.

 

 

Мечтая да участвам на световното първенство в Русия. Това е целта ми от доста месеци насам. Ако бях останал в Израел, нямаше да имам шанс. Исландия има добри защитници. Целта пред мен е да съм на терена. Ще гледам с надежда към 11 май, когато ще обявят състава, и ще се надявам на най-добрата развръзка за мен.